Решение № 421 от 12.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. София , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20201001002350 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби.

Ответникът, „Авионамс“ АД, обжалва изцяло решение №

541/09.04.2020г. по т.д. № 1537/2017г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 с-в, поправено с решение № 1134 от 31.07.2020г. по същото дело, с което са уважени предявените от синдиците искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, извършените прихващания с изявления от ответника „Авионамс” АД с вх.н. 10087/30.10.2014г., вх.н. 10089/30.10.2014г, вх.н.

10093/30.10.2014г., вх.н. 10968/05.11.2014г. и с вх.н. 10971/05.11.2014г. по входящия регистър на деловодството на банката , и са оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове за обявяване за относително недействителни на същите изявления на основание чл. 59, ал.

3 ЗБН. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на Конституцията на Република 1

България и основните принципи на правото на ЕС. Сочи при правилно установена фактическа обстановка по делото неправилно първоинстанционният съд да е приложил редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, влязла в сила след развитие на процесните отношения и датата на достигане на процесните изявления до кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. Излага нормата да е материалноправна, предвид на което и да урежда фактите и отношенията, възникнали след влизането и в сила. По тези мотиви поддържа приложима към дължимата от съда преценка за валидността на процесните прихващания да е нормата на чл. 59 ЗБН в редакцията и преди измененията с ДВ бр. 98 от 2014г. в сила от 28.11.2014г., която не определя за недействителни извършените прихващания от кредитор, а само тези извършени от самата банка. Поддържа предявените като евентуални искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН да са неоснователни, предвид липсата на знание у ответника за неплатежоспособността на банката към датата на сключване на процесния договор за цесия, като излага по делото противно доводите на жалбоподателя да не са събрани никакви доказателства за знанието му като фактическо състояни е. В ход по същество моли съда да съобрази постановеното решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на РБ по к.д. 2/2020г. по описа на съда. Излага и самостоятелни доводи за противоречие на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН на пряко приложимите и с примат над националното законодателство норми на правото на ЕС. По изложените доводи моли решението да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждането на разноски по делото по приложен списък.

Третите лица помагачи на страната на ответника, В. С. Д. и И. Г. Д., обжалват решение № 541/09.04.2020г. по т.д. № 1537/2017г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 2 2 с-в, поправено с решение № 1134 от 31.07.2020г. по същото дело, в частта му, с която е уважен предявения от синдиците иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за недействителн о по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, на извършеното прихващане с изявление от ответника „Авионамс” АД с вх.н. 10968/05.11.2014г. по входящия регистър на деловодството на банката, и е оставен без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск за обявяване за относително недействително 2 на същото прихващане на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Поддържат решението в обжалваната му част да е очевидно неправилно, постановено в нарушение на основни правни принципи на националното право и правото на ЕС.

Излагат да е недопустимо придаването на обратно действие на материалноправна норма, когато последното засяга пряко субективни права на частни субекти. В ход по същество сочат поддържаните от тях с жалбата доводи да са споделени с постановеното решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на РБ по к.д. 2/2020г. по описа на съда и молят последното да бъде зачетено от решаващия състав на съда и решението в обжалваната от тях част да бъде отменено, а предявения иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН отхвърлен като неоснователен. Поддържат неоснователен да е и предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН като сочат по делото да не са събрани никакви доказателства за твърдяното с исковата молба знание за състоянието на неплатежоспособност на „КТБ“ АД, предвид на което и с оглед доказателствената тежест за ищеца за установяване на твърдените от него и изгодни за него факти, молят искът по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде отхвърлен като неоснователен. Цитират и представят практика на ВКС в подкрепа на доводите си.

