Определение № 131 от 23.04.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. К., 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20255100500071 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278, вр. чл. 402, ал. 2 от ГПК.

Образуванно е по постъпила частна жалба вх. № 1794/14.02.2025 г., депозирана от „Н.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Д.Н.” № *, представлявано от Н.

С., чрез пълномощник - адв. В. П. от АК- Р., против Определение № 171 от 05.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1504/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта му с която е оставено без уважение искането за отмяна на допуснатото обезпечение.

Жалбоподателя счита определението за неправилно. Сочи, че допуснатата в полза на „Б.“ ЕООД обезпечителна мярка за запор на банковите сметки на „Н.“ ЕООД е наложена до размера на 26 232.46 лв., съответно 25 000.00 лв.- главница за обезпечаване на вземания за неплатени задължения по 4 броя фактури за извършен транспорт и 1 232.46 лв. законна лихва върху главницата. Към молбата за отмяна на допуснатото обезпечение било представено доказателство- платежно нареждане за извършен кредитен превод в полза на „Б.“ ЕООД в размер на 26 232.46 лв., от което било видно, че цената на бъдещия иск в общ размер от 26 232.46 лв., била изцяло платена на 15.01.2025 г., т.е. обезпечителната нужда била отпаднала. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че обезпечителната нужда обхваща разноските в обезпечителното, исковото и изпълнителното производства, и по отношение на тях следва да се прилага правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

Посочва, че производството по обезпечаване на иска е едностранно, поради което не могат да се присъдят разноски на молител, чието право е обусловено от основателността на бъдещия иск. Сочи още, че в обезпечителната заповед №16 от 06.11.2024 г. конкретно е посочено за какво вземане и в какъв размер се издава заповедта, и обезпечителната мярка не е допусната по искане за разноски. Счита за недопустимо молителят „Б.“ ЕООД да прави прихващане на разноските си, позовавайки се на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, които още не са присъдени, поради което недопустимо съдът се произнесъл по разноските, предвид липсата на наложена обезпечителна мярка за тях. Неправилно и незаконосъобразно било и да се 1 допуска обезпечаване на съдебни разноски в бъдещ исков процес, тъй като съдът в обезпечителното производство не можел да определи техния размер, както и да изменя предмета и съдържанието на допуснатото обезпечение, като го подменя с нови искови претенции на молителя, направени със становището относно исканата от длъжника отмяна на издадената обезпечителна заповед.

Не била спазена местната подсъдност на спора и това обстоятелство водело до допълнително удължаване на производството по иска, което възпрепятствало нормалната търговска дейност на дружеството. Счита, че, тъй като всички задължения, за които била допусната обезпечителната мярка били заплатени в пълен размер и предвид обстоятелството, че от момента на плащането до момента на депозиране на частната жалба минал един календарен месец, за това време незаконосъобразно бил наложен запор на банковите сметки на „Н.“ ЕООД в размер на 26 232.46 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение, вместо което да постанови ново, с което да се отмени изцяло наложената обезпечителна мярка. Претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещната страна “Б.“ ЕООД, чрез пълномощник - адв. Н. М. от АК- К.. Изразява се становище за недопустимост на частната жалба, поради липсата на правен интерес от обжалване на съдебния акт в тази му част - вдигане на наложената обезпечителна мярка за наложен запор на банковите сметки на длъжника за сумата над 5 596.00 лева, а в условията на евентуалност за неоснователност. Сочи се, че към датата на подаване на частната жалба и към датата на подаване на отговора по нея, дължимата сума за главница не била погасена, тъй като не бил постановен влязъл в сила съдебен акт, с който спорът да е решен.

Съдът, след като разгледа данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч. гр. д. №1504/2024 г. по описа на Районен съд - К. е образувано по постъпила от „Б.“ ЕООД молба вх. № 11186/29.10.2024 г. за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 367 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника „Н.“ ЕООД за сумата от 25 000 лева главница и 1 232.46 лева - законна лихва.

С Определение № 1233 от 29.10.2024 г. Районен съд – К. е уважил молбата с правно основание чл. 390 ГПК, като е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.

367 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявим от “Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б.“ № *, бл. „Т.“, вх.*, ап.*, представлявано от управителя М.С.Б., срещу „Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Д.Н.“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Н. Й. С., във връзка с четири договора за международен превоз на товари, по които възложителят не изпълнил задължението си за заплащане на договореното възнаграждение на превозвача, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в „У.“ АД; „Б.“ ЕАД; „О.“ АД; „Ю..“; „П.“ АД; „А..“ АД и „Ц.“ АД, до размера на главница от 25 000 лева и законна лихва върху главницата в размер 2 на 1 232.46 лева, срещу представяне на парична гаранция в размер на 2 000 лева, която е внесена от молителя, и в негова полза е издадена обезпечителна заповед № 16/16.11.2024 г..

В определения от съда едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск молителят е депозирал молба с вх. № 12777/05.12.2024 г., с която е посочил, че на 05.12.2024 г. е предявил иск против „Н.” ЕООД с правно основание чл. 367 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска в размер на 25 000 лв. главница и сумата в размер на 1621.46 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на парично вземане, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по ч. гр. д. № 1504/2024 г. по описа на Районен съд – К., и разноските по изпълнително дело № 937/2024 г. по описа на ЧСИ В.Н., с рег. № * и район на действие Окръжен съд – Р..

