Решение № 489 от 09.06.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 489/9.6.2022г. гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пазарджик в открито съдебно заседание от девети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА и секретар: Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Кузманова постави за разглеждане докладваното от съдия Шотева адм.д. № 3/2022 г. на Административен съд - Пазарджик и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на депозирана искова молба от адв. В.С. със съдебен адрес:***, като процесуален представител на А.В.Я. ЕГН **********, към момента на подаване на исковата молба, пребиваващ в затвора в гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище и адрес: гр. София, бул.

„Ген. Н. Столетов“ № 21.

В исковата си молба ищецът заявява претенции за обезвреда на нанесени неимуществени щети от бездействието на администрацията на затвора в гр. Пазарджик за периода от 16.04.2014 г. до 30.04.2017 г. и от 01.04.2021 г. до момента на подаване на исковата молба, поради пренаселени и мръсни килии. Ищецът твърди наличие на хлебарки, дървеници и гризачи. В килиите нямало обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода. Твърди, че през първия период не е бил лекуван, а е имал абсцес на зъбите, имал е постоянна болка, но въпреки това не е лекуван, а е трябвало да работи. Искът е в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до крайното изплащане на сумата. Претендират се присъждане на разноски по делото.

В срока за отговор ответникът е представил такъв, в който чрез своя процесуален представител е оспорил изцяло иска като недоказан и неоснователен, оспорвайки твърденията на ищеца за фактите, въз основа на които базира претенциите си. Поддържа се, че всички спални помещения, в които е бил настаняван ищеца са отговаряли на изискванията на чл. 20 от ППЗИНЗС - с постоянен достъп до течаща вода и тоалетна. Оспорват се твърденията за лоша хигиена в килиите, тъй като те както и коридорите и сервизните помещения са почиствани ежедневно от лишените от свобода, а проблемът с поддържането на чистота в килиите бил пряко зависим от самите лишени от свобода. Лишените от свобода имали право ежедневно на престой на открито не по-малко от един час, а през останалото време имали възможност да се движат по коридора на групата си. Ищецът не бил подавал писмени заявления или оплаквания до администрацията на затвора за лоши условия и пренаселеност, което показвало, че е бил съгласен с тях. Поддържа се, че настоящите битови условия в затвора не следва да се квалифицират като пример за нечовешко и унизително отношение, тъй като затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяването на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.

В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, ответникът предявява възражение за изтекла погасителна давност. В представената по делото писмена защита се доразвиват и обосновават тези доводи, като се моли съда исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За

Окръжна прокуратура - Пазарджик се явява прокурор Кузманова, която намира иска за недоказан и неоснователен.

От фактическа страна по съществото на спора съдът приема следното:

Според представените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че л.с.

А.Я. е изтърпял наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Пазарджик в следните периоди: от 12.02.2014 г. до 19.11.2014 г., от 19.01.2015 г. до 27.07.2015 г., от 14.05.2016 г. до 02.09.2016 г., от

09.10.2017 г. до 18.04.2018 г. и от 21.10.2021 г. до

18.02.2022 г.

Съгласно справка с изх. № 678/03.02.2022 г. и справка с изх. №

1551/16.03.2022 г. в периода от 16.04.2014 г. до 30.04.2017 г. ищецът е бил настанен съобразно действащото законодателство, като условията на настаняване били отговаряли на актуалните изисквания на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В периода на изтърпяване на наказанието Я. не е подавал молби и жалби, свързани с битовите условия и настаняването си като цяло. В периода от 01.04.2021 г. Я. е бил настанен в 9-то отделение на затвора, килия 908 с утвърден капацитет от 5 места и размери 3,81х6,07 м. и обща площ 23,13 кв.м. Килия № 908 разполага със собствен санитарен възел (баня и тоалетна) с размери 1,52х1,62 и обща площ от 2,46 кв.м.

Съгласно представената по делото медицинска справка (л. 65) ищецът е постъпвал 8 пъти в затвора в гр. Пазарджик. За периода от 16.04.2014 г. до 30.04.2017 г. е приеман в медицинския център през три от пребиваванията му в затвора. Съгласно медицинската справка ищецът е посещавал стоматологичния кабинет през две от пребиваванията си в затвора. През първия период на 24.07.2014 г. е получил ½ sc темпалгин, същото било и на

01.08.2014 г. и 06.08.2014 г. на 08.08.2014 г. са му екстрахирани 7 и 8 горни леви зъби, при което пак е получил два темпалгина. На 24.102014 г. е трепаниран горен 2 ляв зъб на базата на развит периодонтит.

