Решение № 42 от 25.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Благоевград, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20221200500777 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК *********, със седалище в гр.София, и адрес на управление район Оборище, ул.“адрес“ № 19, представлявано от Д. Д. А., пълномощник, със съдебен адрес Благоевград ул.“адрес“ № 3 против Решение № 134/31.05.2022г., постановено по гр.д. № 721/2021г., по описа на Районен съд Петрич, в частта с която са отхвърлени предявените искове за заплащане на непогасената договорна възнаградителна лихва в размер на 1983,56 евро за периода 16.12.2017г. до 18.05.2021г. и непогасена лихвена надбавка за забава в размер на 339,11 евро за периода 16.12.2017г. до 18.05.2021г., поради изтекла погасителна давност.

В жалбата са наведени доводи, че постановеното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон. Излага се, че в рамките на първоинстанционното производство безспорно е установено, че между ищеца и З. Т. е налице валидно облигационно правоотношение по което кредиторът е изправна страна, сумата по кредита е усвоена в пълен размер /5 000 евро/ именно от З. Т., като същия е преустановил плащанията, съгласно постигнатите договорености от 15.12.2017г. Посочва се, че заключението на вещото лице по извършената съдебно – счетоводна експертиза установява по безспорен начин размера на сумите, които не са погасени от кредитополучателя, като се отчита датата на предсрочна изискуемост връчването на исковата молба на ответника. Заявено е, че е налице пълен идентитет между предявените искови претенции и размера на дължимите 1 суми изчислени от вещото лице. Навежда се в жалбата, че съдът е мотивирал отхвърлянето на сумите представляващи възнаградителна и наказателна лихва с разпоредбата на чл.111, б.“б“ от ЗЗД – поради изтекла тригодишна давност, като е отчел прекъсването на давността с подаването на исковата молба, въз основа на която е образувано делото – 19.05.2021г. Посочва се, че съдът се е произнесъл по този въпрос, поради направеното с отговора на исковата молба възражение от особения представител на ответника за изтекла погасителна давност на вземанията за главница и лихви като периодични плащания, като се излагат съображения, че претендираните вземания не са периодични и за тях не е приложима кратката 3 – годишна давност. Отделно от горното във въззивната жалба е изложено, че претендираните вземания не са погасени по давност в пълен размер. Давността е прекъсната на 19.05.2021г. с подаване на исковата молба. Следователно вземанията за периода от 19.05.2018г. до 19.05.2021г. не са погасени по давност, като единствено погасени по давност биха били вземанията претендирани преди 19.05.2018г. С оглед на това се излага, че отхвърлянето на исковете в тяхната цялост е несъобразено с материалния закон, респективно обжалваното решение е неправилно в тази му част. Навежда се, че размерът на всяко непогасено вземане за договорна и за санкционираща лихва за разглеждания период е посочен в заключението на вещото лице по извършената съдебно – счетоводна експертиза в таблица на стр. 3, като от същата може да се пресметне, че за периода от 16.12.2017г. до 19.05.2018г. вземането за договорна лихва може да се приеме за погасено по давност само за размера 241, 10 евро, следователно за периода от 19.05.2018г. до 19.05.2021г. е в размер на 1744,46 евро. Вземането за санкционираща лихва би могло да се приеме за погасено по давност само за сумата 5,93 евро за периода от 16.12.2017г. до 19.05.2018г., следователно за периода от 19.05.2018г. до 19.05.2021г. е в размер на 333,18 евро. Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението на РС Петрич в обжалваната част, като бъдат уважени в цялост предявените искове за договорна възнаградителна лихва и санкционираща лихва. Алтернативно се иска да бъде осъден ответника да заплати на Банката следните суми дължими съгласно сключен договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2016г. : непогасена договорна възнаградителна лихва в размер на 1744,46 евро за периода от 19.05.2018г. до 19.05.2021г. и непогасена лихвена надбавка за забава в размер на 333,18 евро, за периода от 19.05.2018г. до 19.05.2021г. Направено е искане да бъде осъдена ответната страна да заплати разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство З. Т., чрез назначения му особен представител адв. Цветанка И.. В същия е посочено, че правилно и законосъобразно първата инстанция е уважила стореното с депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК възражение за изтекла погасителна давност.

