Определение № 3149 от 10.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3149 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина С. като разгледа докладваното от Екатерина С. Въззивно частно гражданско дело № 20251100506773 по описа за 2025 година

Производство по чл.423, ал.1, т.1 ГПК.

Във възражението длъжникът Т. Г. С. сочи, че узнала за издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на Софийска вода“ АД по ч.гр.д.№ 12896/2024г. на СРС, 40 състав, и разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист на 11.04.2025г. при получаване на документи във връзка с образуваното срещу нея изпълнително дело. Навежда, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно с доводи, че не са били спазени изискванията на чл.47 ГПК, като към съставените от служител на съда съобщения не били представени и разписките за отделните посещения на адреса. В първото съобщение не е била отбелязана дата на съставянето му, както и място на залепването. Във второто съобщение нямало изброени дати на предходните посещения на адреса, като не бил посочен и адресът, на чиято входна врата е било залепено съобщението. Не е било осъществено и връчване чрез работодател. С възражението оспорва основанието и размера на вземането по заповедта за изпълнение. Моли съдът да приеме възражението по чл.423, ал.1 ГПК и да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Заявителят „Софийска вода“ АД не е изразил становище.

Съдът, след преценка данните по делото, намира следното:

По заявление на „Софийска вода“ АД по образуваното гр.д. № 12896/2024г. на СРС, 40 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 15.03.2024г. против длъжника Т. Г. С. за парични суми, представляващи стойност на предоставени ВиК услуги за периода 05.08.2022г.- 04.08.2023г.

Както към деня на подаване на заявлението, така и понастоящем длъжникът е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.София, ул. ****, на който адрес е било изпратено съобщение за връчване препис от заповедта.

Видно от приложените документи в заповедното производство /стр.13-16/ 1 съобщението от 21.03.2024г. е върнато по делото в цялост с отбелязване на връчителя, че е посетил адреса на дати 30.03.2024г., 17.04.2024г. и 07.05.2024г. в различно часово време, но не е открил адресата, който живее на адреса, или друго пълнолетно лица на него съгласно да приеме книжата. На 28.05.2024г. СРС постановил повторно изпращане на съобщението с указание, че ако не се намери на адреса да се постави уведомление по чл.47 ГПК. Дал указание на връчителя да събере информация от съседи или домоуправител дали длъжникът живее на адреса и да отбележи в съобщението. Второто съобщение 05.07.2024г. също не е връчено, но с поставено от връчителя уведомление на тази дата, на която посетил адреса. В него е посочено, че лицето живее на адреса по сведение на живущи в ап.3, а в разписката удостоверено поставяне на уведомлението на входната врата на адреса и пуснато в пощенската кутия на ап.17. С друго разпореждане от 25.07.2024г. СРС постановил извършване на справка за работодател на длъжника и при наличието на такъв връчване чрез него.

Според приложената на стр.19 справка към тази дата няма данни за работодател и действащ трудов договор за длъжника.

Въз основа тези обстоятелства СРС приел, че препис от заповедта е надлежно връчена на длъжника на основание чл.47, ал.6 ГПК, който не е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК с последица влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което с разпореждане от 28.08.2024г. постановил издаване на изпълнителен лист.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:

На основание чл. 423, ал. 1 ГПК длъжникът може да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, когато е бил лишен от възможността да оспори вземането в изчерпателно изброените хипотези по т.1-т.4. Срокът е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно.

Пропускането на срока погасява правото на възражение пред въззивния съд, а направеното след този срок такова е процесуално недопустимо.

В случая съдът намира, че този срок е спазен, тъй като не са налице данни за узнаване по друг начин в прехождащ момент, които да са в опровержение на твърдението това да е станало на 11.04.2025г., поради което и с оглед деня на подаване на възражението съдът приема за спазен преклузивния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК.

С него е направено искане, наред с уважаване на възражението, да се отмени разпореждането на СРС от 28.08.2024г. за издаване на изпълнителен лист. В тази връзка съгласно т.6 от ТР № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, когато длъжникът твърди, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение срещу заповедта, но заповедният съд не го е взел предвид, защитата му следва да се реализира по реда на чл.407 ГПК, защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд, както е в случая.

Съгласно чл.47, ал.1 ГПК връчването чрез залепване на уведомление включва констатация на връчителя, че търсеното лице не е намерено на адреса или няма съгласни от домашните или живущи на него да приемат съобщението, както и извършване на фактически действия по поставяне на адреса и пускане уведомление в пощенската кутия. При изпълнение на тези изисквания и при неявяване на адресата за 2 получаване на книжата приложение намира фикцията по чл.47, ал.5 ГПК-съобщението се смята за връчено с изтичане двуседмичния срок за получаване от канцеларията на съда или общината.

В случая връчителят е посетил адреса три пъти в продължение на повече от един месец /в периода 20.03.2024г. - 07.05.2024г./ без да е открил адресата или друго лице, на което да връчи книжата. Поставянето на уведомление по посочения в разпоредбата начин е извършено въз основа разпореждане на съда и след констатация, че длъжникът живее на адреса с посочване източника на сведението-живущ от друго лице на същия адрес. Връчителят е описал в пълнота установените факти и верността на удостоверените в съобщението не са опровергани от длъжника, като в подаденото понастоящем възражение не твърди друг адрес, а е посочен същият, регистриран като постоянен и настоящ по адресната справка и на който е било осъществено връчването.

В тази връзка следва да се посочи, че длъжностното лице по връчването няма задължение да съставя отделни протоколи за всяко извършено от него посещение на адреса преди да постави уведомлението, поради което действията му са в съответствие с изискванията на закона и достатъчни за извод за надлежно връчване.

Неоснователен е доводът за нарушение поради невръчване по месторабота, тъй като според извършената от заповедния съд справка длъжникът няма действащ трудов договор и в този смисъл работодател, чрез който да е било възможно връчването, а доказателства за противното не са представени.

Издаването на изпълнителен лист е последица от неупражнено право на писмено възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. При спазване изискванията на чл.47, ал.1 ГПК този срок е започнал да тече считано от изтичане двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК за получаване на съобщението /08.08.2024г./, съответно изтекъл на 09.09.2024г., поради което заповедта е влязла в сила на основание чл.416 ГПК. В случая не е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, задължаваща съда да даде указания към заявителя за предявяване на иск при данните, че длъжникът живее на адреса, на който е било осъществено връчването.

По изложените съображения не са налице предпоставките за приемане на възражението по чл.423 ГПК, а като последица и за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ на длъжника Т. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул. ****, по чл.423, ал.1, т.1 ГПК против заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.03.2024г., издадена по гр.д. № 12896/2024г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4