Решение № 1085 от 13.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. Плевен, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100245 по описа за 2026 година

Производството по гр.д.№245/2026 г. по описа на ПлРС е образувано въз основа на искова молба от Е. В. Г., ЕГН **********, от г***рез адв.С. М. от АК **, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***

В молбата се твърди, че за периода 02.07.2021 г. - 01.07.2025 г. ищецът работел при ответника *** на длъжност „***”, с място на работа - офис на куриерски услуги на дружеството в гр.Плевен. Твърди се, че за периода от 05.08.2024 г. - 09.08.2024 г. му било възложено да приема и превозва пратки и от офиса в гр.**. Посочва, че на 09.08.2024 г., около 21.30 часа, бил позиционирал служебния микробус пред офиса за куриерски услуги на *** в гр.**, на *** откъдето следвало да вземе **нските пратки, които да достави до терминала в гр.***. Твърди се, че офисът, който се съвместявал и със склад, бил разположен на посоченият адрес, като пред него съществувала естакада с рампа, с височина около метър и десет над нивото на земята, като по нея транспортното средство можело да бъде придвижено непосредствено до входа на помещението, откъдето се вземат и товарят пратките. Посочва се, че в процесната вечер установил антипаркингово устройство пред рампата, което пречело на използването й, като довел това до знанието на директор административни дейности в дружеството. Това довело до необходимостта да паркира буса на нивото на земята пред рампата, и да изнася пратките от склада с палетна количка, след което на ръка да ги товари в буса. Твръди се, че когато изнесъл всички пратки от офиса на рампата срещу отвореният товарен отсек на буса, слезнал от рампата и предприел прехвърлянето им в буса, но още при смъкването на първата от тях - доста обемиста и тежка, загубил 1 равновесие, стъпил на неравност върху земната повърхност, спънал се, кракът му се посукал и паднал на земята, като изтървал пратката върху себе си.

Ищецът твърди, че изпитал силна болка в левия крак и рамо, като едвам успял да се обади на директора административни дейности, който се свързал със служители на дружеството в **, които повикали линейка и дошли на място, в последствие дошла и полиция. Ищецът твърди, че за случая е образувано досъдебно производство ***. по описа на ОД МВР **, впоследствие прекратено поради липса на престъпление. Посочва се, че бил откаран в Спешна помощ, където били констатирани уврежданията му - открито многофрагментно разместено счупване на костите на лява подбедрица и изкълчване на лява раменна става; в ранните часове на 10,08,2024 г. бил опериран под пълна упойка, а по-късно през деня отново му била извършена оперативна интервенция под упойка. От болницата бил изписан на 22,08,2024 г. Твърди, че бил транспортиран с лек автомобил до гр.Плевен, като пътуването било изключително болезнено. Посочва се, че на 27,12,2024 г. отново постъпил в болница за премахване на металната остеосинтеза, като било предписано обездвижване на лявата подбедрица и ходилото с ортеза, както и указано да не стъпва на увредения ляв крак. Твръди, че продължавал да бъде ограничен в излизанията си, като едва през м.май 2025 г. можел да стъпва на левия си крак, но продължавал да го щади. Ищецът сочи, че провел пет курса физиотерапия. Посочва, че периодът между 09.08.2024 г. и месец май 2025 г. бил най-тежкият в живота му, тъй като бил трайно обездвижен, почти до края на 2024 г. непрекъснато бил на легло, с огромни усилия и предпазливост посещавал тоалетна и баня, като му било забранено да стъпва на левия си крак; движел се с патерици, продължавал да изпитва болки в раменната става; чувствал се безпомощен и бил изпаднал в пълна зависимост от близките си за най-дребните битови нужди. Ищецът сочи, че прекъснал отношенията с приятелите си, притеснявал се дали ще се възстанови изцяло и дали ще може да управлявам МПС. Посочва, че след провеждане на многократните рехабилитационни процедури болезнеността на глезенната му става се понижила, но така и не възстановила пълната си функционалност, поради което продължава да изпитва затруднения при движение. Посочва се, че работодателят в срок е декларирал трудовата злополука и ТП на НОИ *** е издавал Разпореждане № 5104-15-281/26.08.2024 г., с което злополуката се приема за трудова, като разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила, а във връзка с настъпилата злополука е извършена проверка от ***“ ** за спазване на трудовото законодателство от ***. Издаден е Протокол №ПР 2430937 от 30.09.2024 г., и при проверката е констатирано, че *** не е оценило риска за безопасността и здравето на работещите при товаро-разтоварни работи, като с това е нарушен чл.22, ал.1 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товароразтоварни работи, и са дадени са указания на дружеството за отстраняване на нередностите. Ищецът счита, че за претърпените от него физически болки и емоционални страдания, получени вследствие трудовата злополука, следва да 2 получи справедливо обезщетение, като претендира такова в размер на 55 000,00 евро. Посочва, че от злополуката е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение - общо в размер на 1301.11 лева /665.02 евро/, като е получил застрахователно обезщетение – 158,00 лева от *** и 1026.30 лева от *** по застраховки, сключени от работодателя в полза на работниците и служителите в дружеството, или общо в размер на 1184.30 лева /605.52 евро/, поради което претендира разликата между направените разходи и получените обезщетения, възлизаща на 59,72 евро. Посочва, че за лечението му са направени разходи от работодателя, които не претендира. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие трудовата злополука в размер на 55 000 /петдесет и пет хиляди/ евро, ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката 09.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 59,72 евро, представляваща претърпени имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски. В с.з. проц.представители на ищеца молят съда да уважи претенцията, като правят възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адв.възнаграждение.

