Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3682 от 06.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7083/2023
Вид
Решение № 3682
Подписан
06.07.2023
В сила
06.07.2023
Състав
Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Теодора Мирославова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.429, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 3682 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507083 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.

Постъпила е жалба от длъжника Й. В. С.-Л. срещу разпореждане от 21.04.2022 г., постановено по изп. д. № 2013 г7880400969 по описа на ЧСИ М.К., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като неправилно през 2016 г. на основание чл.429, ал.1 ГПК съдебният изпълнител е конституирал нов взискател в изпълнителното производство – „Е. М.“ ЕООД. Поддържа, че спрямо нея частното правоприемство между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Е. М.“ ЕООД не е произвело правно действие, тъй като не е надлежно уведомена от цедента за прехвърляне на вземаното по издадения изпълнителен лис с оглед на това счита, че изявленията на частния правоприемник, насочени към съдебния изпълнител не следва да се вземат предвид при преценка заби от взискателя за предприети изпълнителни действия в контекста на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че „Юробанк И Еф Джи България“ АД не е правил искане за извършване на изпълнителни действия за период, надхвърлящ две години, поради което счита, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли съда да отмени обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на посоченото основание и да прекрати изпълнителното дело.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК е постъпило възражение от взискателя „Е. М.“ ЕООД, с който оспорва жалбата на длъжника. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Твърди, че за периода 30.09.2013 г. – 24.06.2017 г. са извършени множество преводи от наложени запори на вземания , които съставляват действия на принудително изпълнение след посочената дата са извършени множество изпълнителни действия, през период, по - кратък от две години. Твърди, че по 1 изпълнителното дело е изготвено съобщение до длъжника за извършената цесия изх. № 7192/25.07.2016 г., което е надлежно връчено на задълженото лице. Жалбоподателката се позовава на договора за цесия и знае за новия кредитор. Дори същата да не е надлежно уведомено, това не води до недействителност на договора и същата дължи заплащане на сумите, за които е издаден изпълнителен лист. Воли съда да остави жалбата без уважение.

ЧСИ М.К. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с които поддържа, че депозираната жалба е нЕ.нователна.

До 21.08.2017 г. ежемесечно са постъпвали суми по наложените запори. След това взискателят е отправял искания за извършване на изпълнителни действия през срок, по – кратък от две години. С оглед на това не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е нЕ.нователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Й. В. С., въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2013 г. за сумата от 19 880 лв. – главница по договор за кредит от 27.02.2012 г., ведно със законната лихва от 26.04.2013 т. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 973, 33 лв. за периода 27.03.2012 г. – 17.04.2013 г., наказателна лихва в размер на 32, 49 лв. за периода 27.03.2013 г.

– 17.04.2013 г. и разноски по делото в размер на 417, 72 лв. държавна такса и 658, 86 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Претендира сторените в изпълнителното производство разноски. Предложеният изпълнителен способ е запор върху банковите сметки на длъжника. Налице е и волеизявление за възлагане по чл.18 ЗЧСИ.

На 25.07.2016 г. „Е. М.“ ЕООД е депозирал молба до съдебния изпълнител, с която се позовава на сключен на 18.01.2016 г. договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „Е. М.“ ЕООД, по силата на който банката е цедирала вземането, за което е издаден изпълнителния лист, представен по изпълнителното дело. Отправено е искане за конституиране на „Е. М.“ ЕООД като взисакетл в изпълнителното производство. към молбата е приложен препис от договор за цесия, и Приложение № 1 към него, потвърждение от цедента, пълномощно в полза цесионера за уведомяване на длъжника за извършената цесия, съгласно условията на чл.99, ал.3 ЗЗД.

Със съобщение изх. № 7192/25.07.2016 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че е сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „Е. М.“ ЕООД. Към съобщението е приложен договор за цесия от 18.01.2016 г.

С молба от 07.03.2018 г. „Е. М.“ ЕООД е отправил искане за извършване на справки относно банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху тях.

На 08.10.2018 г. взискателят е отправил искане за извършване на справка в НОИ за регистрирани и непрекратени трудови договори или доходи от пенсия и при наличието на такива да наложи запор.

На 23.05.2019 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на 2 справки в НОИ и Регистъра на банковите сметки и налагане на запори. Молби с такова съдържание са депозирани на 19.06.2019 г., 21.05.2021 г., на 27.08.2021 г.

С молба от 21.04.2023 г. длъжникът е отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С разпореждане от 21.04.2023 г. искането е оставено без уважение.

При така установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

За да е налице регламентираното в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК основание за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Правно релевантният момент, считано от който се изчислява установеният в посочената норма 2 – годишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдията – изпълнител за извършване на изпълнително действие.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително 3 изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Жалбоподателят поддържа, че не е уведомен за извършената цесия между първоначалния взискател „Юробанк България“ и цесионера „Е. М.“ ЕООД, поради което същата не е произвела правно действие спрямо него.

По делото се установи, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до длъжника на 25.07.2016 г. относно конституирането на взискателя „Е. М.“ ЕООД на мястото на първоначалния всискател, по силата на сключения на 18.01.2016 г. договор за цесия. Също така е изпратил препис и от самия договор за цесия. Уведомяването за извършената цесия чрез цесионера е извършено в рамките на надлежно учредената му представителна власт от цедента да извърши уведомяване на длъжника от негово име. Ето защо договорът за цесия е противопоставим на длъжника.

По делото се установи, че взискателят е депозирал многократно искания до съдебния изпълнил през период, по – кратък то 2 години, за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни действия, като е проявил необходимата активност, за да поддържа висящността на изпълнителното производство. Това от своя страна се явява пречка за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, доколкото правно релевантно е обстоятелството взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

По изложените съображения съдът счита, че законосъобразно ЧСИ М.К. с обжалваното постановление от 21.04.2023 г. е отказал да прекрати изпълнителното дело молбата на длъжника, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ето защо жалбата се явява нЕ.нователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2407/03.05.2023 г., депозирана от длъжника Й. В. С.-Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.

„*******, ******* и съдебен адрес гр. София, ул. „******* – адв. Г.Ф., срещу разпореждане от 21.04.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 20137880400969 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 КЧСИ, като нЕ.нователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5