Решение № 4195 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4195 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100507654 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Г. С. К., ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. И., срещу решение № 20018140 от 02.03.2022 г. по гр. дело № 18159/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав, в частта, в което е признато за установено, че по предявените искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Г. С. К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 218,66 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г. за имот, находящ се в гр.

София, ж. к. „********* ап. № 52, абонатен № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, 22.10.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 33,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2012 г. до 25.09.2015 г., сумата от 9,86 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, 22.10.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 0,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2012 г. до 25.09.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело 64002/2015 г. по описа на СРС, 30-ти състав.

1

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Съдът неправилно не бил уважил възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 116, б. „Б“ ЗЗД давността се прекъсвала с предявяването на иск, а заявлението по чл. 410 ГПК не представлявало искова молба.

Искането към СГС е решението в обжалваната част да бъде отменено като предявените искове бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. К., е подала отговор на въззивната жалба. В него се заявява, че тя била неоснователна. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Третото лице помагач, „Техем Сървисис“ ЕООД, не е подало отговор на въззивната жалба.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба от Г. С. К. чрез адв. И., срещу определение № 20094566 от 20.06.2023 г. по гр. дело № 18159/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав, с което молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение. Срещу тази частна жалба е постъпил отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, в който се заявява, че тя е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

По същество жалбата е неоснователна.

В жалбата е направено само едно възражение срещу обжалвания съдебен акт – незаконосъобразно отхвърляне от СРС на възражението за изтекла погасителна давност. По този въпрос въззивният съд намери следното:

С отговора на исковата молба своевременно е релевирано възражение, че процесните вземания са погасени по давност.

На 22.10.2015 г. ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за вземания за цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 2

30.04.2015 г. за процесния имот, като ответникът е депозирал възражение срещу заповедта. Тези вземания са периодични и се погасяват с тригодишна давност (така Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

С нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК е регламентирана фикцията, че искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В съдебната практика няма спор, че в заповедно производство по чл. 410 ГПК, погасителната давност се прекъсва с предявяване на установителния иск, но към минал момент – този на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (така Определение № 193 от 30.01.2024 г. на ВКС по търг. дело № 951/2023 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС).

В случая, срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК е спазен, защото ищецът е получил указанието от СРС по чл. 415, ал. 1 ГПК на 19.02.2018 г., а е предявил установителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на 19.03.2018 г.

Ето защо, релевантната дата за прекъсването на погасителната давност за процесните вземания е 22.10.2015 г., на която дата в съда е входирано заявлението по чл. 410 ГПК. Началната дата на периода, за които се отнасят вземанията, е 01.11.2012 г. Изискуемият тригодишен срок не е изтекъл, поради което възражението за изтекла давност е неоснователно.

В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.

В обобщение на изложеното, по въведените в жалбата възражения СГС намери обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

По частната жалба по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи, че липсата на представен от ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК, е основание за тяхното неприсъждане.

Това възражение е неоснователно, защото в закона няма такова изискване.

Санкцията за непредставяне на списък се изразява единствено в лишаване на страната от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските (чл. 80, изр. второ ГПК).

По разноските

С оглед изхода на спора пред СГС право на разноски има въззиваемият. В производството „Топлофикация София“ ЕАД е подало бланкетен отговор на въззивната жалба, не е осъществено процесуално представителство, поради което не следва да му се присъжда възнаграждение за юрисконсулт.

Пред СГС, на основание чл. 227 ГПК, като страни са конституирани К. П.

К., ЕГН **********, и В. Г. К., ЕГН **********, на мястото на починалия в хода на процеса (на 17.11.2023 г.) въззивник Г. С. К.. Това обстоятелство следва да бъде отразено в диспозитива на настоящото решение.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20018140 от 02.03.2022 г. по гр. дело № 18159/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав, в частта, в което е признато за установено, че по предявените искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.

86, ал. 1 ЗЗД, К. П. К., ЕГН **********, и В. Г. К., ЕГН **********, като правоприемници по реда на чл. 227 ГПК на починалия в хода на процеса Г. С.

К., ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 218,66 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********* ап. № 52, абонатен № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, 22.10.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 33,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2012 г. до 25.09.2015 г., сумата от 9,86 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, 22.10.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 0,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2012 г. до 25.09.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело 64002/2015 г. по описа на СРС, 30-ти състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20094566 от 20.06.2023 г. по гр. дело № 18159/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав, с което молбата на Г. С. К., ЕГН **********, по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, е оставена без уважение.

Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4