Получил е една sc доксациклин-АБ и болкоуспокояващо. На 24.10.2014 г. и 12.11.2014 г. е била извършена химична и механична обработка на зъба. След това ищецът не е посещавал стоматологичния кабинет, въпреки че този зъб е трябвало да се доизлекува, да се направи рентгеноваграфия и при евентуален гранулон или киста да се направи апикална остиотомия. На 19.11.2014 г. е освободен от затвора. През третия период на пребиваване в затвора е посетил стоматологичния кабинет на 20.05.2016 г. с лабиален абсцес от същия зъб. Посочено е, че извън затвора ищецът не е полагал грижи за своето здраве и не е посетил стоматологичен кабинет за излекуването на горен 2-ляв зъб. При посещението си в кабинета е получил антибиотик и болкоуспокояващо. Следващото му посещение е на 12.08.2016 г. с букален абсцес, получен от корените на 4 и 5 горни десни зъби. Отново е получил антибиотик и болкоуспокояващо. Отказал е лечението на отворения зъб с довод, че не го боли. На 01.09.2016 г. е освободен от затвора.

По делото е допуснато извършването на съдебномедицинска - стоматологична експертиза от д-р В. Г., според който д-р Н. професионално и адекватно се е отнесла при лечението на зъбите на г-н Я.. От медицинската справка на д-р В. се вижда, че г-н Я. е отказвал лечение на зъби след преминалата остра фаза на възпаление. От там и обяснението за запуснатите дентални случаи.

Съдът приема заключението като обективно и достоверно.

В съдебно заседание на 01.03.2022 г. бяха изслушани показанията на свидетеля Ц.С..

Свидетелят заявява, че познава ищеца от 2004 г., както и че са били заедно в затвора в гр. Пазарджик в периода 2014-2017 г. За това време са пребивавали заедно в една килия за период от 7-8 месеца заедно с още четирима затворници. Твърди, че килията е била средна на размери, в нея е имало течаща вода, хлебарки, дървеници и малко гризачи.

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Съдът, като взе предвид установените факти, счита предявения иск за допустим. Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в затвора в гр. Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, съгласно който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Ищецът претендира именно такива по вид нарушения и иска да бъде обезщетен за вреди, като е предявил искова претенция за обезщетение в размер на 50 000,00 лв. за причинени му вреди в затвора в гр. Пазарджик за периодите от 16.04.2014 г. до 30.04.2014 г. и от 01.04.2021 г. до момента на предявяване на иска - 04.01.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на завеждането на исковата претенция в съда до окончателното ѝ изплащане. В съответствие с това, ищецът е изложил различни обстоятелства, като правопораждащи за отговорността на ответника по предявените искови претенции.

За първия исков период, съдът намира така заявената претенция, на първо място, за недоказана. Писмените доказателства по делото безспорно сочат, че в така фиксирания исков период, ищецът е пребивавал в затвора в гр. Пазарджик за част от този период, а именно от 12.02.2014 г. до 19.11.2014 г., от 19.01.2015 г. до

24.07.2015 г., от 14.05.2016 г. до 02.09.2016 г. Следващото постъпване на ищеца в затвора в гр. Пазарджик е на 09.10.2017 г. – след края на исковия период. Поради това исковата претенция за периодите от 20.11.2014 г. до 18.01.2015 г., от 25.07.2015 г. до 13.05.2016 г. и от 03.09.2016 г. до 30.04.2017 г. се явява недоказана, тъй като през тези периоди ищецът не е пребивавал в затвора в гр. Пазарджик, което прави иска в тази му част неоснователен.

По основателността на исковите претенции за вреди, претърпени по време на престоя на ищеца в затвора в гр. Пазарджик в периодите от 12.02.2014 г. до 19.11.2014 г., от 19.01.2015 г. до

24.07.2015 г., от 14.05.2016 г. до 02.09.2016 г. и от 01.04.2021 г. до 04.01.2022 год. съдът приема следното.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал.1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“ – в случая изразяващи се в настаняването на ищеца в пренаселени килии, с лоша хигиена и липса на адекватно медицинско лечение.

След анализ на събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства, съдът достига до извода, че така предявената претенция е неоснователна. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м². Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 21, ал.

1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Не се събраха доказателства по делото заболяванията на ищеца да не са лекувани адекватно. Напротив, видно от представената медицинска документация и приетата без възражения по делото експертиза д-р В. професионално и адекватно се е отнесла при лечението на зъбите на г-н Я..