Решение № 2726 от 16.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2726 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20221110106024 по описа за 2022 година

Производството е образувано по насрещни искове, предявени от М. Т.

Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „.....“ № 6, бл. 74, вх. Б, ет. 10, ап.

37 и С. П. У.,

ЕГН **********, гр. София, бул. „Д-р Г.М. .....“, № ............., ап. 16 с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права и местоживеенето на детето на детето на страните Ц С.ова У, родена на 15.06.2009 г. в гр. София, ЕГН **********, определяне на режим на лични отношения с ответника по иска, осъждането му да заплаща месечна издръжка до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение.

В съдебно заседание страните чрез процесуалния си представител поддържат исковата молба.

В исковата молба, депозирана от М. Т. Ц., се излагат твърдения, че в периода от 2002 г. до 2013 г. страните живели във фактическото съпружеско съжителство, от което на 15.06.2009 г. е родено детето Ц С.ова У. Постигнали договорка без наличие на съдебна санкция за упражняване на споделено родителство. Това продължило до началото на месец март 2021 г., откогато подрастващата Ц У започнала да отказва всякакви срещи с баща си. Твърди се, че ищцата няма участие във взимането на това решение на детето и не е 1 спомагала по какъвто и да е начин за него. Държи на това дъщеря й да има нормални и пълноценни отношения с баща си. Вследствие на отчуждението между баща и дъщеря, първият инициирал две производства по ЗЗДН против майката, в рамките на които са й определени привременни мерки. Поради невъзможността на двамата родители за справяне със създадената ситуация е инициирано настоящото производство. Отправя се искане ищцата да упражнява родителските права, местоживеенето на детето да бъде с майката, определяне на подходящ режим на лични отношения с ответника и заплащането му на месечна издръжка в размер 900 лв.

С отговора на исковата молба и насрещната искова молба ищецът С. У. не оспорва твърденията за продължило в период от 8 години споделено родителство, както и че след месец март 2021 г. практически не общува с дъщеря си. Твърди обаче, че е налице синдром на родителско отчуждение, който е предизвикан от майката и ответник по насрещната искова молба М.

Ц., за което се излагат подробни съображения.

В съдебно заседание ищцата по първоначалния иск чрез процесуалния си представител намира същия за основателен. В писмена защита развива подробни съображения, като оспорва тезата на ответника, че родителското отчуждение се дължи на поведение на майката, позовавайки се на доказателствените източници и акцентирайки на заключението на СПЕ.

В писмената защита ищецът по насрещната искова молба развива подробни доводи в подкрепа на основателността на предявения иск.

Позовавайки се на доказателствените източници не съзира убедително обяснение за рязко прекъснатата връзка между него и детето, освен синдром на родителско отчуждение, предизвикан от майката. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата си, като намира, че единствената адекватна мярка за неговото преодоляване е предоставяне на родителските права на бащата, а при условията на евентуалност иска разширен режим на лични отношения.

Поддържа искането за изменение на определените привременни мерки.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Предявени са насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да 2 постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В настоящия случай страните са родители на детето Ц С.ова У, родена на 15.06.2009 г. от фактическото им съпружеско съжителство. Не е спорно, че от раздялата им през 2013 г. до месец март 2021 г. са упражнявали споделено родителство по устно споразумение, като дъщеря им живеела и при двамата родители. Не е спорно и от практически всички доказателствени източници се установява, че след почивка около Деня на Освобождението на България от османско иго през март 2021 г. бащата С. У. и подрастващата Ц У прекарали заедно почивните дни в хотелски комплекс, находящ се в с. Баня, общ.

3

Банско, заедно с приятелски семейства. След тази почивка детето отказало да осъществява срещи с баща си, за да упражнява той родителски права. Като следствие от това поведение на детето, по инициатива на ищцата М. Ц. са организирани срещи между родителите и детето във фондация „Психологическа подкрепа“, за които има изготвени доклади от психолог Галина Кубратова. Бащата направил опит за иницииране на срещи при друг психолог, в които детето не пожелало да вземе участие. В хода на настоящото производство с Определение № 18059/19.05.2023 г. са определени привременни мерки, като на бащата е определен режим на лични отношения, които да се осъществяват всеки четен петък и всяка нечетна сряда от месеца за 2 часа в Детски контактен център. До приключване на устните състезания желанието на детето за общуване с неговия баща не е възстановено.

Поради настъпилото отчуждение ответникът и ищец по НИ У. в лично качество и като законен представител на дъщеря си Ц У е инициирал две производства против ищцата М. Ц. за защита от домашно насилие, което се е изразило в действията й по отчуждаване на детето в определен период от време.

