Решение № 101 от 22.06.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. гр. Димитровград, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20225610200133 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателя – ЮЛ. С. Н. с адрес гр.Свиленград, ул.“*******************, ЕГН ********** е депозирал жалба против Наказателно Постановление №21-1253001963/20.10.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на 09.07.2021г. в 17:00 часа в община Димитровград, по Автомагистрала „Марица“ до км.35 в посока към АМ“Тракия“ управлява личният си мотоциклет „БМВ 650“ с рег.№ Х ****, като поради движение с несъобразена скорост, несъобразяване с пътните условия, интензивността на движението и атмосферните условия, гyби контрол над управляваното от него МПС и с десния си крак се удря в дясно по посока на движението си в еластичната ограда, вследствие на което реализира ПТП, не уведомява органите на МВР и напуска местопроизшествието, с което за виновното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Излага доводи за незаконосъобразност на Наказателното постановление, необоснованост на същото, моли същото да бъде отменено. Твърди за неустановеност на описаните в постановлението обстоятелства.

Жалбоподателят в съдебно заседание– редовно призован, не се явява. Упълномощения процесуален представител изпраща писмено становище, с което поддържа жалбата, отрича да е установена вина за описаното ПТП, пледира за отмяна на наказателното постановление.

1

ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 09.07.2021г. полицейските служители Б.Б. и Т.В. изпълнявали служебните си задължения. Вечерта същите били изпратени от оперативен дежурен на полицията за проверка по сигнал, че лицето Ю.Н. от гр.Свиленград е потърсил медицинска помощ в ЦСМП-Свиленград. При извършената проверка и събраните данни, полицейските служители установили имената на потърсилият медицинска помощ, неговият адрес, където го посетили. По обяснения на Ю.Н.- настоящ жалбоподател, установили, че същият управлявал по-рано същия ден личният си мотоциклет -„БМВ 650“ с рег.№ Х ****, като при движението си по АМ“Марица“ изгубил контрол над управлението на мотоциклета и ударил крака си в предпазна мантинела, като продължил движението си и се прибрал в гр.Свиленград. Вечерта след като почувствал болки, посетил ЦСМП-Свиленград.

Полицейските служители огледали мотоциклета и не установили никакви щети по него.

Контролните органи възприели действията на водача Н. като нарушение на ЗДвП и му съставили акт за установяване на административно нарушение №187935/09.07.2021г., в който се констатира, че поради движение с несъобразена скорост, несъобразяване с пътните условия, интензивността на движението и атмосферните условия, гyби контрол над управляваното от него МПС и с десния си крак се удря в дясно по посока на движението си в еластичната ограда, вследствие на което реализира ПТП, водачът изгубил контрол върху управлението на автомобила и предизвикал ПТП, като напуска местопроизшествието и не уведомява органите на МВР. Като нарушени текстове от закона са описани чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.

Актът бил връчен на нарушителя Н., който го подписал, без да описва възражения.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено предметното на делото Наказателно Постановление №21-1253-001963/20.10.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което за описаните нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 08.02.2022г., видно от неразделната разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред РС-Димитровград на 10.02.2022г. – видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение 2

№187935/09.07.2021г., Наказателно Постановление №21-1253-001963/20.10.2021г. на Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, сектор „Пътна полиция“ и показанията на разпитания свидетел Б.Б., от приетите и приложени по делото писмени доказателства.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №187935/09.07.2021г. са спазени като цяло изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Относно констатациите в акта, възприети в последствие и при издаването на обжалваното наказателно постановление, съдът намира следното: -описано е, че водачът е управлявал мотоциклета си, като не избрал скоростта на движение и го управлявал с несъобразена скорост, не се съобразил с пътните условия, интензивността на движението и атмосферните условия, като изгyбил контрол над управляваното от него МПС, реализирал ПТП, напуснал местопроизшествието и не уведомил органите на МВР.

По първото описано нарушение обаче следва да се отбележи следното: -действително, разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

На практика в описателната част на нарушението, адм.-наказващият орган е преповторил по-голямата част от тази разпоредба. В същото време обаче е налице неустановеност на нарушението. Ако нарушението, което се вменява като извършено на жалбоподателя е несъобразяване на скоростта с атмосферните условия, то в какво по-конкретно се изразява несъобразяването, тъй като контролните органи (свидетеля по делото) не заявява за някакви атмосферни условия като наличие на дъжд, силен вятър или други подобни, с които водачът е следвало да се съобрази. Не се установи и да е имало натоварен трафик по това време, неравности по настилката или други фактори, които да налагат повишено внимание и намаляване на скоростта до съобразената с пътните условия и под разрешената за автомагистрала. В такъв случай неизяснен остава въпроса с кои по-точно нетипични за този период от годината атмосферни условия водачът не се е съобразил, за да коригира скоростта 3 на движението си.

По отношение на второто описано нарушение – съобразно разпоредбата на §6, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В случая за настъпило ПТП може да се съди единствено по показанията на полицейския служител, който от своя страна е възприел станалото от жалбоподателя. Всички обстоятелства обаче, които следва да се установят като елементи от състава на пътнотранспортното произшествие, са условни. Липсва категоричност на данните, без да се говори за доказателства, за това кога конкретно и къде- на кое място е настъпило твърдяното ПТП. На следващо място, дали същото е било възприето като такова, доколкото самият водач е заявил на полицейските органи, че едва след като се прибрал и е изминало известно време, е почувствал болка, което го е накарало да посети ЦСМП. А още повеченеясен остава и механизма на самия инцидент- настъпил ли е такъв, поради каква причина, има ли свидетели, спрял ли е изобщо, за да установи наранявания и материални щети и т.н.

При липса на съзнание за настъпило ПТП, няма как да се очаква от водача да изпълни задължението си по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП. Логичното е при настъпило ПТП, пострадалият да потърси помощ веднага, като дори се придвижи до по-близкия град, но в случая жалб.Н. е пропътувал ок 70км., изминало е още време и едва след това е потърсил помощ. Което говори за субективния елемент на описаното административно нарушениепри усещане за настъпило ПТП, а не просто за инцидент без настъпили наранявания и материални щети, за водача настъпва задължението за оставане на местопроизшествието и уведомяване на органите на МВР. При липса на съзнание за настъпило ПТП, със съприкосновение с мантинела без да са пострадали други лица и предмети, не може да се приеме, че водачът е имал съзнание за настъпило ПТП с наранявания, макар и на себе си, и настъпили материални щети. Не може да се очаква, че при всеки един пътен инцидент, колкото и безобиден да е той без пострадали лица и предмети, да се изисква от водача да уведомяват органите на МВР, тъй като тогава биха били укорими за нарушаване на друг текст от закона.

За да се пристъпи към съставянето на АУАН и издаването на НП, следва нарушението да е конкретно и ясно установено, без съмнения или неизяснени елементи от него. В случая неизясняването на ред обстоятелства от инцидента води до невъзможност за преценка дали описаното деяние е умишлено и следва да бъде санкционирано като административно нарушение, или същото е извършено невиновно, случайно деяние, за което не следва да бъде търсена административно-наказателна отговорност, тъй като неумишлените деяния не се третират като адм.нарушения, освен, ако изрично не е предвидено това.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при непълна преценка на доказателствата, в следствие на неизяснени съществени елементи от състава на всяко едно 4 адм.нарушение, като по този начин са нарушени административно-производствените правила.

Предвид горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено- като необосновано и незаконосъобразно.

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 400 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от административно-наказващият орган.