Определение № 35192 от 25.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35192 гр. София, 25.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110126051 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Б. Щ. срещу „ИзиРентБългария“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Към исковата молба и отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.

Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи имуществена застраховка „Каско“ на процесния л.а. с рег. № ** **** **, което искане с оглед твърденията на ответника, че такава застраховка не е сключвана, следва да се остави без уважение.

Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал протоколът за ПТП, което следва да се остави без уважение, доколкото представеното копие е четливо, заверено от процесуалния представител на ищеца и на този етап липсва необходимост от представянето му в оригинал.

Съдът намира предявените искове за допустими, като по делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.10.2025 г. от 10:50 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от страните документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад на делото:

Предмет на делото са предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове от А. Б. Щ. срещу „ИзиРентБългария“ ЕООД с правно основание както следва:

1

1/ осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал., пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4860,00 лв., представляваща изтеглени парични средства без основание чрез директен дебит и сумата от 320,85 лв., представляваща повторно платена наемна цена за наем на лек автомобил, марка „р.“, модел „Тт.“ 27.12.18/08.10, с peг. № ** **** **, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 08.05.2025 г. до окончателно изплащане на сумите;

2/ осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 784,86 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за доброволно уреждане на спора /от които 175,20 лв. нот. такси за изготвяне и заверка на нот. покана до ответника съгласно фактура 64478 от 28.11.2024 г., 9,26 лв. разходи за куриерска услуга, 200,40 лв. нот. такси съгласно фактура 60816 от 03.12.2024 г. и 400 лв. адв. хонорар, заплатен във връзка с изброените действия/, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 08.05.2025 г. до окончателно изплащане на сумите;

3/ осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 485,04 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 4860 лв. за периода от 12.08.2024 г. до 08.05.2025 г.; сумата от 11,43 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 320,85 лв. за периода от 30.01.2025 г. до 08.05.2025 г.; 25,97 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 784,50 лв. за периода от 06.02.2025 г. до 08.05.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за наем на автомобил № 3857748 от 08.07.2024 г., ведно с общи условия към договора. Ищецът сочи, че във връзка със сключването на договора е направил плащане на наемната цена на лекия автомобил, заплащайки ваучер в размер на 213,40 евро през сайта на Booking.com за период от 08.07.2024 г. до 19.07.2024 г., като в текста на самия ваучер било посочено, че компанията за коли може да таксува повторно потребителя за наемната цена, в случай че не бъде показан разпечатан или електронен ваучер. Излага, че в деня на физическото получаване на автомобила - 08.07.2024 г. на място в офис на Дружеството на адрес: гр. София, Летище София - Терминал № 2, е представил хартиена разпечатка на ваучера и съобщил кода за потвърждението му. Въпреки това заплатил и допълнителна сума с Mastercard, в размер на 314,99 евро или 604,00 лв., като служител на Дружеството му обяснил, че платената сума включва: (1) повторно наемна цена за лек автомобил, марка „р.“, модел „Тт.“ 27.12.18/08.10, с peг. № ** **** **, в размер на 164,05 евро или съответната равностойна сума от 320,85 лв.

/въпреки че наемната цена вече е била платена на основание ваучера /; (2) такса „Пълно покритие“ съгласно т. 67 до 70, включително от Общите условия към Договора и т. 5 на Раздел II. „Общи условия от Условията за наемане“ и (3) 50,00 евро еднократна такса за правото за преминаване на граница с автомобила в Гърция. В изпълнение на условията на Договора на същата дата при предаването на лекия автомобил от кредитната карта на ищеца бил удържан и депозит в размер на 1800 лева. Сочи, че за допълнителната такса „Пълно покритие“ в т. 67 от ОУ е предвидено, че: „Заплащането на тази допълнителна такса дава следните права в полза на Клиента: а) възстановяване на депозита в случай на щета или кражба; ... д) освобождаване от заплащане на административна такса при инцидент или пътно-транспортно произшествие“ В т. 5 на Раздел II. „Общи условия“ за същата такса било предвидено, че при заплатена такса „Пълно покритие“ наемателят се освобождава от отговорност при нанесена щета на автомобила, както и при щета от ПТП. Ищецът твърди, че по време на действието на Договора на територията на Гърция, в Община Кавала на светофар на Аг. Силас от Фондация „Прокопио“ на 16.07.2024 г. в 10:45 часа е настъпил инцидент - пътнотранспортно произшествие („ПТП“) с участието на наетия лек автомобил.

За инцидента бил съставен Протокол за пътнотранспортно произшествие от 16.07.2024 г., като ищецът извършил всички необходими действия във връзка с настъпилото събитие останал на местопроизшествието и съдействал на органите при установяването на причините и щетите от ПТП. В допълнение, уведомил незабавно Дружеството за настъпилия инцидент и му предоставил своевременно всички писмени доказателства, включително и 2

Протокола за ПТП заедно със снимков материал към него, чрез мобилното приложение Viber още на 16.07.2024 г. На 19.07.2024 г. ищецът върнал лекия автомобил, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, но на същата дата, от кредитната му карта, тип „Mastercard Gold“ била задържана сума в размер на 4860 лв. без да бъдат посочени конкретните причини за това. На 16.08.2024 г. на ищеца била изпратена Фактура № 1000004514 от 19.07.2024 г., като в основание за задържане на сумата било посочено „ликвидиране на щети“. Допълнително му било обяснено, че след изясняването на обстоятелствата във връзка с ПТП в Гърция, удържаната сума от 4860 лв. и депозита в размер на 1800 лв. ще му бъдат възстановени в срок не по-късно от 1 месец. Твърди, че със съдействието на Mastercard му е върнат единствено депозитът от 1800 лв., но удържаната сума в размер на 4860 лв. не била възстановена. Аргументира, че между страните е водена кореспонденция, от която ставало ясно, че отказът на ответника да върне сумата от 4860 лв. е свързан с отказ на застрахователя да плати обезщетение при твърдения, че става въпрос за умишлено деяние.