На състава на съда след справка в ЕИСС е служебно известно, че с Решение № 4991 от 19.05.2022 г. по гр.д. № 1119/2022 г. на СРС, влязло в сила на 20.03.2023 г., след постановяване на Определение № 3488/20.03.2023 г. по ВЧГД № 10430/2022 г. на СГС, е отхвърлена молбата, подадена от С. У., за защита от домашно насилие.

С Решение № 11939 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 2613/2023 г. на СРС, потвърдено с Решение № 692/07.02.2024 г. по ВГД № 9038/2023 г. на СГС, е отхвърлена молбата, подадена от С. У., за защита от домашно насилие.

Спорните въпроси в производството са каква е причината за настъпилото отчуждение между бащата С. У. и подрастващата му дъщеря Ц У и какви са адекватните мерки за преодоляването му.

Преди да пристъпи решаване на същината на спора, настоящият състав намира за нужно изрично да посочи, че не счита за необходимо да пресъздава в цялост съдържанието на всички доказателствени източници, ще бъдат възпроизведени единствено частите, които съдът намира за съществени относно предмета на спора. Тези доказателства, които намира за относими ще бъдат посочени, при наличие на противоречия с други ще бъдат анализирани, 4 като изрично ще се посочи защо и в кои части следва да бъдат кредитирани.

Останалите намира неотносими към предмета на спора.

Във връзка с причините за настъпване на отчуждение между бащата и неговата дъщеря кредитира в цялост заключението на съдебнопсихологическата експертиза и изложеното от вещото лице при проведеното изслушване.

От заключението на СПЕ се установява, че се к онстатира наличие на отчужденост на детето от бащата и отказ на същото да се вижда с баща си.

Детето и бащата страдат от отчуждаването помежду си. От проведените изследвания при изготвяне на СПЕ не се установява майката да отчуждава детето от бащата.

Липсват данни за синдром на родителско отчуждение и това изключва прилагането на ограничения върху влиянието на майката, доколкото изолацията на родител се прилага, когато той доказано отчуждава детето от другия родител. Няма данни за синдром на родителско отчуждение, макар и да има родителско отчуждение, но това е отчуждаване на бащата от детето, понеже той и то имат разногласия. Детето ясно сигнализира, че се усеща като жертва на вербална агресия от страна на баща си, който факт сам по себе си е достатъчен да конституира обосновано отчуждаващо поведение по вина на отчуждения родител.

Детето Ц на този етап детето допуска провеждането на срещи между нея и бащата. Макар да твърди, че не й е приятно, в рамките на срещата води диалог с баща си, все още е налице амбивалентност в отношенията към родителите и има съхранени положителни спомени за минал период с баща си. Тази картина оформя средна степен на отчуждаване на детето. Причината за отчуждението е във възприятията и усещанията на момичето, че баща й не я разбира, не я одобрява и приема, повишава й тон (вика), повишава тон и в контактите си с други хора, склонен е да използва епитети, към които тя е чувствителна. Майката подкрепя детето и приема на сериозно оплакванията и опасенията на дъщеря си спрямо бащата С. У.. Не са констатирани данни майката да настройва детето против бащата. От своя страна ответникът и ищец по НИ У. прави всичко по силите си да възобнови контактите си с детето - изпраща му съобщения, опитва се да води комуникация с майката и разчита на съдействие от всички институции, имащи отношение към подобни 5 казуси.

От проведените психологични изследвания не се констатират рестриктивни форми на поведение от страна на някой от родителите. Въпреки това детето е лоялно към майка си, която го подкрепя и се грижи за него и наказва баща си, като отказва контакти с него, поради усещанията й, че тя не е достатъчно добра за него, той й вика и се държи лошо към нея. Детето преживява силно емоционално, с признаци на тревожност и напрежение, липсата на нормален диалог между родителите си и съвсем естествено се стреми да избягва ситуации, при които родителите й са заедно, за да не се скарат и да не си повишават тон. На този етап детето не осъзнава последиците от липсата на контакт с баща си, но това крие опасност от правилното формиране и израстване като самостоятелна личност.

При подрастващата Ц У е налице изградена емоционална връзка с всеки един от родителите. Към момента връзката между нея и баща й е прекъсната и тя показва по-силно изразена привързаност към майка си и членовете на семейството по майчина линия. Детето отказва контакти с баща си и омаловажа приноса му в отглеждането. При родителите не се констатира наличие на психологични феномени или изява на психологична проблематика, която да оформи клинична симптоматика. Родителите имат способности и умения да отглеждат детето си. При тях се констатира наличие на различен възпитателен стил, като към момента детето приема по-добре стила на майка си, която повече я подкрепя, толерира мнението й и не й се противопоставя. При бащата се очертава желание за родителстване през понастойчиви форми на поведение и стремеж към възпитание на дъщеря си, чрез участието й в различни активности, с цел израстване.