Определение № 2559 от 15.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2559 гр. София, 15.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002101118 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба, подадена от М. П. Г. - починала след предявяване на жалбата и заместена от конституираната като касатор с Определение № 1592 от 31.03.2025 г. нейна единствена наследница по закон – дъщеря й К. П. Г., с процесуален представител адвокат М. Г. от АК – В. (надлежно упълномощена за производството пред ВКС), срещу въззивно Решение № 663 от 30.12.2024 г. по в.гр.д.№ 661/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца, III възз.гр.състав.

Ответниците по касация Е. С. Г. и В. П. Г. са подали писмен отговор чрез адвокат С. П. от АК – В.. Оспорват да е налице основание за допускане на касационното обжалване; оспорват и основателността на касационната жалба.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение частично е отменено Решение № 247 (погрешно посочено в диспозитива като № 47) от 08.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 920/2022 г. по описа на РС – Козлодуй, като вместо това е постановено следното:

(1) приема за установено по отношение на М. П. Г., че Е. С. Г. и В. П. Г. (погрешно посочена със собствено име В. вместо вярното В. П. Г. – съгласно удостоверението за наследници от л.

7 на първоинстанционното гр.дело, както и данните в НБДН) са собственици на следния недвижим имот: 67 кв.м., представляващи част от дворно място от 1 075 кв.м., парцел *, пл.

№ *, кв. 89 по плана на [населено място], обл. В., разположена на граница с имота на ответницата М. П. Г., представляващ дворно място с площ 1 015 кв.м., УПИ *, кв. 89, пл.№ * по кадастрален и регулационен план на [населено място], ЕКАТТЕ: *, общ. Х., обл. В., 1 одобрен със Заповед № 620 от 01.01.1907 г. на ОНС Хайредин, отразена като защрихована част от т.1, т.2, т.3, т.4, общата точка между УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-* и т.1 от имота по скица, находяща се на л. 196 от първоинстанционното дело от заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Л. Б. А., която скица е неразделна част от въззивното решение и на основание чл. 108 ЗС ОСЪЖДА М. П. Г. да предаде на Е. С. Г. и В.

П. Г. владението върху така описаната част от недвижимия имот;

(2) приема за установено по отношение на М. П. Г., че Е. С. Г. и В. П. Г. са собственици на следния недвижим имот: 41 кв.м., представляващи част от дворно място от 1 075 кв.м., парцел *, пл.№ *, кв. 89 по плана на [населено място], обл.В. придобити по наследство от сина им И. Е. С. (починал на 13.04.2016 г.), закупен от него приживе с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том X, рег.№ 10105, дело № 607 от 2001 г. на нотариус В.

М. (рег.№ * на Нотариалната камара на Р.България), която част е разположена на североизточната граница с имота на ответницата М. Г., представляващ дворно място с площ 1 015 кв.м., УПИ *, кв. 89, пл.№ * по кадастрален и регулационен план на [населено място], ЕКАТТЕ: *, общ. Х., обл. В., одобрен със Заповед № 620 от 01.01.1907 г. на ОНС Хайредин, отразена като защрихована част по т.4, т.5, т.6, т.7, общата точка между УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-* и т.4 от имота по скица, находяща се на л. 196 от първоинстанционното дело от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Л. Б. А., която скица е неразделна част от въззивното решение и на основание чл. 108 ЗС ОСЪЖДА М. П. Г. да предаде на Е. С. Г. и В. П. Г. владението на така описаната част от недвижимия имот;

(3) на основание чл. 109 ЗС вр.чл. 52 ЗС осъжда М. П. Г.:

(3.1.) да премахне засадените в собствения й недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1 015 кв.м., УПИ *, кв. 89, пл.№ * по КРП на [населено място] от 1907 г., посадените овощни дървета джанки, разположени на 0,50-1 метра от границата с поземлен имот, представляващ дворно място от 1 075 кв.м. парцел *, пл.№ *, кв. 89 по плана на [населено място], обл. В., собственост на ищците Е. С. Г. и В. П. Г.;

(3.2.) да премахне построената в нарушение на чл. 31 ЗУТ тоалетна на 50 сантиметра от границата с поземлен имот, представляващ дворно място от 1 075 кв.м. парцел *, пл.№ *, кв.

89 по плана на [населено място], обл. В., собственост на ищците Е. С. Г. и В. П. Г., (3.3.) да премахне частта на селскостопанската сграда, находяща се в северозападния ъгъл на УПИ *-* и в нарушение на чл. 31 ЗУТ навлизаща в имота на ищците Е. С. Г. и В. П. Г., представляващ дворно място от 1 075 кв.м., парцел *, пл.№ *, кв. 89 по плана на [населено място], обл. В.,

(3.4.) да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищците да поставят ограда на собствения им недвижим имот, представляващ дворно място от 1 075 кв.м., парцел *, пл.

№ *, кв. 89 по плана на [населено място], обл. В.;

(3.5.) да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищците да поставят ограда на владения от тях недвижим имот, закупен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том X, peг.№ 10105, дело № 607 от 2001 г. на нотариус В. М. (рег.№ * на НК), от покойния им син И. Е. С., на който ищците са собственици по наследство.