Твърди, че е поканил ответника да върне сумата с нот. покана, получена на 22.01.2025 г.

Излага, че на 03.02.2025 г. е изпратил покана за доброволно изпълнение по имейл до ответника, който на 06.02.2025 г. му отговорил, че сумите няма да му бъдат възстановени, както и че сумата в размер на 4860 лв., не е неправомерно задържана, а представлява „оторизирана транзакция за нанесените щети по автомобила, вследствие на саморазправа с друго лице на пътя и решението да се ударите в него, за да му покажете колко „опасен“ можете да бъдете при спречкване на пътя!“ Ищецът отново сочи, че е заплатил сума в размер на 604,00 лв., която включвала повторна наемна цена в размер на 320,85 лв. и такса „Пълно покритие“. Доколкото таксата „Пълно покритие“ била заплатена именно с оглед поемане на риска от настъпването на вреди върху имуществото, счита, че ответникът неправомерно е задържал сумата от 4860 лв. Навежда твърдения, че ответникът няма основание за задържане на сумата, като сочи и че ПТП е настъпило по вина на другия водач, а в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване и сочи, че другият водач не е пропуснал спрелия и намиращ се пред него лек автомобил, нает от ищеца и не осигурил достатъчно място за безопасното разминаване на двата автомобила. Излага, че е недоказано твърдението на ответника, че е претърпял вреди, т.к. не се установявало да е собственик на автомобила. Аргументира подробно, че отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение на ответника, не дава право на последния за задържане на процесната сума. Твърди, че многократно е изпращал покани до ответника за възстановяване на сумите, но плащане не постъпило. Излага, че с имейл от 02.08.2024 г. е поискал възстановяване на сумата от 4860 лв. със срок за изпълнение до 11.08.2024 г., респ. твърди, че считано от 12.08.2024 г. ответникът е изпаднал в забава. Досежно сумата в размер на 320,85 лв. твърди, че е поканил ответника да я възстанови с нот. покана, получена на 22.01.2025 г., като излага, че считано от 30.01.2025 г. ответникът е изпаднал в забава. С оглед изложеното претендира и мораторна лихва. Претендира и разноските в размер на 784,50 лв., от които 175,20 лв. нот. такси за изготвяне и заверка на нот. покана до ответника съгласно фактура 64478 от 28.11.2024 г., 9,26 лв. разходи за куриерска услуга, 200,40 лв. нот. такси съгласно фактура 60816 от 03.12.2024 г. и 400 лв. адв. хонорар, заплатен във връзка с изброените действия /за водена кореспонденция между страните и съдействие при изготвяне и изпращане на нот. покана/. Твърди, че с имейл от 03.02.2025 г. е поискал от ответника възстановяване на сумата от 784,50 лв., а последният отказал плащане, поради което претендира мораторна лихва считано от 06.02.2025 г. /датата на която ответникът е отказал плащане/. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за наем на автомобил, ведно с ОУ към договора. Сочи, че наемателят отговаря за всички вреди, причинени на наетата вещ през периода на действие на договора. Оспорва съществуването на документ – протокол за ПТП, който да отразява вината на другия шофьор. Аргументира, че дори и да съществува такъв документ, същият не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, доколкото отразява твърденията на 3 участниците в ПТП-то. Развива съображения в насока, че механизмът на ПТП не се установява. Не оспорва, че е платена такса „пълно покритие“, но сочи, че ползването на услугите не е безусловно, като твърди, че в чл. 69 са посочени случаи, в които наемателят не се освобождава от отговорност въпреки заплатената такса. Твърди, че в случая ищецът е нарушил правилата за движение, както и че не е представил документ, съставен от гръцката полиция. С оглед изложеното сочи, че ищецът носи отговорност за причинените вреди на автомобила и за тяхното отстраняване. Излага, че веднага след като е върнат автомобилът, същият е предоставен на оторизиран за Renault сервиз за ремонта му. Поддържа, че съгласно протокола автомобилът е престоял на сервиз определен период от време, поради което не е могъл да се използва по предназначение. С оглед изложеното сочи, че ищецът дължи неустойка на основание чл. 78 от ОУ. В обобщение сочи, че сумата от 4800 лв. е изтеглена на основание чл. 66 от ОУ за покриване на разноските по ремонта, на неустойката по чл. 78 от ОУ и на еднократна такса от 50 евро за пътуване в Гърция. Не оспорва, че резервацията за наемане на автомобила е направена предварително чрез онлайн платформа, но твърди, че резервацията е направена през Rentalcars.com. Твърди, че плащането на сумата от 164,05 евро е станало онлайн чрез посочената платформа. Платената сума обаче сочи, че е 213,40 евро, като разликата между двете суми била комисион на платформата. Оспорва ищецът да е платил два пъти наемна цена. Твърди, че сумата от 604,00 лв. представлява единствено такса „пълно покритие“, която не включвала еднократната такса дължима при пътуване в чужбина.