Решение № 5118 от 18.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5118 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330100512 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.52 ЗЗО.

В исковата молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД против К. Н. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 52 ЗЗО се твърди, че на *** г. в 19.57ч. ответницата постъпила в Отделение по спешна медицина УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.

Пловдив, с оплаквания от постоянна болка в долната дясна част на корема, съпроводено с гадене и повръщане. След извършения преглед било установено, че диагностичната и лечебна цел не могат да бъдат постигнати в спешен кабинет, а се налагало болнично лечение и пациентът бил хоспитализиран на ***г. в 20.42 ч. в Първа клиника по хирургия, с диагноза „остър апендицит, неуточнен“ по КП № 179 „Оперативни процедури върху апендикс“. За приемането си ответницата дала своето информирано съгласие, като лечението приключило с издаване на епикриза, в която били описани извършените медицински дейности, вкл. и оперативната процедура. Пациентката била изписана на 12.02.2019г. Към момента на приемането ответницата била с прекъснати здравноосигурителни права, които не била възстановила по смисъла на чл.109, ал.3 ЗЗО през времето на болничния си престой, продължил до деня на изписването. На основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следвало сама да заплати стойността на оказаната й медицинска помощ, която била в общ размер на 2750 лева. Заявява се, че дължимата сума била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и 1 допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.

Твърди се, че ищецът изпратил покана за доброволно плащане, която била получена от ответницата на 13.10.2021г., но поради неплащане на дължимата сума от нея, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12096 / 2022 г. по описа на ПРС. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи посочената сума, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 28.06.2021г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответницата ***, с който се оспорва искът като неоснователен. Посочено е, че няма данни ценоразписът на лечебното заведение да е бил предоставен на ответницата на хартиен носител, а единствено чрез сайта на лечебното заведение, с оглед на което се оспорва да е достигнал до знанието на лицето, с което били нарушени правата по чл.86, ал.2, т.8 ЗЗ.

Правата на пациента били нарушени и на друго основание. В представената декларация – т.ХVIII било посочено задължението на лечебното заведение да уведоми пациента за здравноосигурителния му статус, като невярната хипотеза следвало да се зачертае, а в случая това не било направено, следователно на пациента не била съобщено дали е с прекъснати или непрекъснати здравноосигурителни права. Резултатът от справката НАП не бил съобщен на лицето, поради което лицето не можело да направи избор дали да заплати дължимите осигуровки до края на престоя си, да откаже лечение или да избере друго лечебно заведение, като се съдържа позоваване на определение № 378/14.4.2016г. по гр.дело № 906/2016г. на ВКС, IV г.о.Още повече, че осигуровките на лицето били платени за месеците ноември, декември, 2018г. и януари 2019г. От представените по делото документи не можело да се установи защо се претендира цена по КП 195, вместо по посочен прием КП 176, какви процедури са предприети, както и на какво основание е определена сумата от 2750 лв. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 12096 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена заповед № 5944 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 24.08.2022г., по силата на която е разпоредено К. Н. Г. да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД сумата от 2 750 лв. главница, представляваща цена на предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени за периода от ***г. до 12.02.2019г., законната лихва от 23.08.2022г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 55 лв.

Представен е лист за преглед на пациент от ***г., направление за хоспитализация, декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, декларация за информирано съгласие за извършване на хирургични интервенции от ***г., оперативен протокол от 07.02.2019г. от Първа клиника по хирургия, епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, справка относно 2 здравноосигурителен статус на лицето, покана за доброволно плащане до лицето, ведно с разписка за получаване, както и сметка на пациент. Представена е История на заболяването, както и Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от ищцовото дружество. Според писмо от 05.04.2019г. от Дирекция Социално подпомагане Пловдив до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД К. Н. Г. не отговаря на условията на чл.1, ал.4, т.2 от ПМС № 17/2007г.

По делото е постъпило писмо от ТД на НАП, според което К. Н. Г. е с прекъснати здравноосигурителни права за периода от ***г. до 12.02.2019г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 12096 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед № 5944 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.08.2022г. е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 12096 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От представената медицинска документация /вкл. История на заболяването № 8609/2019г., лист за преглед на пациент от *** г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от същата дата и декларация за информирано съгласие/, се установява по безспорен начин, че К. Н. Г. е постъпила в Първа хирургична клиника при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, с диагноза: остър апендицит, неуточнен. По време на престоя в болницата е извършена хирургична интервенция на пациента, видно от представения оперативен протокол № ***г., както и са извършени редица лабораторни изследвания, видно и от представената епикриза.

С отговора на исковата молба е наведено възражение, че ответницата не дължи заплащане на предоставените й медицински услуги, тъй като няма данни ценоразписът на лечебното заведение да е съобщен на лицето, както и поради това, че ответницата не била уведомена за здравноосигурителния си статус. По делото е представена подписана от лицето декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, като автентичността на подписа на ответницата не е оспорен. В същата се съдържа посочване, че лицето е уведомено за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение, лекарствени продукти, медицински изделия в Ценоразписа на лечебното заведение, а според пункт XIX – и че ако е здравнонеосигурен и няма доход и/или лично имущество, което да му осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, оказаната болнична медицинска помощ може да бъде заплатена от Агенцията за социално 3 подпомагане чрез НЗОК. От доказателства по делото се установява, че проверка на здравноосигурителния статус на лицето е извършена на датата на хоспитализацията - ***г. и според справката ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права, а освен това по делото се събраха доказателства, че по заявление-декларация от К. Н. Г. е стартирана процедурата по ПМС № 17/2007г., което урежда случаите на заплащане на стойността на оказана болнична медицинска помощ за диагностика и лечение в лечебните заведения на български граждани, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. Доколкото ответницата е подала заявлениедекларация съдът приема, че същата е била наясно, че следва да заплати стойността на оказаната й болнична помощ.

С отговора е наведено и възражението, че ответницата е изпратена за спешен прием по КП № 179 – Оперативни процедури върху апендикс, а в изготвената справка за пациент и в исковата молба се иска заплащане на услуга по КП № 195 – Оперативно лечение на остър перитонит. Клинична пътека № 195 е отразена в съставената История на заболяването, а окончателната диагноза е отразена в издадената от болничното заведение епикриза – Остър апендицит с дифузен перитонит. Приетите множество медицински документи - епикриза, направление за хоспитализация, история на заболяването, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда / Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д.

№ 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа чл. 179, ал. 1 ГПК. От изложеното следва, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащане на съответните услуги.

Претендираната от ищцовата страна сума от 2750 лв. представлява сбор от цената на всяка от медицинските услуги, извършени на пациента, видна е и от представения Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, последно изменение със заповед от 17.12.2018г. – по КП № 195 – Оперативно лечение при остър перитонит.

Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищцовото дружество следва да се присъдят направените разноски. Направените от лечебното заведение разноски по заповедното производство възлизат на сумата от 55 лв. държавна такса, а по исковото производство – на сумата от 930 лв. /от които 55 лв. държавна такса, 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 575 лв.

4 внесен депозит за особен представител/, които ще се присъдят.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Н. Г., ЕГН ********** от *** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.