Въззиваемата страна, синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, оспорват жалбите като неоснователни. Поддържат обжалваното решение да е правилно като постановено при точно приложение на закона. Излагат искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН да е конститутивен, предвид на което и по отношение на същия приложение следва да намери редакцията на закона към датата на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД, когато правата по предявяване на иска вече могат да бъдат упражнени от синдиците на банката. Сочат атакуваните с иска изявления за прихващане да са достигнали до банката на 30.10.2014г. и 05.11.2014г., след началната дата на неплатежоспособността – 20.06.2014г., предвид на което и същите по предявения иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да бъдат прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. При условията на евентуалност поддържат основателни да са и предявените искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН като излагат под знание по смисъла на последната законова разпоредба да следва да се разбира 3 запознатостта, осведомеността на кредитора с икономическото състояние на „КТБ“ АД, в резултат на която осведоменост кредиторът е предприел сключването на договора за цесия и отправил изявление за прихващане към банката. Поддържат последното знание да е видно и от самото съдържание на представения по делото договор за цесия, а и да следва от общоизвестната и достъпна за всички клиенти на банката информация за икономическото и състояние, включително предвид поставянето на банката под специален надзор с решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, както и с оглед оповестения на 22.10.2014г. на сайта на БНБ доклад за икономическото състояние на „КТБ” АД, съобразно който банката е с отрицателен капитал, т.е. е неплатежоспособна. По изложените доводи моля т решението да бъде потвърдено като правилно. Правят искане за присъждане на разноски . Правят възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от насрещната страна.

Третите лица помагачи на страната на ответника, Л. И. М., П. П. М. и И.

П. М., не вземат становище пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Досежно правилността му съдът приема следното:

Страните не спорят по фактическата обстановка и същата се установява от събраните по делото доказателства, а именно:

Между ищеца „Корпоративна търговска банка“ АД и ответника „Авионамс“ ООД са сключени договори за банков кредит на 09.01.2012г., на 21.12.2012г., на 14.01.2013г. и на 18.12.2013г.

С процесните прихващания, отправени от „Авионамс” АД с вх.н.

10087/30.10.2014г., вх.н. 10089/30.10.2014г, вх.н. 10093/30.10.2014г., вх.н.

10968/05.11.2014г. и с вх.н. 10971/05.11.2014г. по входящия регистър на 4 деловодството на банката, ответникът е изразил воля да погаси задълженията си по горните четири договора за кредит като насрещните му активни вземания, придобити по договори за цесия, приложени по делото и подробно описани в исковата молба, не се оспорват от ищеца и съобразно неговите признания по допълнителната искова молба са осчетоводени и отнесени за погасяване на задълженията му по договорите.

С решение 73 по протокол от 20.06.2014г. УС на БНБ поставя „Корпоративна търговска банка” АД под специален надзор.

С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. 7549/2016г. по описа на СГС, ТО, VI – 4 с-в, е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността – 06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието и, прекратени са правомощията на органите и, и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на банката. С решение № 1443/03.07.2015г. по т.д.

2216/2015г. по описа на САС, 3 с-в, е отменено горното решение в частта за определена начална дата на неплатежоспособността на банката като е определена начална дата - 20.06.2014г., и решението е потвърдено в останалата част. Решението на САС е влязло в сила, видно от определение 172/06.07.2016г. по т.д. 3342/2015г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение 583/09.11.2016г. по ч.т.д. 1875/2016г. по описа на ВКС, II ТО на ВКС.

Спорът между страните е правен.

Ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, като съобразно чл. 6, ал. 2 ГПК и установения в последната норма принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да се съобрази с така очертания предмет на делото и искането на ищеца.

Като главни са предявени искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, осъществени с едностранни изявления от „Авионамс” АД с вх.н. 10087/30.10.2014г., вх.н. 10089/30.10.2014г, вх.н.

10093/30.10.2014г., вх.н. 10968/05.11.2014г. и с вх.н. 10971/05.11.2014г. по входящия регистър на деловодството на “Корпоративна търговска банка” АД 5 предвид извършването на прихващанията след определената с решението по откриване производство по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014г., която съвпада с датата на поставяне на банката под специален надзор.

С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието, респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в несъстоятелност.

Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване недействителността на извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба.

Предвид установения основен принцип на правото новите материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл. 14 ЗНА.

Гореустановеният принцип на правна сигурност е производен на принципа на правовата държава и принципа за закрила на законно придобити права, гарантирани от основния закон – Конституцията на Република България.

В последния смисъл са и мотивите на Конституционния съд по решение № 4 от 11.03.2014г. по конституционно дело 12/2013г., с което е прието, че поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Всеки нов граждански закон заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени, и в тези случаи се поставя въпросът за т. нар. обратно действие на новия граждански закон. Законодателят е овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия закон. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са "заварени", е налице несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. За да действа 6 новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят изрично да му придаде обратна сила. Законодателят може по изключение да придаде на новия граждански закон обратно действие, като предвиди той да се прилага спрямо правно релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици.