Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3693 от 28.04.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 264/2026
Вид
Решение № 3693
Подписан
28.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
Нели Стоянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3693

Бургас, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXIV-ти състав, в съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НЕЛИ СТОЯНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ СТОЯНОВА административно дело № 20267040700264 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Д. Д., У. г., роден на [дата]., подадена чрез пълномощника адвокат Д. О., АК – Бургас, със съдебен адрес – [населено място], [улица], ****, против заповед № ЗСПД/Д-А-П/217 от 28.01.2026 г. на и.д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с която на жалбоподателя, като родител и законен представител на детето В. Д. е отказано отпускането на месечна помощ по реда на чл.8д, ал.1 от ЗСПД за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст.

Жалбоподателя чрез процесуален представител оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че мотивите за отказа за отпускане на месечна помощ за едно дете за родители/осиновители/, когато отглеждат дете с увреждания по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, че не са налице предпоставките на чл. 3, т. 5 от ЗСПД са неправилни. Сочи, че се установява противоречие на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991 г., Конституцията на Република България, като разрешаването на това противоречие е предвидено в чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България -международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Твърди, че поради прякото приложение на Конвенцията на ООН за правата на детето и директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г. са налице предпоставките на ЗСПД за отпускане на месечна помощ за едно дете за родители на дете с увреждания по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД. Иска отмяна на атакуваната заповед. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира разноски на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], представя административната преписка. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетата по делото административна преписка се установява, че жалбоподателя Д. Д. е [държава] със статут на чужденец с предоставена временна закрила към настоящия момент. Не се спори, че със същия статут е и детето и В. Д., роден на [дата].

Временната закрила на лица, напуснали Украйна е предоставена с Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерски съвет за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България. На основание т. 2 от това решение временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок една година – до 24.02.2023 г. С последващи решения на МС е удължавано действието на временната закрила на украинските граждани, като с последното Решение № 190 от 17.02.2026 г. на Министерския съвет на Република България за изменение на Решение № 144 на МС от 10 март 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна, срокът на действие на временната закрила в Република България е удължен до 04.03.2027 г.

Съгласно представената регистрационна карта на чужденец, жалбоподателя Д. Д. е [държава], с предоставена временна закрила. Той е баща на детето В. Д., който съгласно представена регистрационна карта на чужденец е [държава], с предоставена временна закрила. Съгласно експертно решение на ТЕЛК при „УМБАЛ проф. д-р Ст.Киркович“ АД, [населено място] № 90106 от 09.01.2026 г. се установява, че непълнолетния В. Д. е освидетелстван като лице с вид и степен на увреждане (ВСУ) 100 % с чужда помощ, със срок 1 година, водеща диагноза – мускулна дистрофия.

На 23.01.2026 г. жалбоподателя е подал заявление - декларация вх. № 3СПД/Д-А-П/217 за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД, за детето В. Д.. В заявлението е посочил, че е [държава], има регистриран настоящ адрес в [населено място], [жк], ***, има съпруга и има едно дете, на което са определени вид и степен на увреждане/трайно намалена работоспособност – 100 %, с влязло в сила решение на ТЕЛК от 09.01.2026 г. В края на заявлението длъжностно лице на 28.01.2026 г. е отбелязало, че лицата не отговарят на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист. Според този лист заявлението е окомплектовано с всички документи, които нормативно се изискват за отпускане на съответната социална помощ, предложението съответства на нормативната уредба, спазени са нормативно регламентираните срокове.

На 28.01.2026 г. и.д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" Поморие е издал обжалваната заповед, с която е отказал на Д. Д. отпускане на месечна помощ за детето В. Д. по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, като в мотивите се е позовал на разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и обстоятелството, че между Република България и Украйна няма подписан договор за изплащане на семейни помощи за деца.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 02.02.2026 г. и е обжалвана с жалба вх. № 1673/04.02.2026 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, във вр. чл. 146 от АПК Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа мотиви с оглед изложените в нея фактически и правни основания. В хода на административното производство по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материално- правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Съображенията на съда са следните:

Административният орган неправилно приема, че не е налице правно основание за предоставяне на семейни помощи в конкретния случай.

От данните по делото е видно, че оспорващия и детето му са лица с чуждо гражданство, но имат предоставена временна закрила по силата на ЗУБ и изпълнение на решение на МС.

Съгласно чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

В конкретния случай по делото не е спорно, че детето на жалбоподателя е дете с трайно увреждане, живее постоянно в страната заедно с баща си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Отказът за отпускане на помощта по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според административния орган жалбоподателят няма право на семейни помощи за деца, тъй като между Република България и Украйна няма сключена спогодба в областта на семейното подпомагане, което препятства възможността на чуждите граждани със статут на временно пребиваване в Република България да попаднат в обхвата на ЗСПД.

Тази теза не може да бъде споделена.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Същевременно нормата на чл. 39, т. 4 от ЗУБ изрично предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

В случая се претендира предоставянето на месечна помощ за дете с увреждания. Независимо от различното наименование на помощта, то нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя. В тази връзка конституционният съд, в Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г., посочва, че помощите за деца по този закон (ЗСПД) би могло да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане, доколкото на него му се придава единствено по-общо значение. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното осигуряване.

При това положение следва да се приеме, че ЗУБ е друг закон по см. на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. ЗСПД не предвижда предоставянето на семейни помощи само за лица, които имат българско гражданство.

Поради това, след като жалбоподателя и синът му имат статут на предоставена временна закрила, то по отношение на тях е приложимо правилото на чл. 39, т. 4 от ЗУБ.

Последният закон е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак- лица с чуждо гражданство и предоставена закрила.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991 г.).

Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.