Решението на РС е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС вр.чл. 52 2

ЗС за осъждането на М. П. Г. да премахне орехово дърво, засадено на границата между имотите на страните. В тази му част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Независимо от констатираните от ВКС очевидни фактически грешки в диспозитива на въззивния акт (при посочването на номера на решението на районния съд, както и относно името на ищцата), не е налице пречка да се проведе производството по чл. 288 ГПК, доколкото не съществува съмнение относно съдържанието на формираната правораздавателна воля, а очевидните фактически грешки подлежат на отстраняване от допусналия ги съд без ограничение във времето (т.е. допустимо е да се извърши и след приключване на касационното производство), като след влизане в сила на решението за поправката поправеното решение ще се счита постановено със съдържание съобразно поправката, при това от момента на обявяването му, независимо от датата на постановяване и влизане в сила на решението по чл. 247 ГПК.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното:

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 92, том 3, нот.дело № 830/1997 г. по описа на РС – Козлодуй, на основание постановление от 01.09.1997 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, Е. С. Г. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: жилищна полумасивна сграда 60 кв.м., паянтова селскостопанска сграда 60 кв.м. и дворно място от 1 075 кв.м., парцел *, пл.№ *, кв. 89 по плана на [населено място] при съседи: н-ци К. Г., улица, П. Д. Г., н-ци К. Г. и М. И. М.. Като наследници на сина им И. Е. С. (починал на 13.04.2016 г.), ищците са придобили и дворно място от 1 075 кв.м., парцел *, пл.№ *, кв. 89 по плана на [населено място] при съседи: Е. С. Г., н-ци К. Г., улица, С. И. К., н-ци К. Г. Т. и М. И. М..

От своя страна, по силата на нотариален акт № 91, т.ІІІ, нот.дело № 825 от 1997 г. на РС Козлодуй, П. Д. Г., бивш жител на [населено място] и съпруг на ответницата М. П. Г., е признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ жилищна полумасивна сграда от 60 кв.м., паянтова селскостопанска постройка 20 кв.м. и дворно място с площ 1 015 кв.м., УПИ *, квартал 89, пл.№ * по кадастрален и регулационен план на [населено място], общ. Хайредин, одобрен със заповед № 620 от 01.01.1907 г. на ОНС Хайредин, при съседи: н-ци К. Г. Т., улица, н-ци К. Г. Т. и Е. С. Г.. По силата на Заповед № 96 от 27.04.1971 г. и скица към нея, издадени на основание § 76 от ППЗПИНМ, въз основа на доброволно съгласие на пряко заинтересуваните страни, предявено с нотариално завереното им заявление вх.№ 776 от 23.04.1971 г., е одобрено сливането на парцели *-* и ** в кв. 89 по плана на [населено място] в един парцел, както и неговото разделяне по червено-защриховани линии на следните парцели: *-*, *-*, *-*, *-* и *-*. В скицата от 17.04.1971 г. към заповедта е вписано, че въз основа на съгласие на собствениците за сливане и разделяне на имотите са положени подписи на същите и е поставена и нотариална заверка.

От същата скица се вижда, че уличната регулация е одобрена със Заповед № 72/1907 г. и дворищната регулация е одобрена със Заповед № 620/1907 г. Съобразено е, че съгласно действащото към момента на издаване на заповедта законодателство, по искане на пряко заинтересованите собственици дворищните регулации могат да се изменят при следните 3 условия: 1) искането се основава на съдебни актове, нотариални и други актове на собственост, които могат да се противопоставят на другата страна; 2) по едностранно искане на пряко заинтересуваните собственици могат да се изменят не само очертанията и размерите на парцелите, но тяхното отреждане за определен имот, 3) искането да не противоречи на законните правила на дворищната регулация. От заключението на вещото лице Л.А. е установено, че планът от 1907 г. не е приложен на място, но същият е изменен по съгласие на заинтересованите лица от 1971 г. и няма данни за неуредени придаваеми части. Със същото заключение, след оглед на място и извършени замервания, е установено, че има завзети площи от ответницата, а именно по пунктираната линия по точки №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 1 на схемата (скицата) в експертното заключение на л. 196 от делото на РС, като навлизането в УПИ *-* е с площ 67 кв.м., а в УПИ *-* - с площ 41 кв.м. В тежест на ответницата е било да установи, че владее така установените реални части на годно правно основание в качеството си на собственик, което в случая не е установено от доказателствата по делото. Подробно са обсъдени установените в законодателството забрани за придобиване на реални части от дворищнорегулационни парцели и формираната практика на ВКС по приложението на тези забрани. След като ответницата не е придобила спорните реални части, чиито размери са установени от в.л. Л.Б., то те са собственост на ищците с произтичащата от това основателност на предявените ревандикационни искове.

Произнасяйки се по исковете с правно основание, чл. 109 ЗС, въззивният съд е съобразил, че с посочената норма се предоставя възможност за защита на вещни права срещу всяко неоснователно действие, което пряко или косвено препятства пълноценното използване на вещта според предназначението й, без да отнема владението й. Този иск е на разположение на титуляря на вещно право и може да се насочи срещу всяко лице, включително и срещу такова, което е носител на вещни права върху същата вещ, което, обаче, упражнява своите права по начин препятстващ или ограничаващ упражняването на правото на друг правоимащ - ищеца. Целта на исковата защита по реда на чл. 109 ЗС е да се отрече правомерността на въздействието от страна на ответника, като спрямо него със сила на пресъдено нещо се признае право на ищеца и ответник да бъде осъден да преустанови нарушението, а в някои случаи – да възстанови фактическо състояние, което е съществувало преди нарушението. За да бъде уважен този иск е достатъчно ответник да поддържа нарушението, без да е нужно самият той да го е извършил. Съобразени са разясненията по т.

3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като в определени случаи изводът за извършено нарушение произтича от самото естество на нарушението – например, когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот, без да разполага с права по отношение на него; при нарушение на строителни или санирарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.