Разпореждане № 1111 от 08.04.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Частно гражданско дело 320/2025
- Вид
- Разпореждане № 1111
- Подписан
- 08.04.2025
- Състав
- Никола Дойчинов Дойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1111 гр. Несебър, 08.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Никола Д. Дойчев като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Частно гражданско дело № 20252150100320 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образува се по заявление на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, в което е обективирано искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник М. Д. Д., ЕГН:**********, за вземания за незаплатени месечни абонаменти такси за потребление на мобилни услуги, лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението.
Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса, както и адвокатски хонорар.
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай длъжникът има качеството на потребител и с оглед това приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна.
На първо място следва да се посочи, че основанието на претендираните със заявлението неустойки, e наличието на прекратяване на услугата по съответната СИМ карта, респ. прекратяване на договорното правоотношение, по което се предоставя услугата със съответната СИМ карта, а не поради факта на неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по договора. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на прекратяване е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този 1 етап от развитието на облигационното правоотношение.
В чл. 75 от ОУ, във вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ се посочва, че ищецът има право едностранно да прекрати сключения договор, в случай че потребителят не изпълни някое от задълженията по договора, в т.ч. и задължението за заплащане дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане. В цитираните разпоредби от ОУ се използва глаголът „може“, от което следва извода, че прекратяването не настъпва автоматично с факта на неизпълнение, а че в преценката на оператора е дали да прекрати договора или не, въпреки наличието на неизпълнение. Съгласно последните изменения на ОУ от 15.08.2023 г. в съответствие с указанията на КЗП, преди да пристъпи към прекратяване на индивидуалния договор, мобилния оператор уведомява писмено потребителя за просрочените задължения и му предоставя допълнителен срок за плащане.
Следователно, упражняването от страна на мобилния оператор на правото да прекрати едностранно договора, така както е уговорено в чл. 75 от ОУ, във вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ, изисква изпращане преди това на изрично писмено уведомление до потребителя с даване на последна възможност за плащане. Следва да се посочи, че измененията в ОУ от 15.08.2023 г. са след сключване на договора/рите и момента на неизпълнението от страна на потребителя, но дори и да се приеме, че се прилага предходната редакция от ОУ, горните изводи на съда относно нуждата от даден писмено на потребителя допълнителен срок, в който потребителя може да изпълни задълженията си, не се променя. Следва да се отбележи, че в чл. 31а от ОУ се посочва, че ищецът се задължава предварително и по подходящ начин (чрез СМС, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронна поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения. Изрично се уточнява в цитираната разпоредба, че този начин на уведомяване се отнася само при предприемане на действия по извънсъдебно събиране, но не и при прекратяване на договора, поради което чл. 31а от ОУ е неприложим в случаите, когато операторът желае едностранно да прекрати договора.
Аргумент за това са и последвалите горецитирани изменения на ОУ от 15.08.2023 г. на чл. 75 от ОУ и чл. 19, б. „в“ от ОУ, поставящи като изискване, даден писмено на потребителя допълнителен срок, в който потребителя може да изпълни задълженията си.
Горният извод на съда, не се променя от наведеното в молба с вх. № 3456/07.04.2025 г. твърдение, че абонаментът на потребителя е деактивиран на 05.05.2023 г. по вградената електронна система на оператора, тъй като това е информационно-деловодно действие от страна на оператора, което не рефлектира върху самото облигационно правоотношение между страните и не може да замести задължението на оператора за изпращане на писмено предизвестие до потребителя с предоставяне на допълнителен срок за плащане.
Всичко това, мотивира съдът да приеме, че не се дължат претендираните със заявлението неустойки, поради неизпълнението за даден писмено на потребителя допълнителен срок, в който потребителя може да изпълни задълженията си.
На следващо място, претендираните неустойки, сами по себе си, имат неравноправен характер и противоречат на добрите нрави. Мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства заявителят е предвидил в предварително изготвени бланкови договори, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва. Съдът стига до извод, че така, както са уговорени клаузите за неустойка, същите създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Това се потвърждава и от факта, че размерът на претендираните неустойки е равен, а в някои случаи и по-голям от размера на вземанията за такси за мобилни услуги, вноски по договор за лизинг и др. В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на 2 договор за услуга, мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.
Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че предвидените с неустойки категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно се явяват нищожни.
Мотивиран от горното заявлението следва да се уважи, с изключение на претендираните вземания за неустойки.
Следва да се присъди държавна такса в размер на 5.01 лева и 96.29 лева с ДДС адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 с р е щ у М. Д. Д., ЕГН:**********, за следните парични вземания:
Сумата от 0.83 (нула лева и осемдесет и три стотинки) лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги за периода от 15.03.2023 г. до 13.05.2023 г. по договор за мобилни услуги от 07.12.2022 г. за мобилен номер *************;
Сумата от 50.22 лева лизингови вноски по договор за лизинг от 07.12.2022 г. на мобилно устройство MOTOROLA Moto E20 32 GB, сключен във връзка с договорен абонаментен план за номер *************; ведно със законната лихва върху всяка една главница от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.03.2025 г до изплащане на вземането, както и сумата от 5.01 лева държавна такса и 96.29 с ДДС адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на следните суми:
Сумата от 86.87 лева неустойка за предсрочно прекратяване, представляваща стойността на 3-месечни абонаментни такси;
Сумата от 116.56 лева неустойка за предоставено за ползване устройство MOTOROLA Moto E20 32 GB Graohite, с отстъпка от стандартната цена;
Разпореждането в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на настоящото разпореждане в отхвърлителната част, ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА за предприемане на действия по даване на указания на заявителя по чл.
415, ал.1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск.
3
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4