С молба вх. № 538/16.01.2025 г., длъжникът „Н.” ЕООД е направил искане по чл.

402, ал. 1 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, като е представил платежно нареждане от 15.01.2025 г. за извършен банков превод в размер на 26 232.46 лв. в полза на „Б.“ ЕООД.

По направеното искане е депозирано становище вх. № 1286/03.02.2025 г. от „Б.“ ЕООД, с което дружеството не оспорва, че на 15.01.2025 г. по банковата му сметка е постъпила сумата в размер на 26 232.46 лв., а на 16.01.2025 г. и сумата в размер на 389.00 лв.

Счита обаче, че преведената сума в общ размер на 26 621.46 лв. е недостатъчна да покрие разноските, лихвите и главницата, които се дължат по ч. гр. д. №1504/2024 г. на Районен съд - К., по което е издадена обезпечителната заповед и въз основа на която е образувано настоящото производство /в общ размер на 645.00 лв., от които 600.00 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение и 45.00 лв. - внесена държавна такса за образуване на делото и за издаване на обезпечителната заповед/; по изп. дело № 937/2024 г. по описа на ЧСИ В.Н.

/разноските били в общ размер на 586.00 лв., от които 480.00 лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение и 106.00 лева платени държавни такси за образуване на делото и воденето на изпълнителните действия/; и по гр. дело №1717/2024 год. на Pайонен съд-К., по което е предявено вземането на „Б.“ ЕООД, гр.К. към „Н.” ЕООД, гр.Р. за главница в размер на 25 000.00 лв. и лихва в размер на 1 621.46 лева /направените разноски били в общ размер на 4 365.00 лв., от които 3 300.00 лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение и 1 065.00 лв. платена държавна такса за образуване на делото/, или разноски в общ размер на 5 596 лв. по посочените по-горе дела. Посочва, че съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД от преведената по банков път сума най-напред следвало да бъдат погасени разноските, след това лихвите и след това главницата. Посочва, че с платената сума в общ размер на 26 621.46 лв. се погасявали направените разноски в размер на 5 596 лева, представляващи разноски за образуването и воденето на ч. гр. д. №1504/2024 г. по описа на РС - К., разноските по изп. дело №937/2024 г. по описа на ЧСИ В.Н. и разноските по гр. д. № 1717/2024 г. по описа на РС-К.; лихвата за забавено изпълнение на паричното задължение от 25 000 лв. за периода от 26.04.2024 г. до 04.12.2024 г. в размер на 1 621.46 лв. и част от дължимата главница, а именно 19 404 лв. от дължимата в общ размер на 25 000 лв. главница, поради което счита, че дължимата сума за 3 главница не е погасена изцяло.

С Определение № 171/05.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1504/2024 г., на основание чл. 402, ал. 1 ГПК Районен съд – К. е отменил допуснатото с Определение № 1233 от 29.10.2024 г. обезпечение в частта за сумата над 5 596 лв. до размера на 25 000 лв. главница и 1 232.46 лв. законна лихва, в която част първоинстанционното определение, като необжалвано, е влязло в законна сила, и е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 402 от ГПК на „Н.” ЕООД, в останалата й част.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, и в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С чл. 402 от ГПК е регламентиран процесуален ред за отмяна на обезпечението по молба на заинтересованата страна, поради последващо настъпване на обстоятелства, обуславящи отпадане на причината, поради която е било допуснато. Тези обстоятелства следва да са новонастъпили, т.е да не са съществували към момента на допускане на обезпечението и да имат за последица последващото отпадане на обезпечителната нужда.

Съгласно чл.402, ал.2 ГПК съдът отменя обезпечението след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или, че са налице условията по чл.

398, ал. 2 от ГПК. Извън посочените хипотези основание за отмяна на допуснатото обезпечение може да бъде обусловено при удовлетворяване на претенцията на ищеца чрез заплащане на претендираното от ответника.

В случая с Определение № 1233 от 29.10.2024 г. е допуснато обезпечение на предявимия иск от „Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б.“ № *, бл.

„Т.“, вх.*, ап.*, представлявано от управителя М.С.Б., против „Н.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Д.Н.“ № *, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Н. Й. С., за сумата в общ размер 26 232.46 лв., включваща вземане за главница в размер на 25 000 лв., представляваща неизплатена част на договорено възнаграждение на превозвач по четири договора за международен превоз на товари, и сумата 1 232.46 лв., представляваща законна лихва за забава.

Т.е., в размера на допуснатото обезпечение не са включени разноски, защото такова искане и не е било направено.

Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че разноските по делото са неотменима част от исковата претенция, поради което извършеното плащане следва да бъде отнесено първо за тяхното погасяване.

Действително, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските и накрая главницата. В 4 случая обаче, производството по делото не е приключило и въпросът за отговорността за разноски не е разрешен. При произнасянето си по реда на чл. 78 ГПК съдът следва да съобрази въпросите дали е налице основание за присъждане на разноски в полза на ищеца, дали представените доказателства установяват извършването им, респ. да съобрази евентуално възражение на ответника за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар. Следователно, вземането на ищеца за разноски по делото не е ликвидно и изискуемо, поради което извършеното плащане не може да бъде отнесено за погасяването му.