Решение № 126 от 13.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Стара Загора, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря А. Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20225500900111 по описа за 2022 година

Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и акцесорни претенции с правно основание чл.86 ЗЗД

В исковата молба се твърди, че на 22.08.2017 год. около 18.25 часа на АМ ’’Тракия”, км.***+*** /община Стара Загора/ в посока Бургас е настъпило ПТП между л.а.”***” с рег.№ *** и л.а. „***” с рег. № *****, в резултат, на което на Г. Ж. Г. е причинена средна телесна повреда и му са причинени имуществени вреди.

Виновният водач М.П.Д. с ЕГН: **********, причинил ПТП с л.а.

’’***” с peг.№***, застраховал същия в ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД със застрахователна полица №BG/22/l 1 7001551442, валидна до 30.05.2018 год.

С присъда № 21 от 11.02.2020 год. по НОХД №2561/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора М.П.Д. е призната за виновна в това, че на 22.08.2017 год. на АМ ’’Тракия” в района на км.***+**,община Стара Загора, при управление на МПС - л.а. марка „Р.”, модел ”М.” с английски peг.№*** е нарушила правилата за движение предвидени в Закона за движение по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно лице, между които и Г. Ж. Г. на 64 год., като средната телесна повреда се изразява в гръдна травма, представляваща счупване на тялото на гръдната кост, първо дясно ребро, 1 първо и второ леви ребра и минимален плеврален излив вляво, като е причинила трайно затруднение движението на снагата, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.”а”, предл. първо във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” предл. второ, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на която на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, като на основание чл.343г. вр.чл.37,ал.1,т.7 от НК съдът я е лишил да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Присъдата е обжалвана и потвърдена с решение №260056 от 12.05.2021 год., постановено по ВНОХД №1070/2020 г. на Окръжен съд Стара Загора, което решение е влязло в законна сила.

На основание чл.380,ал.1 от КЗ ищецът предявил застрахователна претенция пред ЗК”ЛЕВ ИНС”АД,ЕИК*** за опреД.е на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, в следствие на което при ответника са заведени щета №0000-5000-17175619 и щета №0023-1000-03-18- 7315/18.04.2018.

Посочва, че по силата на застрахователния договор, сключен от виновния водач причинил ПТП, отговорността за причинените неимуществени й имуществени вреди на трети лица, съгласно чл.492,ал.1 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2017 год.

След влизане в сила на присъдата на виновния водач за ПТП М.П.Д., на ответника с два броя „Допълнително заявление“ били представени документи, относими към образуваните преписки за вреди - имуществени и неимуществени.

С имейл, получен от ответника на 11.03.2022г., ищецът е уведомен, че застрахователят предлага обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинените неимуществени вреди на Г. Г..

Предложения размер на обезщетението се оценява като изключително нисък и не може да репарира причинените неимуществени вреди, което налага на основание чл.432 от КЗ съда да установи размера на виновно причинените на ищеца вреди - имуществени и неимуществени и след четири години и седем месеца да бъде обезщетен за всички болки и страдания причинени виновно от водача на л.а.”***” - М.П.Д..

Посочва се, че последиците от получената при ПТП средна телесна повреда -счупена гръдна кост, счупени ребра - двустранно и плеврален излив вляво никога няма да отзвучат, което е видно и от представените амбулаторни листове, издадени четири години след травмата, както и от етапната епикриза. Освен физическата травма, която променя изцяло установения ритъм на живот на пострадалия, ПТП се отразило негативно и върху психиката и емоционалната му стабилност. Видно от представените епикризи освен в клиника по гръдна хирургия, ищецът се е лекувал и в 2 клиника по нервни болести ВМА-МБАЛ гр.Пловдив. Във връзка с лечението възникват и непредвидени разходи - за лекарства, за рехабилитация и изследвания.

След изписването от болничното заведение в началото му е било доста трудно, можел е да става, но с помощта на друг. С помоща на близки посещавал тоалетна, изкачвал се е по стълби, къпал се е и се е хранил.

Започнал да се движи самостоятелно около два месеца след изписването му от болница. Не е ползвал помощни средства. Близо година по-късно винаги при заемане на различни позиции на тялото му се е завивало свят, като и към настоящия момент този проблем перманентно се появява. И до този момент при резки температурни промени получава болки и стягане в областта на гръдния кош.

Преди настъпване на ПТП Г. бил физически активен за възрастта си, като в управляваната от него фирма, занимаваща се със селкостопански бизнес, е вземал активно участие. След настъпване на ПТП преустановил тази си дейност.

Две години по-късно заболял от сънна апнея, а след това и получил микроинсулт. Тези заболявания се счита, че най-вероятно са в причинна връзка с психическите и физически травми получени при процесното ПТП.

От настъпване на ПТП до настоящия момент ищецът изпитва затруднения и болки в областта на дясната ръка, която изтръпва и не може да си служи пълноценно с нея при извършване на определени дейности.

Освен всичко това ПТП се отразило и на неговото психическо и емоционално равновесие - ищецът изживял силен психически шок, непосредствено след инцидента, изпитвал страх при управление на автомобил, като го е управлявал само в краен случай, като когато видел някой да кара бързо и да го изпреварва изпитвал страх и паник атака, при която се възвръщал спомена от инцидента. Твърди се, че тези усещания не са отшумяли и към настоящия момент.

След настъпване на инцидента за дълъг период от време е нарушен нормалния ритъм на живот на пострадалия. Освен физическото е засегнато и психическото му здраве. Предвид горното се счита, че при опреД.е на обезщетението следва да вземат предвид горепосочените обстоятелства.

