Решение № 3290 от 25.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3290 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330109474 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, срещу „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115274150, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по Рамков договор № *****, партида № *****, ID на договор ***** г., следните суми:

- 88,46 лева – незаплатени задължения за месечни такси за предоставяне на услуга по Приложение № 1 от 21.04.2020 г. за номер ********** с план А1 М клас XL за периода 23.12.2020 г. – 22.04.2021 г., и обезщетение за забава в размер на 25,76 лева за периода 27.02.2021 г. – 21.02.2024 г.;

- 103,05 лева – незаплатени задължения за месечни такси за предоставяне на услуга по Приложение № 1 от 21.04.2020 г. за фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 Net Box за номер ***** за периода 23.12.2020 г. – 22.04.2021 г., и обезщетение за забава в размер на 30,03 лева за периода 27.02.2021 г. – 21.02.2024 г.;

- 117,83 лева – незаплатени задължения за месечни такси за предоставяне на услуга по Приложение № 1 от 22.04.2020 г. за номер ***** с план А1 Net Box 50 GB за периода 23.12.2020 г. – 22.04.2021 г., и обезщетение за забава в размер на 34,32 лева за периода 27.02.2021 г. – 21.02.2024 г.;

- 8,05 лева – такса за събиране на дължими суми по фактура № ***** от 1

26.02.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 2,37 лева за периода 29.03.2021 г. – 21.02.2024 г.;

- 994,34 лева – неустойка за неизпълнение на договора, формирана както следва: сумата от 220 лева, представляваща сбор от 11 месечни такси по 20 лева за номер **********; сумата от 238,04 лева, представляваща 11 месечни такси по 16,65 лева и 11 месечни такси по 4,99 лева за допълнителен пакет 25 GBNet Box за номер *****; сумата от 256,30 лева, представляваща сбор от 11 месечни такси по 13,32 лева и 11 месечни такси по 4,99 лева за допълнителен пакет 25 GBNet Box и 11 месечни такси по 4,99 лева за допълнителен пакет Digital – anti.virus за номер *****; сумата от 140 лева, представляваща неустойка за невърнато оборудване – Data Box *****; сумата от 140 лева, представляваща неустойка за невърнато оборудване – Data Box *****, и обезщетение за забава в размер на 276,57 лева за периода 13.05.2021 г. – 21.02.2024 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.02.2024 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1676/23.02.2024 г., по ч. гр. д. № 3253/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIX гр. с. (исковите претенции са описани съобразно уточняваща молба на ищеца вх. № 75037/15.07.2024 г.).

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Рамков договор № ***** от 06.01.2014 г., с подписани към него приложения за предоставени на ответника електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, които представляват неразделна част от договора. Твърди се, че ответникът е преустановил плащанията и не е заплатил в предвидените срокове, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на ищцовото дружество, дължимите суми за електронни съобщителни услуги.

Посочва се, че поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника, Рамков договор № ***** е прекратен на дата 12.05.2021 г. поради забава продължила повече от 124 дни. В тази връзка се сочи, че е начислена неустойка за виновно неизпълнение на договора в размер, представляващ сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в него срок за всеки мобилен номер, както и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено оборудване, което абонатът не е върнал. За събиране на посочените вземания ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3253/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив. По делото била издадена Заповед № 1676/23.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която било депозирано възражение от длъжника, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, чрез пълномощник - адв. Т. И., със становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по посочения договор и приложения към него, като се твърди нищожност поради липса на съгласие. В тази връзка се оспорва истинността, в частност автентичността на договора и допълнителните приложения, като се сочи, че не са подписани от управителя на дружеството. Твърди се, че ищцовото дружество не е предоставило на ответника електронни съобщителни услуги в посочения период, вид и размер, поради което не се дължи заплащане на претендираните вземания. Възразява се за нищожност на клаузите, предвиждащи начисляване на неустойка поради накърняване на добрите нрави. Изтъква се, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като създава условия за неоснователно обогатяване на оператора. Поддържа се, че клаузата за заплащане на такса за събиране на вземания също е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Оспорва се, че твърденият за сключен между страните договор не е прекратен, доколкото ищецът не е отправил писмена покана за изпълнение или уведомление за упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора. Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за главници и мораторни лихви. Предвид изложените съображения, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 3253/2024 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр. с., се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1676/23.02.2024 г., вземанията по която съответстват на претендираните в настоящото производство. Срещщу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящите искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от установява от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказаване наличието на валидно правоотношение с ответника по посочения в исковата молба договор за мобилни услуги, по силата на който му е продоставил далекосъобщителни услуги за процесния период, наличието на основание за едностранно прекратяване на процесния договор, довело до начисляване на неустойка, както и размера на претендираните вземания.

