Решение № 1100 от 12.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330114880 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът Н. В. Т. е предявила срещу Я. В. Т. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, находящ се в гр. П., ул. „Г.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, и УПИ ***** от кв. 12, находящ се в с. В., общ. Б. Д., обл. С. З., ведно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и постройки.

В исковата молба се излагат съображения, че страните се явяват единствени наследници на В. Т. – **** на **** г., и В. Т. – **** на **** г.

Двамата притежавали правото на собственост върху процесните два обекта, като първият бил придобит въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от **** г., а на втория – въз основа на договор за дарение на недвижим имот от **** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. *, дело № ****/**** г. на **** с район на действие – Районен съд Ч.. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, от съда се претендира процесните недвижими имоти да бъдат допуснати до съдебна делба.

С молба – уточнение вх. № 89951/10.11.2022 г. по описа на Районен съд 1

Пловдив ищецът посочва, че бракът между наследодателите В. и В. Т. е сключен на **** г. Досежно представения към исковата молба, договор за доброволна делба, се посочва, че същият не е недействителен, доколкото ищцата не е получила реален дял, а единствено парично уравняване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Я. В. Т., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Признава се, че страните се явяват единствени наследници на В. Т., *** през 1996 г., и В. Т. – **** през 2002 г. Възразява се обаче, че двата процесни недвижими имота са индивидуална собственост на ответника. По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** се посочва, че същият е придобит от ответника въз основа на договор за доброволна делба от 10.12.2015 г., обективиран в нотариален акт № ***, т.

** на Служба по вписванията гр. П.. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че сключеният договор е нищожен като симулативен, се възразява, че същият прикрива договор за дарение на притежаваната от ищцата ½ ид. част, поради което ответникът отново се явява индивидуален собственик на имота. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че посочената ½ ид. част не е прехвърлена, от ответника се възразява, че е придобита въз основа на осъществено давностно владение, продължило от 1996 г. до настоящия момент. Досежно УПИ **** от кв. 12, находящ се в с.

В., общ. Б. Д., обл. С. З., се посочва, че през **** г. ответникът е прехвърлил имота на *** на страните – В. Т.. Въпреки посоченото обаче, от този момент същият владял и стопанисвал имота като свой, като се снабдил с Нотариален акт за придобиване право на собственост върху имота по обстоятелствена проверка от 07.10.2022 г., вписан под акт № ***, т. **, дело № ***/**** г. на Служба по вписванията гр. Ч.. Поради изложеното се претендира предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представено Удостоверение за *** на В. Я. Т. изх. № **/13.04.2022 г. на Община П. /л. 9/, от което се установява, че същият е *** на **** г., като е оставил за наследници: *** си – В. А. Т., и двете си деца – Я.

В. Т. и Н. В. Т.. В. Т. е **** на **** г., като е оставила за наследници двете си деца - Я. В. Т. и Н. В. Т., видно от Удостоверение за наследници изх. № *****/29.04.2022 г. на Ст. община /л. 8/.

2

От договор за покупко-продажба на жилище,сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от **** г. /л. 76/, се изяснява, че В. Я. Т. е придобил собствеността върху новопостроено жилище № **, намиращо се в жилищна сграда бл. № ****, вх. *, на **** етаж, жил. комплекс И., с площ от 92,02 кв.м.

От договор за дарение на недвижим имот от **** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. *, дело № ***/*** г. на **** с район на действие Районен съд П. /л. 11/, се установява, че Я. В. Т. е прехвърлил на *** си – В.

А. Т., следния недвижим имот, а именно: дворно място от 520 кв.м., находящо се в с. В., обл. Х., съставляващо парцел * * * с пл. № *** в кв. ** по регулационния план на селото, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки.

По делото е представен и договор за доброволна делба от **** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ** на Служба по вписванията гр. П.

/л. 12 – л. 13/, от който се установява, че ответникът Я. Т. и ищцата Н. Т. са се съгласили доброволно да бъде поделен недвижим имот, оставен им по наследство от В. Я. Т. и В. А. Т., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в гр. П., ул. „Г.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, като същият бъде поставен в дял на ответника, а ищцата не желае да получи сума за уравняване на дяловете.

От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка от **** г., вписан под акт № ***, т. **, дело № ****/л. 63 – л. 64/, се изяснява, че ответникът Я. В. Т. е признат за собственик по наследство от В. А. Т. и придобивна давност на дворно място, находящо се в с. В., общ. Б. Д., обл. С. З., представляващо УПИ **** от кв. 12 по плана на с. В., ведно с построените в същото паянтова жилищна сграда, две паянтови стопански сгради и двуетажна масивна жилищна сграда.

По делото са разпитани четирима свидетели – П. Ф. П., Д. Е. З., А. Б. и М. И..

Св. П. П. си спомня, че познава ответника от близо петдесет години, защото двамата били съседи в с. В.. Същият бил виждал и ищцата като ученичка да посещава баба си и дядо си. Св. посочва, че къщата на ответника се намира в с. В. и била изцяло обновена от него. Той направил основен ремонт на цялата къща – на покрива, в двора, сменил дограмата и подовите настилки в стаите. Посоченият ремонт бил извършен около 2000 г. Св. лично виждал как се извършва ремонтът, като познавал и майсторите, които го 3 извършвали. Цялото село знаело, че къщата е на ответника, защото той извършвал ремонтите в нея с негови средства. Св. не знаел ищцата да е имала претенции към имота.