Развиват подробни съображения в писмени бележки, депозирани на 26,06,2026 г. - в дадения от съда срок.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез адв.Е. Т. от САК, оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът е проявил груба небрежност, което е допринесло за злополуката, като е налице съпричиняване на 99% от негова страна. Твърди се, че в ответното дружество се провежда първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж на служителите. Посочва, че след злополуката дружеството е оказало максимално съдействие на пострадалото лице. Оспорват се твърденията за пълна безпомощност след злополуката.

Посочено е, че изложеното за констатирани нередности от *** – **, е невярно.

Твърди се, че след приключване на отпуска по болест, ищецът е подал заявление за прекратяване на трудовия договор, след което е постъпил на същата длъжност в друга куриерска фирма. Посочва се, че единият поискан свидетел е бивш служител на дружеството, за когото е установено неправомерно присвояване на сума в размер на 9035,35 лева, като трудовия й договор е прекратен на 16,08,2024 г. Моли се съда да отхвърли исковете.

Претендират се разноски. В последно с.з. ответникът не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки в дадения от съда срок – на 29,06,2026 г., в който проц.представител на ответното дружество отново развива подробни съображения, като твърди допуснато от ищеца 3 съпричиняване на 99%.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и от трудовия договор и останалите писмени доказателства се установява, че за периода от 02.07.2021 г. до 01.07.2025 г. ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „***“, с основно място на работа в гр.Плевен. За периода 05.08.2024 г. - 09.08.2024 г. му е било възложено да изпълнява куриерския маршрут и от офиса на дружеството в гр. **.

На 09.08.2024 г., около 21,30 часа, ищецът пристигнал със служебния микробус пред офиса-склад на ответника в гр.**, за да натовари предназначените за терминала в гр.*** пратки. Достъпът на автомобила до вратите на склада, който дотогава се осъществявал по естакада и товарна рампа, бил преустановен от поставено от наемодателя антипаркингово съоръжение. По тази причина микробусът останал на нивото на терена пред рампата. Ищецът изнесъл пратките от склада до края на рампата с палетна количка и предприел прехвърлянето им в товарния отсек на автомобила. При смъкването на първата пратка, представляваща вътрешно тяло на паркинг бариера, с посочено в товарителницата тегло 50 кг и приблизителна височина около 170 см, той стъпил върху неравност в терена, загубил равновесие и паднал, като пратката го затиснала. Този механизъм се установява от непосредствено възприетото от свидетеля *** непосредствено след инцидента, от съобщеното от ищеца на свидетеля *** в проведените веднага след падането разговори, от снимковия материал, от постановлението на Районна прокуратура ** и от заключението на съдебномедицинската експертиза. Вещото лице изрично приема, че установените травми могат да бъдат получени по описания начин – при носене на товар, спъване и падане със завъртане на левия долен крайник.

При инцидента ищецът е получил луксация на лявата раменна става и открита тежка многофрагментна фрактура с разместване на фрагментите на големия и малкия пищял на левия крак. На раменната става е извършено закрито наместване под пълна венозна анестезия, а на подбедрицата – открито наместване и вътрешна фиксация на двете кости, с поставяне на външен 4 фиксатор под пълна интубационна анестезия. Болничното лечение е продължило до 22.08.2024 г. На 27.12.2024 г. ищецът е постъпил отново в лечебно заведение за оперативно отстраняване на външния фиксатор, след което крайникът е бил обездвижен с ортеза.

От септември 2024 г. до май 2025 г. ищецът е извършил дванадесет контролни ортопедични прегледа. От юни до октомври 2025 г. е посещавал лекар-физиотерапевт и е провел десет курса физиотерапия и рехабилитация.

Издадени са дванадесет болнични листа за общо 332 календарни дни временна неработоспособност.

Контролната рентгенография от 01.10.2025 г. установява неправилно срастване на костните фрагменти и формиране на костен калус, като предишната анатомична структура на големия и малкия пищял не е възстановена. При личния преглед на 04.05.2026 г. вещото лице е констатирало самостоятелна походка без помощни средства, съвсем леко накуцване с левия крак, умерен оток на средната и долната трета на подбедрицата, умерени болки след по-продължително ходене, физическо натоварване и при промяна на времето, затруднения при изкачване и особено при слизане по стълби, невъзможност за пълен клек и ограничение на движенията в лявата глезенна става с около 25%. По подбедрицата са останали четири видими белега, най-големият с размери 8,5 на 2,5 – см., които ще останат пожизнено. Не е установена съществена разлика в мускулната сила между двата крака. Експертът определя състоянието като „практическо възстановяване“ на походката, но приема, че ограничението в движението на глезенната става най-вероятно няма да се възстанови напълно.

С Разпореждане № 5104-15-281/26.08.2024 г. на ТП на НОИ злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането е влязло в сила. Това обстоятелство не е спорно и в настоящия процес.