Решение № 1703 от 05.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1703 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Яна Борисова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20211100510816 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20155308 от 12.07.2021 г., постановено по гр.д. №11136 по описа на СРС за 2021 г. е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ, че Д. И. Ц. и П. И. Ц. дължат на "Топлофикация София" ЕАД всеки един от тях поотделно следните суми: 939, 03 лв., представляваща 1/2 част от цена на доставена топлинна енергия в периода от 27.11.2017 г. до м.04.2019 г. в имот с аб.№ 77969, находящ се в гр.София, ж.к. ****, както и сумата от 26,12 лв., представляваща 1/2 част от възнаграждение за предоставяне на услугата за дялово разпределение в периода м.10.2017 г. - м.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.11.2020 г. до погасяване на задълженията, като е отхвърлен искът за цената на доставена топлинна енергия за разликата над присъдения размер от 939,03 лв. до пълния предявен размер от 986,64 лв. и за периода от м.05.2017 г. до 26.11.2017 г., както и исковете за установяване дължимостта на сума в размер на 154,17 лв., представляваща 1/2 част от обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г., начислена върху главницата за цената на доставена топлинна енергия, както и сума в размер на 5,37 лв., представляваща 1/2 част от мораторна лихва върху задължението за предоставяне на услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. до 23.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 18.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 59474/2020 г. по описа на СРС, 33 състав.

С решението ответниците са осъдени да заплатят на "Топлофикация София" ЕАД разноски по делото всеки поотделно следните суми - 245,72 лв. - за исковото производство, както и 39,88 лв. - разноски за заповедното производство. Ищецът е осъден съобразно отхвърлената част от исковете да заплати на всеки от ответниците поотделно сума в размер на 48,59 лв. - разноски в исковото производство и 26,51 лв. 1 разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от Д. Ц. и П. Ц. чрез адвокат В. Н. против решението в частта, в която са уважени исковете.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение, като въззивникът моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззивниците твърдят, че още в отговора на исковата молба са направили възражение за липса на облигационна връзка между страните, тъй като за да възникне такава, когато се касае за нови потребители, било необходимо сключването на писмен договор, какъвто в случая липсвал. Считат, че единствено спрямо заварени потребители в сграда-етажна собственост, т.е. сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила на закона, облигационната обвързаност възниква по силата на самото присъединяване към абонатна станция без сключването на писмен договор.

Ищецът не представил доказателства, въз основа на които да се приемело, че сградата, в която се намира имотът, е била топлофицирана към момента на влизане в сила на Закона за енергетиката /09.12.2003 г./, поради което не можело да се приеме, че облигационната връзка възниквала по силата на закона. Ищецът не представил договор, от който да е видно, че етажната собственост е възложила предоставянето на услугата топлоснабдяване на ищеца, липсвал и представен договор между "Техем Сървисис" ЕООД и етажната собственост, от който да се установи, че е възложено извършването на услуга "дялово разпределение".

На следващо място, твърдят, че неправилно първоинстанционният съд приел, че давността била прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 27.11.2020 г., а не от исковата молба, като считат, че всички вземания за периода 05.2017 г. до 25.02.2018 г. са погасени по давност.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че ответниците дължали суми за дялово разпределение, тъй като в хода на производството не било посочено основанието за формирането на претендираните задължения, като същите освен това били и погасени по давност за периода от 10.2017 г. до 25.02.2018 г. Още с отговора на исковата молба направили възражение за нищожност на приложения протокол от ОС на ЕС с дата 29.09.2008 г., в който не се съдържала никаква информация относно това чие е волеизявлението, взето ли е решението при необходимия кворум, като липсата на тези реквизити водела до липса на взето валидно решение,

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от "Топлофикация София" ЕАД, с който оспорва същата, твърди, че е неоснователна, като моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част- потвърдено, като бъдат присъдени и разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

2

По отношение на правилността на решението съдът приема следното:

"Топлофикация София" ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 27.11.2020 г. срещу Д. Ц. и П. Ц., като на 18.12.2020 г. е издадена заповед за изпълнение в полза на заявителя срещу длъжниците, които при условията на разделност - всеки по 1/2 част, следва да му заплати от следните суми:

- 1 973,28 лв. / всеки по 986,64 лв./ - цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. 0 м.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането;

- 308,35 лв. /всеки по 154,17 лв./ - лихва за периода от 15.09.2018 г. до 23.11.2020 г.;

- 52,24 лв. /всеки по 26,12 лв./ - цена на извършена услуга за дялово разпределение ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането;

- лихва в размер на 10,74 лв. / всеки по 5,37 лв./ за периода от 01.12.2017 г. до 23.11.2020 г.