Св. Д. З. си спомня, че познава ответника Я. Т., доколкото са съседи в блока, находящ се в гр. П., ул. „Г.“ № *. Св. бил **** на етажната собственост на входа. Входната врата се заключвала, като достъп до нея имали само живущите във входа. Вратата се отваряла само с чип. Ответникът живеел на осмия етаж. Св. не познавал ищцата. Последните повече от десет години същият не бил виждал други лица да посещават апартамента. Св. знаел, че същият е собственост на ответника от преди да бъде ****, което събитие било последните три – четири години. Св. живеел в блока от 35 години, като преди ответника, в апартамента живеел неговият баща. Двамата със св. били колеги.

По домова книга, ответникът плащал таксите за апартамента.

Св. Б. си спомня, че познава ищцата от 1978 г., когато двете живеели в гр. Ч.. По това време познавала и нейния брат – ответникът Я. Т.. Св. познавала и техните родители, които живеели също в гр. Ч., а впоследствие закупили апартамент в гр. П., Ж. К. „Т.“. В него живеели двамата родители на страните до 1996 г., когато **** баща им. След това майката на страните се преместила при ищцата в гр. С., където живяла до *** й. Св. си спомня, че фамилията Т. имали имот в с. В., наследствен от В. Т.. Същата посещавала имота през 1978 г. – 1979 г., като имотът представлявал селска къща. Ищцата пребивавала там през лятото на 2020 г., след ковид пандемията. Същата останала там около два – три месеца, през което време извършвала подобрения, а именно ремонт на чешмата на двора. Св. си спомня, че е карала ищцата до къщата в с. В.. Тази година синът на св. също карал ищцата до имота. Според св., ищцата нямала ключ за имота в с. В., защото й казала, че трябва да търси брат си, за да вземе ключ.

Св. М. И. си спомня, че познава ответника повече от 40 години, доколкото живеела в с. В. от дълги години. Същата си спомня, че къщата на ответника е от стария тип къщи – с кирпичена зидария и кирпичени огради.

Намирала се в северозападния край на селото. Св. работила 25 г. в *** на с.

В., като ответникът плащал данъците на имота. Същата знаела, че той е собственост на ответника, като преди 20 години започнал да прави ремонт по него, като сменил покрива, сменил оградата, направил други постройки. Св. знаела, че ответникът има сестра – Н., но лично не я познавала. Същата 4 знаела, че къщата била на бабата и дядото на Я., като сега вече била на Я..

Последният плащал данъците, докато св. работила в кметството.

Съдът кредитира показанията на св., доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото доказателствен материал. В тази насока следва да се подчертае, че показанията на св. Б. не се изключват от тези на св. И. и П., доколкото същите посочват, че са възприели ответникът да ползва имота, което обаче не изключва обитаването на същия от ищцата през лятото на 2020 г. С оглед изложеното и съдът давя вяра на всички показания на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в гр. П., ул. „Г.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **:

Както бе посочено, по делото е представен и договор за доброволна делба от 10.12.2015 г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ** на Служба по вписванията гр. П., от който се установява, че ответникът Я. Т. и ищцата Н. Т. са се съгласили доброволно да бъде поделен недвижим имот, оставен им по наследство от В. Я. Т. и В. А. Т., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. П., ул. „Г.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, като същият бъде поставен в дял на ответника, а ищцата не желае да получи сума за уравняване на дяловете.

Ищцата обосновава правния си интерес да претендира делба на посочения недвижим имот на база на твърдения, че посоченият договор е недействителен, доколкото същата не е получила реален дял.

Съобразно разясненията, дадени в Решение № 762 от 28.11.2002 г. по гр. д. № 339/2002 г., I г. о. на ВКС, според разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки от наследниците може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. При делбата на имота, когато съделител не е получил нито имотно, нито парично уравнения, а е отстъпил своя дял на другия съделител безвъзмездно, по своята правна същност, този договор за доброволна делба представлява договор за дарение, c който първият е дарил на втория своята идеална част от имота.

В настоящия случай, несъмнено се установи, че договорът за доброволна делба, доколкото е в изискуемата нотариална форма, представлява договор за дарение, по силата на който ищцата Н. Т. е прехвърлила на ответника Я. Т. собствеността върху претежаваната от нея ½ ид. част по наследство от своите родители. С оглед изложеното, макар и не 5 чрез ликвидиране на съсобствеността, а чрез прехвърляне на ½ ид. част от имота, договорът е породил вещно-прехвърлителен ефект.

С оглед изложеното не се установява наличие на съсобственост върху посочения недвижим имот, доколкото ½ ид. част от имота е придобита от ответника Я. Т. чрез наследяване, а останалата ½ ид. част е придобита от същия въз основа на сключения договор за доброволна делба от 10.12.2015 г., който по съществото си представлява договор за дарение, по силата на който ищцата Н. Т. е прехвърлила на ответника притежаваната от нея идеална част от имота по наследство. Изложеното обуславя неоснователност на предявения иск за делба на процесния недвижим имот, доколкото липсва съсобственост между страните по отношение на същия.