Определение № 271 от 23.07.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Р. , 22.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия М. Йорданова

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20213300500199 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 122 ГПК.

Образувано е по повдигнат с определение /без номер/ от 05.07.2021г. по ч. гр. дело № 502/2021 г. на Районен съд – И. спор за подсъдност между Районен съд – И. и Районен съд – Д. относно компетентния да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от ТП ДЛС „Каракуз“ – Д. при

"СЕВЕРНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ" ДП , ЕИК, 201616805, против В.

Н. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. С., общ. Д., с. П., ул. В.К. № 7 и настоящ адрес обл. Р., общ. И., гр. И., кв. З. № 20, за сумата от 112.50 лева – обезщетение по Наказателно постановление № 568 от 20.10.2020г., влязло в сила на 30.10.2020г., издадено от Директор на РДГ Русе, оправомощен със Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, на осн. чл. 55, ал.2 ЗАНН и чл. 5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.

Р.ският окръжен съд на основание чл. 122 ГПК след преценка на данните по делото, приема следното:

Частно гражданско дело под № 284/2021 г. е било образувано първоначално пред Районен съд – Д. въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 889 от 16.06.2021г. по описа на Районен съд – Д. . Заявлението е подадено от ТП ДЛС „Каракуз“ – Д. при "СЕВЕРНОЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ" ДП, ЕИК, 201616805, против В. Н. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. С., общ. Д., с. П., ул.

В.К. № 7 и настоящ адрес обл. Р., общ. И., гр. И., кв. З. № 20, за сумата от 112.50 лева – обезщетение по Наказателно постановление № 568 от 20.10.2020г., влязло в сила на 30.10.2020г., издадено от Директор на РДГ Русе, оправомощен със Заповед РД49199/16.05.2011г. на Министъпра на земеделието и храните, на осн. чл. 55, ал.2 ЗАНН и чл. 5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.

Районен съд - Д. след извършена справка за постоянен и настоящ адрес надлъжника, като е установил, че настоящият адрес на същия е в гр. И. и като е приел, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, е счел, че делото е подсъдно на районния съд по настоящия адрес на длъжника и го е изпратил по подсъдност на РС-И..

1

Районен съд – И. е приел, че длъжникът, макар и физическо лице няма качество на "потребител " по смисъла на закона, поради което е счел, че приложима е подсъдността по чл. 411, ал. 1, изр.1 ГПК - а именно по постоянния адрес на длъжника, който е в обхвата на РС-Д. и е повдигнал пред Окръжен съд – Р. спор за подсъдност.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая по правилата за местна подсъдност компетентен да се произнесе по заявлението е Районен съд – Д. поради следните съображения:

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството "потребител" следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар.

13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за "потребител" по чл. 2, б.

"б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

В настоящия случай длъжникът не може да се легитимира като потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР ЗЗП. Претендираното вземане за обезщетение не е с източник потребителски договор, а възниква по силата на нормативен акт - чл. 55, ал.2 ЗАНН и чл. 5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд. Вж и Решение № 336 от 18.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 603/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 128 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 601/2018 г., I т. о., ТК.

При това положение длъжникът няма качество на " потребител", поради което е приложима подсъдността по чл. 411, ал. 1, изр. 1 ГПК - а именно по постоянния адрес на длъжника, който е в обхвата на РС-Д..

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 889 от 16.06.2021г. по описа на Районен съд – Д., е Районен съд – Д..

Делото да се изпрати на Районен съд – Д. по подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3