Решение № 486 от 27.02.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 486 / 27.2.2020г. гр. Перник, 27.02.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 3559 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу М.Ж.И., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1134.06 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 38, находящ се в ***, от които главница в размер на 1033.36 лева за периода от 01.11.2017 г. до 31.03.2018 г. вкл,, и 100.70 лева – лихва за периода от 08.01.2018 г. до 18.03.2019 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на делото ищцовото дружество представя копие от декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, заповед № 991/02.05.2006 г., схема на плащания и справка на изплатени суми към договор за покупко-продажба на общинско жилище и заверено копие на договор за покупко-продажба на общинско жилище от 04.04.2001 г.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на процесуалния представител на ответницата – адв. В. е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват по основание. Счита, че страните по делото не се намират в облигационни отношения. Поддържа, че по делото липсват доказателства ответницата да е собственик на топлоснабдения имот. Прави се възражение, че ответницата е заплатила сумата от 600 лева – след образуване на заповедното производство, но преди образуването на исковото такова, с която сума са погасени 600 лева от стойността на главницата, поради направено изрично волеизявление от длъжника в този смисъл. Твърди се, че искът за сумата от 600 лева бил недопустим поради признанието на дълга с извършеното плащане. Иска се в тази част претенцията да бъде прекратена като недопустима, евентуално отхвърлена като неоснователна.

В съдебно заседание, проведено на 17.02.2020 г., процесуалният представител на ответника адв. В. поддържа, че от ответницата е заплатена сумата от 600 лева, което следва да бъде съобразено правилно от съда при спазване разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД.

Процесуалният представител на ищеца изразява становище за основателност на исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1683/04.04.2019 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС Перник /заповедно производство/. Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК и възражение по чл. 414а от ГПК за частично плащане.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представеното по делото извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1033.36 лева за периода от 01.11.2017 г. до 31.03.2018 г. вкл, и 100.70 лева – лихва за периода от 08.01.2018 г. до 18.03.2019 г.

Не се спори между страните, а и видно от платежно нареждане в кориците на ч.гр.д. № ***г. по описа на РС Перник, от страна на ответницата на 22.04.2019 г. е заплатена сумата от 600 лева – след образуване на заповедното производство на 04.04.2019 г.

От представено по делото заверено копие на договор за покупко-продажба на общинско жилище от 04.04.2001 г., а и от представени към него заповед № 991/02.05.2006 г., схема на плащания и справка на изплатени суми към договор за покупко-продажба на общинско жилище, се установява, че на 04.04.2001 г. ответницата М.Ж.И. е придобила в качеството си на купувач по договор за покупко продажба собствеността върху процесния имот – апартамент № 38, находящ се в ***, за който е доставяна топлинна енергия. От процесуалния представител на ответницата не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след извършване на посочената сделка и в частност такива промени, касаещи процесния период.

От представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че имотът е деклариран като съсобствен между ответницата и лицето Ивайло Златанов Идакиев.

На последно място от заключението по извършената основна и допълнителна съдебно икономическа експертиза са установява, че за процесния период от 01.11.2017 г. до 31.03.2018 г. вкл. доставената до процесния имот топлинна енергия като главница е на стойност 931.19 лева, а размерът на лихвата върху тази главница за периода от 08.01.2018 г. до 18.03.2019 г. възлиза на 91.87 лева или общо вземанията на ищеца са на стойност 1023.06 лева. Установява се също, че чрез платената от ответницата сума се погасяват вземания за 25 лева разноски, цялата лихва от 91.87 лева и част от вземането за главница в размер на 483.13 лева.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка със заплащането на топлинна енергия. Съдът счита, че не следва да бъде кредитирана експертизата единствено в частта относно погасените чрез плащане суми, доколкото приложението на чл. 76 от ЗЗД е правен въпрос, който следва да бъде преценен от решаващия състав

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1683/04.04.2019 г. по ч.гр.д. № ***г.. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е депозирал възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска за сумата до 600 лева за главница, доколкото с възражението по чл. 414 а от ГПК длъжникът е заявил плащане на сумата от 600 лева, а не е направил изявление, че признава исковите претенции в пълен или частичен размер. Предвид противоречивите твърдения на ответника дали оспорва или не наличието на облигационна връзка между него и ищеца, което е наложило събиране на доказателства в тази връзка, такъв извод дори за частична недопустимост на претенцията не може да бъде направен и в хода на делото.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / заверено копие на договор за покупко-продажба на общинско жилище от 04.04.2001 г., заповед № 991/02.05.2006 г., схема на плащания и справка на изплатени суми към договор за покупко-продажба на общинско жилище/ следва извод, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот.

Посочената констатация следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез покупко-продажба лично от страна на ответницата. Действително в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ се съдържат данни и за друг собственик на имота. Посочената декларация обаче сама по себе си не доказва собственост /съгласно трайната съдебна практика/, а е и налице обоснована вероятност вписаният като втори собственик да е съпруг на ответницата, в който случай последната би отговаряла кат солидарен длъжник за пълния размер на дължимите за топлинна енергия суми на основание чл. 32, ал. 2 от СК. Доколкото обаче твърдения и доказателства в тази посока не са ангажирани, то съдът приема, че ответницата е изключителен собственик на процесния имот. В тази връзка между ответницата и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота.

Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за извършено частично плащане. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

Разпечатката съдържа 36 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69abc207-0f56-4be1-b160-7c09254d0267