Решение № 2248 от 10.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2248 гр. Пловдив, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330111346 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Р. Ш., ЕГН: **********, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове, както следва: осъдителен иск по чл. 55 ал. 1, пр. първо ЗЗД против „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД против „Кредит Гаранция“ ЕООД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 23.05.2022 г., по силата на който получил сумата от 4000 лева, срещу задължението да бъде върната на 18 погасителни вноски. Договорът бил сключен при годишен лихвен процент в размер на 25.05 % и ГПР, равняващ се на 49.37 % и общо дължима сума по договора в размер на 5420.42 лева.

Сочи, че на същата дата, ищецът получил мейл, с който го уведомили, че има сключен договор за кредит с първия ответник, както и договор за поръчителство с „Кредит Гаранция ЕООД“.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочено от какви пера е съставена общо дължимата сума, а посоченият ГПР не отговарял на действителния такъв, тъй като в него не била включена „такса оценка на риска“ в размер на 480 лева, с която кредитът се оскъпявал над 50 % и се нарушавал чл. 19, ал. 4 ЗПК; в погасителния план не се посочвало разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми, което правело договора недействителен, на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Твърди, че ищецът е заплатил, всички, посочени му от ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД вноски, както следва: 9 вноски по 301.13 лв. и на 07.03.2023 г. – предсрочно – 2472.30 лева.

Поради недействителност на договора за паричен заем, получените по него суми над главницата, били платени без основание.

По отношение на договора за поръчителство, сочи, че е недействителен, като 1 сключен без основание като акцесорен към нищожен договор за потребителски кредит.

С оглед изложеното, се моли за осъждане на ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД да му заплати сумата в размер на 1182.47 лева - недължимо платена по Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 23.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда - 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 23.05.2022 г., сключен с „Кредит Гаранция“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава се, че между страните е бил сключен договор за кредит, по който задълженията са били изцяло погасени.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора.

Твърди, че договорът за кредит съдържа всички предвидени в чл. 11 ЗПК реквизити и отговаря на законовите изисквания, поради което е действителен. Сочи, че за изчисляването на ГПР е използвано посоченото в Приложение № 1, допускане. Оспорва доводите на ищеца за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Соченият разход за поръчителство не бил известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит, поради което не се включвал при изчисляването на ГПР. По отношение на изискването за обезпечаване на потребителския кредит се сочи, че в случая се касаело за т.н. „бързи кредити“, които били високо рискови за кредитора и единствената му сигурна възможност било да се удовлетвори от обезпечението.

Оспорват се всички твърдения в исковата молба за неравноправни клаузи в договора, в исковата молба се излагали общи твърдения.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от втория ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който признава иска. Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В първо по делото открито съдебно заседание, ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД заявява, че при направена допълнителна проверка по отношение на облигационните отношения между страните, е установил, че не е сключвал със С. Р. Ш. договор за предоставяне на поръчителство на 23.05.2022 г. и такъв не съществува в правния мир.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между ищеца С. Р. Ш. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от 23.05.2022 г., с предоставен кредит в размер на 4000 лева, при ГЛП – 25.05 % и ГПР – 49.37 %. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 16109 от 28.12.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно, съдът приема, че между С. Р. Ш. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е подписан Договор за потребителски кредит № *** от 23.05.2022 г. От приетия като писмено доказателство по делото - процесният договор (л. 8-11), се установява, че същият е сключен при следните параметри: на ищеца е предоставена сума в размер на 4000 лева, с уговорен годишен лихвен процент по заема 25.05 % и такса за оценка на риска в размер на 480 лева, дължима еднократно, в деня на подписване на договора за кредит. В Договора е посочено, че размерът на ГПР е 49.37 %. Посочено е също, че ГПР е изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК при отчитане на цитираните по-горе параметри и при 2 следните допълнителни допускания: приема се, че кредитът се предоставя за срок една година, считано от датата на първоначалното му усвояване, и че окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите, когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период се приема, че следващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя, настъпват в рамките на период една гадина; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит; в случай, че за ограничени период от време или за ограничена сума се предлагат различни лихвени проценти и различни разходи, се приема, че лихвения процент и разходите, приложими за целия срок на договора, са тези с най-високите стойности. Към договора е представен погасителен план (л. 10), според който вноските по договора за кредит следва да бъдат погасявани на 18 месечни вноски, всяка в общ размер на 301.13 лева, формирана от главница и лихва по кредита, с първа дата на плащане: 23.06.2022 г. и последна: 23.11.2023 г.

Предвид изложеното, съдът приема, че между С. Р. Ш. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № *** от 23.05.2022 г., по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по Я. и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора не е посочена общо дължимата сума по договора. Освен това липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на 3 разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.37 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 25.05 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Налице е и друго нарушение - не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, тъй като не е посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва. Нарушена е и т. 10 на ал. 1, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на лихвения процент по заема.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Допълнителен аргумент за този извод е и фактът, че клаузата за дължимостта на такса за оценка на риска, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

В случая е предвидена такса за оценка на риска, в размер на 480 лева.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща „такса за оценка на риска“ от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.