Решение № 299 от 28.12.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Ихтиман, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251840100116 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от К. М. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. В., общ. И., ул.

„В.“ № *, чрез адв. Л. Б. против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, , ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, ап.73Г, представлявано от управителя С.П.П., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standart_30 № *, сключен на 24.01.2023 г. с ответника поради наличие на нищожни неравноправни клаузи, а при условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен първоначалният иск е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата в чл.5 от Договор за паричен заем Standart_30 № *, сключен на 24.01.2023 г. с ответника, която предвижда неустойка за непредоставяне на обезпечение. С исковата молба е предявен и обективно кумулативно съединен обусловен осъдителен иск за връщане на заплатената сума от ищеца на ответника без основание в размер на 40,14 лева.

Претендират се и сторените разноски, както и да бъде присъдено в полза на адв. Б. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В исковата молба ищецът твърди, че на 24.01.2023 г. е сключил с ответника Договор за паричен заем Standart_30 № *, по силата на който „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548 е предоставило на ищеца сумата от 3000,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.32%, ГПР 49,49% и общо дължима сума от 7 541,00 лева. Заемът е следвало да бъде върнат на 15 вноски от по 404.80 лева, които включват освен главницата и 1 договорната лихва, но и сумата от 1469.10 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в противоречие на чл. 19, ал. 1 ЗПК в ГПР не е включена начислената неустойка.

В условията на евентуалност се твърди, че клаузата от договора, която предвижда заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е нищожна.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество упражнява правото на отговор, като оспорва изцяло предявения иск. Ответникът не оспорва съществуването на договорно правоотношение с ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за паричен заем Standart_30 № *, сключен на 24.01.2023 г. се установява, че помежду им е имало сключен договор за кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца парична сума в размер на 3000,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.32%, ГПР - 49,49% и общо дължима сума от 7 541,10 лева. Заемът е следвало да бъде върнат на 15 вноски от по 502,74 лева, които вкл. освен главницата от 3 000 лева и договорената лихва от 868,35 лева, но и сумата от 1 469,10 лева представляваща неустойка и сума от 2 203,65 лева, начислена такса експресно разглеждане.

Основанието за начисляване на неустойка се съдържа в чл. 5 от договора, в който е посочено, че потребителят в срок от три дни от сключването му следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяването на главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че съгласно погасителния план посочен в договора ГПР възлиза на 49,49%. Като се вземе предвид обаче таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение ГПР възлиза на 147,39%.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск за установяване на нищожност на договор за паричен заем поради противоречие на закона и с добрите нрави, както и поради наличие на неравноправни клаузи.

2

Съгласно общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Противоречие със закона е налице, когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба от кодекс, закон или подзаконов нормативен акт, както и от международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република България.

От своя страна, добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките.

В хода на производството се установи, че страните са били обвързани от договор за кредит. При сключване на договора ищецът е действал в качеството на физическо лице, а ответникът в рамките на своята търговска дейност като небанкова финансова институция, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит /в сила от 12.05.2010г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Посочените разпоредби имат императивен характер и са приети в защита на обществения интерес и в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 ЗПК договорът е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК.

В случая сключеният между страните договор за паричен заем съдържа минимално изискуемото от ЗПК съдържание - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и годишен процент на разходите.

Освен тези клаузи обаче договорът съдържа и допълнителна уговорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на поетото от заемополучателя задължение за обезпечаване на заема. Като се вземат предвид тези клаузи настоящият състав приема, че процесният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при 3 изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Това е така, защото според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите се изчислява по определена в закона формула, чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.

В приетия по делото договор обаче са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, в който не е включено задължението за неустойка и таксата за експресно разглеждане въпреки, че те са посочени в погасителния план. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Нещо повече - след като в уговорения ГПР от 49.49 % не са включени задълженията за заплащане на неустойка и общият размер на плащанията от потребителя в размер на 7541,10 лева според погасителния план надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, е налице нищожност тази уговорка като сключена в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Според т. 55 на Решение от 21.03.2024 г., дело С-714-22 на СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението. Следователно и липсата на посочен ГПР, и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на основание чл.

22 ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит.

Съдът намира за уместно да отбележи, че клаузата за неустойка сама по себе си е нищожна, тъй като противоречи на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 10а, ал. 1 и ал.

2 от Закона за потребителския кредит. В случая от представения договор е видно, че страните са уговорили задължение на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение - банкова гаранция или поръчител, като при неизпълнението на това задължение страните са уговорили неустойка, чийто размер е определен на 1469,10 лева.

Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при 4 неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Затова и според настоящия състав по съществото си така уговорената неустойка представлява добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора, поради което е и нищожна.

Освен това според настоящия състав клаузата за неустойка по договора противоречи и на добрите нрави. Съгласно задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката е нищожна противоречие с добрите нрави, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на задължението в съответствие с договора и общите условия. Следва да се отбележи, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.