Посочва се, че имуществените вреди само за лечение са 1959.98 лв., видно от приложените като доказателство към щета №0000-5000-17-175619 копия на фискални бонове.

Моли съда, да осъди ЗК”ЛЕВ ИНС” АД гр.София да заплати на Г. Ж. Г. сумата от 90 000 /деветдесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, предизвикани от нанесената му средна телесна повреда, както и сумата от 2183,98 /две хиляди сто осемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща разходи за лечение, заедно със законната лихва от датата, на която изтича срока за произнасяне на ответника по заведените 3 претенции до окончателното им изплащане.

Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар, като за целта ще бъде представен списък по чл.80 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявената претенция за неимуществени и имуществени вреди по основание и по размер спрямо застрахователя „ЗК ЛЕВ ИНС” АД.

Прави се възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се твърдението, че за събитие, настъпило на дата 22.08.2017 г. вина има единствено водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, М.П.Д., с ЕГН **********, управлявала л.а. „***” с peг. № ***. Твърди се, че водачът М.П.Д. е управлявала с разрешена и съобразена скорост 130 км./ч., когато е настъпил удар с попътно движещ се в същата лента л.а. „***” с peг.

№ ***.

Посочва се, че двете превозни средства не са оставили спирачни следи преди пътния инцидент. Не е изяснено точно къде по широчина на пътната лента са се движили двете превозни средства преди да настъпи удара, къде точно по широчина на пътя е настъпил първият сблъсък между тях и на къде са били насочени двата автомобила към момента на удара. Навеждат се доводи, че на 50 % вина за произшествието има водачът Г. Ж. Г. на л.а. „***”, който е започнал маневра изпреварване без да се съобрази с движещите в лява скоростна лента участници в движението, насочил се е на ляво, започнал е престрояване от средна в крайна лява лента със скорост под 100 км./ч., при което водачът М.Д., управляваща л.а. „***” с 130 км./ч. е направила спасителна маневра надясно, при което е ударен отзад в дясно л.а. *** се завърта на ляво и преустановява движението си падайки на левите си състави.

Отделно от това е намалил рязко скоростта си на движение, с което е допринесъл за настъпването на събитието. Водачът М.Д. не е очаквала промяна в посоката или скоростта на движение на л.а. „***” и не е могла да реагира своевременно, за да избегне попътен удар. Посочва, че крайната лява лента на магистрала е предназначена за изпреварване, в случай, че водачът на л.а. „***” е искал да управлява с под 100 км./ч. /с 96 км./ч е бил длъжен да се движи в средна-дясна лента. Видно от изготвена Автотехническа експертиза по ДП 247/2017 г. събитието е настъпило в северната активна лента за движение от запад на изток, което е скоростната лява лента. Ответникът не е участвал в наказателното производство, за него сега за първи път възниква възможността да ангажира доказателства за изясняване на причините и условията за настъпване на пътно транспортното произшествието на АМ „Тракия” от фактическа страна. Навеждат се твърдения, че вина за произшествието има водачът на л.а. „***” с pen № ***, застрахована при ЗД „Евроинс” АД.

Твърди се, че ответникът не дължи обезщетение на виновния водач, 4 съгласно чл. 494, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането:

„Изключения от покритието:

Чл. 494. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не заплаща обезщетение за: вредите, претърпени от виновния водач на моторното превозно средство.” Навеждат се доводи, че Г. Ж. Г. има принос за настъпването на травматичните увреждания, тъй като е пътувал в МПС, без да постави обезопасителен предпазен колан , в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: „Чл. 137а. (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.” Основната функция на коланът е да обездвижи тялото на пътника (съответно водача). Заявява, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лица следва да бъде намалено.

Оспорват се броя и количеството на твърдените неимуществените вреди, както и причинно-следствената връзка между събитие от дата 22.08.2017 г. и претърпените от ищеца болки и страдания. Оспорва се твърдението, че завиване на свят след година и повече от събитието, да има връзка с него, тъй като ищецът няма характерна травма на главата, която да предполага това. Оспорва заболяване от сънна апнея и паник атака да имат връзка с процесното ПТП, посочва се, че видно от представените медицински документи ищецът има стари заболявалия на сърцето, захарен диабет, хиперплазия на простата, хипертония, в последствие е страдал от камък в бъбрека, бронхопневмония, хипертонично сърце и др. Оспорва изстръпването и проблемите с дясна ръка на ищеца да имат връзка с ПТП, тъй като няма описана травма на дясна ръка, непосредствена след процесното събитие. Оспорва се проблемите с психиката на ищеца да са причинени в процесното ПТП. Посочва се, че видно от представената Епикриза от УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович” АД ищецът е лекуван веднага след събитието, като освен фрактура на стернума и на три ребра е описан плеврален излив в ляво, който е минимален. Пациентът е стабилизиран за няколко дни, не се е наложило оперативно лечение. Оспорва болничното лечение в периода от 10.10.2017 г. до 16.10.2017 г. да има връзка с ПТП от дата 22.08.2017 г., описани са дегенеративни изменения, хипертония и корова атрофия, предсърдно мъждене и треперене, оспорва истинността на анамнезтичните данни от пациента, който два месеца след събитието си спомня, че имал травма на главата и безсъзнателно състояние, което не е установено от медицинско лице в първата епикриза, както и световъртеж, който също не е описан непосредствено след ПТП, описани са заболявания и неразположения характерни за възрастта на ищеца, предписано медикаментозно лечение.