Подадени са възражения от длъжниците в срок, като съдът е указал на заявителя да предяви иск в едномесечен срок, което същият е сторил, като на 25.02.2021 г. е депозирал искова молба.

В частта, в която е отхвърлен частично искът за главница за топлинна енергия, както и са отхвърлени изцяло исковете за мораторна лихва върху цената за топлинна енергия и за дялово разпределение, решението не е обжалвано, поради което същото в тази му част е влязло в сила и не подлежи на преценка за правилност от въззивния съд.

По отношение на уважените искове за главница за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение с правно основание чл.79,ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.чл.149 от ЗЕ:

За да се уважи искът за установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на ответниците да заплащат стойността , както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент нормативни изисквания, поради което и за ответника е възникнало задължение за заплащане на стойността на същото.

Безспорно е между страните, че ответниците са били собственици на имота за процесния период, за който се твърди, че е доставена топлинна енергия. Това се установява и от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 189 по нот.дело № 753/2004 г. по описа на нотариус К.Б., от който е видно, че на 20.10.2014 г. М. Ц.а и И. Ц. са придобили собствеността върху имота, като след смъртта им - през 2008 г. и през 2014 г. правото на собственост върху имота е преминало в патримониума на техните наследници - ответниците по делото, като по силата на наследственото правоприемство всеки е станал собственик на 1/2 ид.част от имота. Не се спори между страните и че сградата, в която се намира имотът, е топлофицирана.

Спорните въпроси, пренесени и във въззивното производство, касаят наличието на облигационна връзка между страните, както и дали претендираните вземания са погасени по давност и за какъв период.

Законът за енергетиката /обнародван в ДВ, бр.107 от 09.12.2003 г./ сочи в разпоредбата на чл.149,ал.1,т.6 основния източник, пораждащ облигационно 3 правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "Топлофикация София" ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона. Неправилно е тълкуването на въззивниците, че тази норма се прилага единствено спрямо заварени собственици и ползватели, но не и към нови, за които считат, че разпоредбата на чл.149,ал.1,т.6 от ЗЕ предвижда задължително сключване на писмен договор. Законът не прави разграничение между лица, които притежават имоти в топлофицирана преди влизането на закона в сила сграда и такива, които придобиват имот в топлофицирана след влизането на закона в сила сграда, а разграничава две отделни хипотези на възникване на облигационна връзка с топлопреносното предприятие. След като по делото е безспорно, че ответниците се легитимират като собственици на имот в сграда, която е топлофицирана през процесния период, съдът приема, че именно по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ е доказано, че същите се намират в облигационна обвързаност с ответното дружество, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Доставена ли е топлинна енергия в имота за процесния имот и в какъв обем, е изяснено посредством приети по делото заключения на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, които съдът кредитира като изготвени от компетентни лица с необходимата квалификация, обосновани и ясни в достатъчна степен.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на обекта е доставена топлинна енергия през процесния период, като в имота на ответниците е имало 4 бр.отоплителни тела и 1 бр.водомер за топла вода, като на отоплителните тела са били поставени индивидуални разпределители за разход на отопление. Дяловото разпределение е извършвано от "Техем Сървисис" ЕООД на база на реален отчет. При отчитането са съставяни протоколи, като показанията са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлата вода също е отчитана по реален отчет.

Топломерът, монтиран на процесния блок, е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на непогасените задължения за доставена топлинна енергия е в размер на 1 973,28 лв., а таксите за дялово разпределение са в размер на 52,24 лв., като към 22.06.2021 г. няма данни за извършени плащания за процесния период. Вещото лице сочи, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозната топлинна енергия и реално консумираната, която се изразява в сума за доплащане от 132,89 лв.