Посочва се, че правилно съдът се е произнесъл прилагайки разпоредбата на чл.111, б.“б“ ЗЗД по отношение възнаградителната и наказателната лихва, че началната дата, от която започват да текат и двете е именно 16.12.2017г. и прекъсването на същите е едва с депозирането на исковата молба в съда, т.е 2 към датата на образуване на делото давностния срок по чл.111 ЗЗД вече е бил изтекъл. Навежда се, че ищеца заявявайки желанието си предсрочно да прекрати процесния договор е сторил своя избор да поиска от ответника да изпълни своето задължение да плати преди изтичане на определения в договора срок, в резултат от което възнаграждение не се следва. В насока на горното е и съдебната практика, че при предсрочна изискуемост банката кредитор може да претендира размера на вземането си по договора за кредит, но само и единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума, а именно главница ведно със законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Предвид изложеното в отговора е заявено становище, че обжалваното решение в отхвърлителната му част следва да бъде потвърдено. С отговора не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В срока за отговор е подадена и насрещна въззивна жалба от особения представител на ответника, против първоинстанционното решение в осъдителната му част. Излага се, че съдът неправилно е приел, че не е налице нарушение на който и да било от законовите текстове при които договорът би бил недействителен, като е счел, че процесния договор е сключен в съответствие с изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно писмена форма, на разбираем език и съдържа всички изискуеми от закона уговорки. Посочва се, че описаното е неправилно, тъй като още с писмения отговор е направено искане за допускане и назначаване на СТЕ с оглед установяване какъв е размерът на шрифта, с който е изписан процесния договор, с помощта на която следвало да се установи спазени ли са изискванията на закона по чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като видно от договора е, че същия е изготвен върху бланка върху която допълнително с ръкописен текст на ръка са нанесени данни, с което категорично не са спазени законовите правила за еднаквост на шрифт, размер и вид, и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, договорът се счита за недействителен. Излага се, че своевременно направеното искане е оставено от съда без уважение с мотив, че шрифта на договора е достатъчно ясен и лек за възприемане. Твърди се, че законът не предвижда такова изискване. На следващо място се поддържа, че съдът неправилно е възприел, че ответникът се е съгласил със съдържанието на клаузите на процесния договор и е подписал същия, с което е и съобразена специалната уредба на този вид договори, тъй като от нито едно от представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин това обстоятелство. Заявява се, че с писмения отговор е направено възражение и отправено искане по реда на чл.193 от ГПК след представяне на оригиналите на процесните документи да бъде назначена СГЕ, която да установи положения подпис за името на ответника на всяко едно място, както и почерковото изписване на имената му, дали е положен от това лице. Това искане също е било оставено без уважение с мотив, че липсват доказателства Т. да е правил подобни възражения пред ищеца. Излага се, че с допускането и изготвянето на СГЕ ще бъде дадена яснота дали е налице задължителното законово изискване за съгласие от страна на ответника по договора. На следващо място в жалбата се поддържа становище, че неправилно съдът е възприел, че по никакъв начин не са нарушени правата на ответника в качеството му на потребител и че не е налице основание за недействителност поради противоречие със закона и 3 нарушение на добрите нрави, като в тази връзка се излагат подробни доводи за неравноправност на клаузи от договора и противоречие на закона.

Поддържа се възражението направено и пред районния съд за ненадлежно уведомяване на ответника за стореното изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит, като се посочва, че същата не може да се счете, че е настъпила поради връчване на исковата молба на особения представител. С оглед изложеното се иска да бъде отменено решението в осъдителната му част и в частта за разноските.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Банка ДСК ЕАД. Излага се, че решението в осъдителната му част е правилно и обосновано. Поддържа се, че е лишено от аргументи твърдението за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Техническите изисквания към реквизитите на договора за потребителски кредит са посочени в разпоредбата на чл.10 ЗПК, като в същата не е заложено императивно изискване при наличие на ръкописен текст същия да бъде изписван от кредитополучателя или пък целия договор да се изписва от кредитополучателя като 4 условия за валидността му. Твърди се, че договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител. Заявено е, че са бланкетни твърденията на особения представител, че ответника не е подписал договора.

Посочва се, че ищецът е представил договора за кредит и приложенията към него в оригинал, като съдът и насрещната страна не са констатирали несъответствия поради което не е налице процесуално нарушение. Заявява се, че са изпълнени реквизитите на чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК. Навежда се, че от заключението на вещото лице по извършената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че погашенията по кредита са преустановени от 15.12.2017г., като кредитополучателя е изпълнявал точно задълженията си по договора съобразно уговореното. Наред с това съгласието на насрещните страни с условията по договора е обективирано с подписите им на всяка страница на договора за кредит и приложенията към него, поради което е налице валидно правоотношение. На следващо място в отговора се посочва, че са неправилни твърденията за неравноправност на клаузите касаещи олихвяването в договор за кредит, като в тази насока са изложени подробни аргументи. Поддържа са, че са необосновани и твърденията за липса на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане. Навежда се, че с исковата молба е направено категорично изявление от страна на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От заключението на вещото лице е установено, че плащанията по кредита са преустановени на 15.12.2017г., като на особения представител на ответника е връчен препис от исковата молба. С оглед на това банката надлежно е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост на длъжника, поради неизпълнение на договорните задължения. В отговора е направено възражение срещу доказателствените искания формулирани в насрещната въззивна жалба, като е заявено, че същите са преклудирани, не са относими за изясняване предмета на делото и не става ясно какво ще се доказва с тях. Иска се да бъде потвърдено решението в обжалваната осъдителна част, като се претендира в полза на банката да бъдат присъдени разноски.