Решение № 260003 от 08.01.2021, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260003 08.01.2021г. гр.Н.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на единадесети септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Мария Берберова-Георгиева секретар: Радостина Менчева като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 1237 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „А.Г.”, с адрес: с.К., общ.Н., обл.Б.,

Вилна зона Ч.ч., местност „Д.”, представлявана от

Председателя С.В.Л., подадена чрез пълномощника им – адв.Т.П.

***, със съдебен адрес:*** против О.Г. с ЛНЧ **********, родена на ***г., гражданин на У., с адрес за призоваване в РБ: гр.В.Т., ул.Б.Б. № **, вх.*, ет.*, ап.*.

В исковата молба се сочи, че ответницата Г. е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес с.К., м.Д., к-с А.Г., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, представляващ:

Самостоятелен обект с идентификатор № ****, разположен на етаж нула, с площ от 45 кв.м, заедно с 6,44 кв.м идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, съгласно нотариален акт № 96, том 2, дело № 259 от 04.04.2013 г. на Нотариус М.Б. с рег.№110 на НК, с район на действие – РС-Н.. Сочи се, че с Решение на ОСЕС от 31.07.2015г по т.8 от дневния ред, бил определен размера на годишната такса за поддръжка и управление, а именно - 4 евро за кв.м от площта на всеки самостоятелен обект на собственост, ведно с общите части, а по т.9 - годишната такса за фонд „Ремонт и обновление" била определена в размер на 1 евро за кв.м от площта на всеки самостоятелен обект на собственост, ведно с общите части. С Решение на ОСЕС от 29.07.2017г., по т.5 и т.6, този размер бил изменен, като годишната такса за поддръжка и управление била определена на 3,5 евро, а за фонд „Ремонт и обновление" в размер на 1,5 евро. Със същото решение по т.7 от дневния ред бил определен и срокът за заплащане на тези суми - до 30 септември на текущата година. С Решение от 27.07.2018г. по т.4 от дневния ред, ОСЕС е потвърдило този размер и срока за плащане. Твърди се, че и трите решения са влезли в сила. Сочи се, че съгласно посочените решения ответницата Г., в качеството й на собственик на описания недвижим имот, дължи на ЕС годишни такси за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в размер по 256,50 евро или общо в размер на 1026 евро. Твърди се, че ответницата е извършила частично плащане на дължимите от нея суми в размер на 342,31 евро, а неплатената част от годишните такси в размер на 683,69 евро до този момент, въпреки многократното напомняне за това, не била постъпила по сметката на Етажната собственост.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъдите ответницата Г. да заплати на Етажната собственост сумата в размер на 683,69 евро (равняващи се на 1337,18 лева), представляваща неплатени дължими парични вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на к-с А.Г. и фонд „Ремонт и обновление" за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., заедно със законната лихва върху дължимата сума от датата на завеждане на исковата молба – 16.12.2019г. до окончателното й изплащане. Представят писмени доказателства.

При оспорване от страна на ответника на претендираните суми, правят искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата О.Г., подаден чрез процесуалния й представител – адв.Ц.М. ***, с който оспорва предявения иск, като недопустим, неоснователен и недоказан, и моли да бъде оставен без уважение. По отношение на сумата от 256,50 евро, представляваща вноска за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновление" за 2016г., ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност, поради изтичане на повече от три години от датата на подаване на исковата молба в съда, както и повече от три години за претендираните обезщетения, поради липсата на падеж за заплащане на сумите в Протокола от проведеното на 31.07.2015г. ОСЕС. На следващо място сочи, че при определяне на дължимата от собствениците такса за управление и поддръжка не е зачетен броя на собствениците, обитателите и ползвателите съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Заявява, че съгласно цитираните решения на ОСЕС, размерът на вноските е определен на база сбор на общата квадратура на всеки един самостоятелен обект. С оглед на това ответницата счита, че начина на изчисляване и разпределяне на вноските за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновление" е незаконосъобразен извършен и противоречи на разпоредбите на чл.48, чл.50 и чл.51 от ЗУЕС. На следващо място, заявява, че от исковата молба не става ясно как се определя годишния период, за който се претендират процесните сумите, тъй като в исковата молба се сочи период 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. Твърди, че от страна на ответницата редовно са заплащани суми за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновление". Наред с горното, сочи, че ответницата при спазване на разпоредбите на ЗУЕС е уведомила Председателя на Управителния съвет относно пребиваването си на територията на комплекса, като той е бил наясно, че през част от процесния период не е обитавал имота си повече от 30 дни годишно. В тази връзка, счита, че е освободена от задължението си за заплащане на такси за поддръжка и управление. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли иска изцяло, като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност моли да бъдат прогласени за нищожни приетите решения по т.8 от дневния ред на ОСЕС от 31.07.2015г., решенията по т.5 и т.6 от дневния ред на ОСЕС от 29.07.2017г. и решението по т.4 от дневния ред на ОСЕС от 27.07.2018г.

Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски. Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които ще установяват твърдението, изложени в отговора на исковата молба, както и пребиваването на ответницата на територията на комплекса през процесния период.

В изпълнение указанията на съда, дадени с Определение от 07.02.2020г., по делото пистъпи молба вх.№ 2219 от 10.03.2020г., подадена от ЕС на комплекс „А.Г.“ – с.К., общ.Н., чрез процесуалния им представител, с която уточняват претенциите си и начина на формирането им за всяка една от процесните години и на основание чл.214 от ГПК правят изменение на иска, с което намаляват общия размер на претендираната от тях сума за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновление“ от 683,69 евро на 605,69 евро /шестстотин и пет евро и шестдесет и девет евроцента/.

С протоколно определение от 03.06.2020г., постановено по настоящото дело, съдът прие направеното от ищеца изменение на предявените искове за осъждане на ответницата Г. да заплати на Етажната собственост на комплекс „А.Г.“ годишна такса за поддръжка и управление на общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., чрез намаляване на същата до размера общо от 605,69 евро, ведно със законната лихва върху главницата за всяка година от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както следва:

-

За 2016г. – в размер на 256,50 евро;

-

За 2017г. – в размер на 89,03 евро;

-

За 2018г. – в размер на 81,66 евро;

-

За 2019г. в размер на 178,05 евро.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове, след изменението на същите, ведно с приложените писмени доказателства. В изпълнение указанията на съда представя протоколи за обявяване на решенията на ОС на ЕС от 2017г и 2018г. /л.98-л.99 вкл./. С последваща молба с вх.№ 31.07.2020г., процесуалният представител на ищеца прави отказ от претендираните такси за 2016г., 2017г. и 2018г. Относно претендираната за 2019г. такса за управление и поддръжка, правят изменение на нейния размер от 178,5 евро на 178,08 евро.

Процесуалният представител на ответницата Г. оспорва предявените искове, като заявява, че доверителката му е изплатила претендираните такси за всички години. Наред с това излага твърдения, че същата е уведомила писмено Управителя на ЕС, че не е пребивавал през 2019г. в собствения си имот за повече от 30 дни, за което представя писмени доказателства – заявление, изпратено на електронната поща на управителя Луценко на

28.12.2019г. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.

С влязло в сила протоколно определение от 11.09.2020г., съдът като взе направения от ищеца отказ от претенциите му за заплащане на такси за 2016г., 2017г. и 2018г., прекрати производството по делото в тази му част и прие направеното от ищеца изменение на предявения иск за заплащане на такса за поддръжка и управление на ЕС за 2019г. в размер на 178,08 евро.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, дело № 259 от 04.04.2013г. на Нотариус с рег.№ 110 на НК, с район на действие – РС-Н. се установява, че ответницата Г. е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост на комплекс „А.Г.“, бл.1, вх.Б, находящ се в с.К., общ.Н., обл.Б., представляващ: Апартамент

№ 6а, с идентификатор ****, на площ от 45 кв.м, ведно с 6,44 кв.м идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена /л.5-7 вкл./.

Не се спори също, че за Председател на УС на ЕС е избран С.В.Л./л.13/, който заема длъжността и към настоящият момент.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и че с решения взети от Общото събрание на Етажната собственост е определен размера на дължимите от собствениците вноски за таксата за управление и поддържане на общите части на процесния комплекс, че е настъпила изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да заплати претендираните от ищеца суми, съответно, че е отпаднала отговорността му за това. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение от 07.02.2020г., постановено по настоящото дело.

По иска с правно основание чл.38, ал. 1 ЗУЕС, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата Г. е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, която се намира в режим на етажна собственост.

Съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части в сградата. На основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на проведеното на 29.07.2017г. Общото събрание на ЕС на комплекс „А.Г.“, са взети решения за размера на дължимите от всеки от етажните собственици парични вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в размер на 3,5 евро/кв.м и такса за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1,5 евро/кв.м от площта на самостоятелния обект /т.5 и т.6 от протокола – л.13-14 вкл./. На същото ОС на ЕС било прието решение по т.7, съгласно което срока за заплащане на тези суми е до 30 септември на текущата година. Съгласно решение по т.4 от ОС на ЕС, проведено на 27.07.2018г., реда за изчисляване на задълженията на етажните собственици не е бил променен /л.20/. Решенията от двете ОС на ЕС са били оповестени по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС чрез поставяне на съобщения за изготвените протоколи на входа на комплекса на 04.08.2017г., съответно на 04.08.2018г. /л.98, л.99/. По делото липсват данни, взетите решения на проведените Общи събрания на ЕС да са били предмет на обжалване по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение.

Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69b0396c-ca01-4691-ae65-b04d5581669a