Решение № 79 от 14.03.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Шумен, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630200291 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-006220/11.11.2024 год. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „Микро кредит“ АД, с ЕИК202073629, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Алеко Константинов” №11, представлявано от В.М.В. на длъжност председател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК. Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание представляващия дружеството не се явява лично.

От името на упълномощен представител е депозирано писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излага конкретни правни съображения.

За Председателя на Комисията за защита на потребителите - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на 1 страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„Микро кредит“ АД, с ЕИК202073629 извършва търговска-банкова дейност в обект – Офис за бързи кредити „Микро Кредит“, находящ се в гр.Шумен, ул.“Алеко Константинов“ №11, като предлага на потребителите бързи потребителски кредити. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-1075/27.05.2024 год. на 04.06.2024 год. била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен в офиса на дружеството.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2751149/04.06.2024 год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 11.06.2024 год. за даване на становище по посочената по-горе потребителска жалба и за представяне на екземпляр от сключен потребителски кредит №40006665938, както и екземпляр от договор за потребителски кредит, сключен през месец май 2024 год. и конкретно посочен договор.

На 10.06.2024 год. представител на дружеството е представил становище по жалбата.

На 12.06.2024 год. чрез куриерска фирма е предоставена преписка по Договор №905200181856/02.05.2024 год. При преглед и анализ на преписката било установено, че договорът не съдържа информация за лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит. В договора е било посочено, че се дължи „ОЛП+10%“.

С оглед констатираното нарушение до дружеството била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 03.07.2024 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №006220/03.07.2024 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК. Актът е бил предявен на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения.

Впоследствие дружеството се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, в които излага, че подробна информация относно лихвения процент, който се прилага при просрочени задължения се съдържат в стандартния европейски формуляр. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №В-006220/11.11.2024 год. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „Микро кредит“ АД, с ЕИК202073629, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Алеко Константинов” №11, представлявано от В.М.В. на длъжност председател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление 2 административно нарушение, по следните правни съображения:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружествотожалбоподател има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност и в тази връзка по отношение на предоставяните от тях кредити са приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.15 от ЗКП Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично посочените реквизити, в това число и лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в Договорите за потребителски кредит, сключени от „Микро кредит“ АД и техни потребители, е посочено, че при просрочие се прилага „ОЛП+10%“, като не е конкретизиран размера на основния лихвен процент към момента на сключване на договора за кредит, както и начина на неговото променяне както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора.

По същия начин е описана лихвата за просрочие и в Стандартния европейски формуляр, като в т.4.6 е посочено, че при просрочени плащания се дължи законна лихва за забава в размер на „ОЛП+10%“. Описана по този начин лихвата за просрочие не изпълнява условието, визирано в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.15 т ЗПК, доколкото липсва конкретно посочен и изчислен размер на лихвата за просрочие към момента на сключване на договор, като липсва посочване и на начина на неговото променяне, респективно стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора. Тази информация е съществена и касае потребителя.

В този смисъл съдът не споделя твърдението на дружеството-жалбоподател, изложено в жалбата, че потребителят е длъжен да знае какъв е размера на ОЛП на БНБ, както и че същият е общодостъпен посредством съдържаща се информация в сайта на БНБ.

Въпросната информация представлява такава, че следва да бъде преценена и известна на потребителя при сключване на договора за потребителски кредит. Премълчавайки тази информация търговецът е осъществил състава на нарушение по чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК. От представените към административната преписка писмени доказателства се установява, че търговецът действително не е отразил посочената информация в представения и сключен Договор за потребителски кредит, а именно информацията относно лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора, като това представлява съществена информация, касаеща потребителя. Този факт не се оспорва от ответника, като се твърди че въпросната информация е общодостъпна и може да бъде получена от сайта на БНБ.

3

В подкрепа на този извод е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №19 от 30.01.2017 год. на АдмС - Шумен по к.а.н.д. №297/2016 год. и др.

С оглед на изложеното се налага извода, че дружеството-жалбоподател действително е допуснало неизпълнение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за посоченото нарушение.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на разпоредбата на чл.11 от ЗПК. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неточно посочване на санкционната разпоредба и противоречието й с материално- правната такава. Видно от текста на обжалваното наказателно постановление в същото по ясен и недвусмислен начин е посочено, че описаното нарушение представлява нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК, като правилно е била посочена и съответната санкционна разпоредба, въз основа на която е наложената съответната санкция. Посочената санкционна разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК е именно разпоредбата, която предвижда наказание за допуснато нарушение на чл.11 от ЗПК, за каквото е наказано дружеството-жалбоподател.

В същото време съдът намира, че наказателното постановление съдържа всички изискуеми и посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити, като е посочено мястото, датата и начина на извършване на нарушението, като подробно са описани и доказателствата, въз основа на които административно-наказващият орган е достигнал до извода за извършено нарушение.

С оглед на изложеното съдът намира, че нарушението е било описано правилно и подробно, както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и не са налице сочените процесуални нарушение, които да са довели до накърняване правото на защита на дружеството и до невъзможност същото да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, на коя дата го е извършило, при какви обстоятелства, а от тук и да организира защитата си по един адекватен начин.

Съдът напълно споделя извода на административно-наказващият орган, че нарушението не следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 4 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.