Определение № 10162 от 17.11.2025, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10162

Пловдив, 17.11.2025 г.

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА като разгледа докладваното от съдията Анелия Харитева административно дело № 2590/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.83 ГПК.

Образувано е по искане на С. Г. Г. от [населено място] за освобождаване от заплащане на държавна такса във връзка с образуваното съдебно производство по подадената от него жалба срещу отказ на „Стик-кредит“ АД за достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на копия от договорите за кредит, сключени между С. Г. и „Стик-кредит“ АД.

Към жалбата е приложена декларация за семейно и имотно състояние, от която се установява, че жалбоподателят не получава месечен доход и не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, неженен е, не притежава недвижими имоти, дялове и акции в търговски дружества, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи.

Във формуляра за предоставяне на информация по чл.15 ОРЗД, предоставен на жалбоподателя от ответника, е посочен телефонен номер за връзка с жалбоподателя. Т.е., може да се направи извод, че жалбоподателят притежава телефон и плаща месечни такси за поддържането на активен мобилен номер.

При тези факти съдът намира, че искането е допустимо, но по същество е неоснователно, тъй като не са налице основания за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на съдебни такси и разноски. Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, приложима с оглед препращащата норма на чл.144 ГПК, такси и разноски за производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, при което съдът взима предвид: 1) доходите на лицето и на неговото семейство; 2) имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3) семейното положение; 4) здравословното състояние; 5) трудовата заетост; 6) възрастта; 7) други констатирани обстоятелства.

От представената декларация и като се вземе предвид размера на дължимата държавна такса от 10 лева, не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят няма достатъчно средства да заплати тази такса, доколкото се намира в работоспособна възраст, не страда от заболяване, ограничаващо го да упражнява трудова дейност, може да работи и да си осигурява доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната. Освен това, видно от тарифните планове на трите мобилни оператора, най-ниската тяхна месечна такса е два пъти по-голяма от дължимата държавна такса, която жалбоподателят следва да плати еднократно.

Независимо от заявеното в декларацията, съдът намира, че държавна такса в размер на 10 лева е във възможностите на жалбоподателя, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Г. Г., [ЕГН], от [населено място] за освобождаване от заплащане на държавна такса за образуване на настоящото съдебно производство.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

Съдия: