Решение № 3641 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19036/2024
- Вид
- Решение № 3641
- Подписан
- 18.07.2025
- В сила
- 12.08.2025
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3641 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330119036 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив срещу К. Т. С., В. В. В. и М. В. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 2716,83 лева, разпределена по 905,61 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 13.01.2006 г. – 26.01.2024 г. за имот, находящ се в гр. П., ул. "Ц.ш." №..., ап. ..., както и сумата от 2164,01 лева, разпределена по 721,34 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на обезщетение за забава за периода 27.03.2007 г. – 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.03.2024 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2603/20.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4703/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с.
1
В исковата молба се твърди, че ответниците, в качеството им на наследници на В.В.С., са потребители на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 13.01.2006 г. – 26.01.2024 г., в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "Ц.ш." №..., ап. ..., са генерирали задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 2716,83 лева. Сочи се, че за потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Претендира се и мораторна лихва върху главницата в общ размер от 2164,01 лева за периода 27.03.2007 г. – 31.12.2023 г. Ответниците фигурирали в базата данни на оператора с потребителски номер *****, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни Общи условия. Твърди се, че отчитането на ползваните ВиК услуги в обекта за периодите 07.12.2005 г. – 11.12.2017 г. и 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. било извършвано по показанията на монтирани в имота измервателни устройства с номера в картотеката на дружеството *****, ***** и *****. Сочи се, че за периода 11.12.2017 г. – 31.12.2019 г. отчетът по водомери ***** и ***** бил извършван в условията на развалени индивидуални измервателни устройства, доколкото същите не отговаряли на изискванията на ЗИ, но след подмяната им отчитането продължило по техните показания. Изтъква се, че по водомер ***** не било извършвано отчитане на показанията. Поддържа се, че през проценсия период ответниците недобросъвестно са отказвали достъп до имота за извъпшване на отчет, за което били издадени протоколи за отказан достъп и покани за доброволно плащане, които не били връчени поради отказ за получаване и неосигуряване на достъп. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответниците била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, срещу която в срок постъпили възражения, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли същите да бъдат уважени. Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците К. Т. С., В. В. В. и М. В. В., чрез пълномощник – адв. Р. Р., в който е изложено становище за частична недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Посочва се, че в законоустановения срок по заповедното 2 производство са депозирани възражения по чл. 414а ГПК и представени доказателства за частично изпълнение на задълженията по издадената заповед за периода 29.01.2021 г. – 31.12.2021 г., но заповедният съд не е обезсилил заповедта в тази част. По отношение на претендираните вземания за периода преди 13.03.2021 г., три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено възражение за погасяване по давност. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявените искове. Във връзка с направените от ищеца доказателствени искания е посочено, че не се оспорва качеството на потребители на ответниците.
Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
От приложеното ч. гр. д. № 4703/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 2603/20.03.2024 г. Срещу издадената заповед са постъпили възражения от длъжниците, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответниците по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответниците са потребители на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. "Ц.ш." №..., ап. ..., че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответниците имат качеството на „потребители” 3 по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.
По делото е отделено за безспорно между страните, че ответниците К. Т.
С., В. В. В. и М. В. В. са потребители на ВиК услуги за процесния период 13.01.2006 г. – 26.01.2024 г., за водоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
П., ул. "Ц.ш." №..., ап. .... От приетото по делото Удостоверение за наследници изх. № 1100-145/24.03.2025 г., издадено от Община Пловдив, Район „Източен“, се установява, че ответниците са наследници на В.В.С., починал на 15.02.2007 г. Не се спори и относно количеството доставена и отчетена вода от ищцовото дружество.
Основният спор по делото е относно дължимостта на вземанията за потребени ВиК услуги, като ответниците претендират, че за периода от 13.01.2006 г. до 13.03.2021 г. /три години назад преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ вземанията са погасни по давност, а за периода от 01.01.2021 г. до 26.01.2024 г. са погасени поради плащане след образуване на делото.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след 01.01.2021 г. до 26.01.2024 г. ответниците са извършили плащания в размер на 160,48 лева, като за периода от 13.03.2021 г. до 13.03.2024 г. няма задължения, доколкото дължимите суми са платени.
Видно от заключението по допуснатата допълнителна задача, за периода от 07.12.2005 г. до 31.12.2021 г. са издавани фактури за дължимите ВиК услуги на името на наследодателя В.В.С.. От материалите по делото и изявлението на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание се изясни, че на 26.01.2024 г. процесните задължения са префактурирани на името на ответниците.
При това положение съдът приема, че са основателни възраженията на ответниците за погасяване на процесните вземания. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, доколкото се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД е приложим тригодишният давностен срок, поради което са погасени по давност вземанията за период от три години назад от датата на подаване на 4 заявлението по чл. 410 ГПК, а именно за периода от 13.01.2006 г. до 13.03.2021 г. Що се отнася до останалите вземания за периода от 13.03.2021 г. до 13.03.2024 г., от заключението на допуснатата ССчЕ се установи, че дължимите суми са платени.
Предвид изложените съображения съдът намира, че предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски. Следва да се посочи, че доколкото част от претендираните вземания, които не са погасени по давност, са платени от ответниците след образуване на делото, то ищецът има право на разноски съразмерно с тази част.
Общият размер на сторените от ищеца разноски в настоящото производство е 446,61 лева, от които 96,61 лева за държавна такса, 250 лева за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство – 147,62 лева, от които 97,62 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно на погасената поради плащане част от претенцията следва да се присъдят разноски за настоящото производство в общ размер на 14,69 лева, разпределени по 4,90 лева за всеки от ответниците, както и разноски за заповедното производство в общ размер на 4,85 лева, разпределени по 1,62 лева за всеки от ответниците.
По отношение на направените от ответниците разноски, от доказателствата по делото се установи, че ответникът В. В. В. е заплатил 50 лева за възнаграждение на вещото лице. Съразмерно на отхвърлената поради изтекла погасителна давност част от претенцията следва да му се присъди сумата в размер на 48,36 лева. В производството по делото ответниците са представлявани от адв. Р. Р. във основа на сключени Договори за правна защита и съдействие, съобразно които адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. Съдът намира, че в полза на адв. Р. Р. се дължи едно възнаграждение, което съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и материалния интерес, се определи в размер на 400 лева, като по съразмерност се присъди сумата от 386,85 лева. За заповедното производство следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева, от което се присъди 96,71 лева.
5
Така мотивиран,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.
Пловдив, ЕИК 115010670, срещу К. Т. С., ЕГН: **********, В. В. В., ЕГН:
**********, и М. В. В., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 2716,83 лева, разпределена по 905,61 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 13.01.2006 г. – 26.01.2024 г. за имот, находящ се в гр. П., ул. "Ц.ш." №..., ап. ..., както и сумата от 2164,01 лева, разпределена по 721,34 лева за всеки ответник, представляваща 1/3 от стойността на обезщетение за забава за периода 27.03.2007 г. – 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.03.2024 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2603/20.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4703/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, І бр. с.
Разпечатката съдържа 34 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69b2472b-129f-49bd-a13b-5609527aee65