Определение № 1343 от 19.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1343 гр. София, 19.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501356 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на Е. О. Б. и Т. Б. Т. срещу определение от 31.10.2022г., постановено в открито съдебно заседание от ОС-Благоевград, 10 състав по т.д. № 222/21г., с което е прекратено производството по предявения от тях евентуален иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателите твърдят, че атакуваното определение е неоснователно.

Сочат, че издадената по ч.гр.д. № 1521/09г. на РСБлагоевград заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК е влязла в сила. Но също така на 27.03.2019г. е постановено тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС, където са дадени разяснения по въпроса за погасяване на задълженията при настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Затова молят въззивния съд да отмени обжалваното определение.

В депозиран писмен отговор „ПИБ“ АД е посочила, че частната жалба е недопустима, тъй като не е посочен изрично с номер и дата съдебният акт, който се обжалва. Счита я за просрочена и за неоснователна.

Съдът след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, намира, че същата е допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

1

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по отношение на предявения евентуален иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК. Приел е, че ищците не са отстранили констатираната нередовност на същия.

Определението на ОС -Благоевград е валидно и допустимо.

По правилността му.

Жалбоподателите, като ищци пред първоинстанционния съд, са предявили иск по чл.439, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че вземания на ответника за главница и лихви несъществува като погасено по давност. При условията на евентуалност са заявили и иск със същото правно основание по отношение на вземанията за лихва в размер на 11 504, 71 лв. и за наказателна лихва в размер на 1 399, 48 лв. На основание чл.7 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Този принцип на служебното начало намира своето продължение в разпоредбата на чл.129, ал.1 от ГПК, според която съдът проверява редовността на исковата молба и ако констатира, че тя не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности. Предявеният при условията на евентуалност иск също трябва да отговаря на същите изисквания, както и главният иск. В съответствие с правомощието си по чл.129, ал.2 ГПК първоинстанционният съд е оставил исковата молба на ищците без движение в частта й на евентуалния иск с определение от 21.07.2022г. като им е дал указания да обосноват правен интерес за предявяването му, както и да посочат кои са фактите, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Те са им съобщени валидно чрез техния процесуален представител на 18.08.2022г. В дадения едноседмичен срок са депозирали молба, с която да се отстранят констатираните нередовности на евентуалния иск.

Указанията на съда във връзка с проверката за редовността на исковата молба трябва да бъдат ясни, точни и конкретни така, че страната, до която са адресирани да може да ги разбере и отстрани, респективно нейният процесуален представител. Дадените указания от окръжния съд са такива, 2 но ищците не са изпълнили указанията му и не са отстранили констатираната нередовност по предявения от тях евентуален иск. Посочването на тълкувателно решение не може да се приеме като основание на иска, тъй като неговата цел е да уеднакви практиката на съдилищата по приложението на закона. Тълкувателното решение изяснява действителното съдържание на правната норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти.Предмет в производството по отрицателен установителен иск, какъвто е този по чл.439, ал.1 от ГПК, ще бъде съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, основаващо се на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. заповедното производство. В случая жалбоподателите се позовават на изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение като основание на главния иск. Тя е станала стабилен титул, въз основа на който да се предприеме принудително събиране на вземането от страна на взискателя. / Опр. № 318/25.07.2018г. по ч.гр.д. № 2828/18г., ІІІ г.о. на ВКС, Опр. № 956/22.12.2010г. по ч.т.д. № 886/10г., І т.о. на ВКС, Опр. № 24/09.01.2013г. по ч.гр.д. № 798/12г., ІІІ г.о. на ВКС/.

Въззивният съд приема, че жалбоподателите, като ищци в процеса, не са поправили в срок исковата молба досежно евентуалният иск и производството по отношение на него правилно е било прекратено.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна.

Определението на ОС- Благоевград следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на ОС-Благоевград, 10 състав, постановено по т.д. № 222/21г., с което е прекратено производството по предявения от тях евентуален иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4