По делото е представен Договор № ***** от 06.01.2014 г. с предмет електронни съобщителни услуги, предоставяни от оператора „Мобилтел „ЕАД /предходно наименование на ищеца „А1 България“ ЕАД/ на абоната 3

„СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД. Съобразно клаузите на договора, същият урежда условията валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия за ползване, се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора. Във връзка с направено от ответника оспорване относно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, в частност истинността /автентичността/ на представения договор, е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. От заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза с вещо лице М. С. се установява, че ръкописното изписване на имената и подписите в Договор № ***** от 06.01.2014 г. не са изпълнени от Ю.П.Б. Последната е управител, респ. законен представител на ответното дружество, към датата на сключване на договора, както и понастоящем, което е посочено в самия договор. Същият обаче е подписан от името на „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД от Р.А., за който по делото не се установи дали е имал учредена представителна власт спрямо ответното дружество. В такъв случай приложение следва да намери разпоредбата на чл.

301 ТЗ, с която е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. По делото липсват наведени твърдения или ангажирани доказателства за такова противопоставяне, а напротив представен е последващ договор от 11.06.2015 г., сключен от управителя на ответното дружество.

Предвид изложеното съдът намира за доказано по делото наличието на облигационно правоотношение между страните.

На 21.04.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Договор № *****, по силата на което на ответника е предоставен тарифен план А1 М клас XL за срок от 2 години при месечна абонаментна такса в размер на 20,00 лева. На същата дата – 21.04.2020 г. е подписано и Приложение № 1 към Договор № ***** за услуга - фиксиран интернет през мобилна мрежа А1 Net Box с допълнителен пакет 25 GB интернет и допълнителна услуга – антивирусен софтуер за срок от 2 години при месечна абонаментна такса в размер на 23,31 лева. С приемо-предавателен протокол от 28.04.2020 г. е предадено оборудване със сериен номер *****. На 22.04.2020 г. е подписано и Приложение № 1 към Договор № ***** за услуга А1 Net Box 50 GB с допълнителен пакет 25 GB интернет за срок от 2 години при месечна абонаментна такса в размер на 31,64 лева. С приемо-предавателен протокол от 21.04.2020 г. е предадено оборудване със сериен номер *****. С оглед направено оспорване истинността на посочените документи, от заключението по СГЕ на вещо лице С. се изяснява, че всички от тях, с изключение на Приложение № 1 от 22.04.2020 г., са подписани от управителя на ответното дружество. Същевременно по делото са събрани доказателства, касателно така описаните услуги и тяхното в предходен период. Така от страна на ищеца са ангажирани следните писмени доказателства: фактура № *********** г. за отчетен период 23.04.2020 г. - 22.05.2020 г.; № ***** г. за отчетен период 4

23.05.2020 г. - 22.06.2020 г.; № ***** г. за отчетен период 23.06.2020 г. 22.07.2020 г.; № ***** г. за отчетен период 23.07.2020 г. - 22.08.2020 г.; № ***** г. за отчетен период 23.08.2020 г. - 22.09.2020 г. По отношение на същите, в заключението на допуснатата по делото ССчЕ с вещо лице Й. П. е установено, че се отнасят до процесните електронни услуги, като са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, което е ползвало данъчен кредит. При това положение съдът приема, че плащането на услугите за предходен период от страна на ответното дружество съставлява своеобразно признание за съществуването на правоотношение между страните по повод тези услуги.

По отношение на мобилните услуги следва да се посочи, че в случая е достатъчно потребителят да е имал възможност да ползва услугите, а не дали реално се е възползвал от тях. За предоставените през процесния период услуги ищецът е издал следните фактури: фактура № ***** г. за отчетен период 23.12.2020 г. - 22.01.2021 г. на стойност 83,93 лева; фактура № 0****** г. за отчетен период 23.01.2021 г. - 22.02.2021 г. на стойност 91,98 лева; фактура № *********** г. за отчетен период 23.02.2021 г. - 22.03.2021 г. на стойност 83,93 лева; фактура № ***** г. за отчетен период 23.03.2021 г. 22.04.2021 г. на стойност 83,93 лева. Към всяка от фактурите има представена обобщена информация, от която се изяснява, общата стойност включва: 20 лева без ДДС за услуга **********, А1 М клас XL; 26,64 лева без ДДС за услуга *****, А1 Net Box, 23,30 лева без ДДС за услуга *****, А1 Net Box, всичко общо 69,94 лева без ДДС /83,93 лева с ДДС/. В една от фактурите /№ 0****** г./ е включена сумата в размер на 6,71 лева без ДДС за споделени такси и отстъпки, като тази сума представлява претендираната такса за събиране на дължими суми в размер на 8,05 лева с ДДС. Относно последната фактура № ***** г. е представено кредитно известие № ***** г. за сумата от 26,38 лева, при което остатъкът по фактурата възлиза на 57,55 лева. От заключението по ССчЕ се установява, че посочените фактури не са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество и не е ползван данъчен кредит. Вещото лице е посочило как е формиран размера на задълженията по фактурите, какви месечни такси и и други са включени, като е изчислило мораторната лихва съобразно стойността на всяка фактура и срока за плащане. При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи плащане на процесните суми по отношение на ползваните услуги.