Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261571 от 03.12.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10543/2020
Вид
Решение № 261571
Подписан
03.12.2020
В сила
03.12.2020
Състав
ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.446, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.507, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

03.12.2020 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ И. като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №10543 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2 и следв. от ГПК.

Настоящото производство е образувано по две жалби, подадени съответно от Д.А.И. и Т.И.А., длъжници по изп. дело №20208580400895 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 в КЧСИ, с район на действие СГС, както следва:

1. Жалба вх.№20885/11.09.2020г., подадена от Д.

А.И. срещу действия на съдебния изпълнител досежно определени разноски, обективирани в покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх.№18895/21.07.2020г., както и срещу насочване на принудително изпълнение върху негово несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД, в която са превеждани суми за пенсия. Твърди се, че посочената в ПДИ сума в размер на 263.44 лв., за която е посочено, че е дължима на основание такси по Тарифата към ЗЧСИ, е неясна и неточна. Излага се, че поради липса на конкретизация и яснота относно приетите в ПДИ разноски длъжникът е лишен от възможността за защита по изпълнителното дело. Сочи се, че по изпълнителното дело липсват доказателства взискателят да е заплатил претендираните разноски за образуване на изпълнително дело, връчване на документи, осъществяване на справки и проверки, предвид на което тези такси, посочени в ПДИ не са дължими от длъжника. Прави се възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно определения размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., което реално взискателят не е заплатил. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваните изпълнителни действия. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

2.Жалба вх.№20886/11.09.2020г., подадена от Т.И.А. срещу действия на съдебния изпълнител досежно определени разноски, обективирани в ПДИ изх.№18894/21.07.2020г., както и срещу насочване на принудително изпълнение върху нейно несеквестируемо имущество чрез налагане на запор върху банкова сметка *** „Общинска банка“ АД, в която са превеждани суми за пенсия. Твърди се, че посочената в ПДИ сума в размер на 283.24 лв., за която е посочено, че е дължима на основание такси по Тарифата към ЗЧСИ, е неясна и неточна. Излага се, че поради липса на конкретизация и яснота относно приетите в ПДИ разноски длъжникът е лишен от възможността за защита по изпълнителното дело. Сочи се, че по изпълнителното дело липсват доказателства взискателят да е заплатил претендираните разноски за образуване на изпълнително дело, връчване на документи, осъществяване на справки и проверки, предвид на което тези такси, посочени в ПДИ не са дължими от длъжника. Прави се възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно определения размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., което реално взискателят не е заплатил. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваните изпълнителни действия.

Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Взискателят - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмено становище относно подадените жалби.

Частният съдебен изпълнител У.Д., с рег.№858 в КЧСИ, с район на действие СГС, е депозирала подробни писмени обяснения – мотиви по обжалваните от длъжниците изпълнителни действия съобразно чл.436, ал.3 от ГПК. Изложени са аргументи за неоснователност на подадените жалби. Излага се, че по конкретното изпълнително дело не са предприети изпълнителни действия срещу несеквестируем доход на длъжниците, тъй като в изпратените запорни съобщения до НОИ изрично е записано, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК и третото задължено лице в случая НОИ-ТП-София-град извършва преценка какъв да бъде конкретния размер на удръжките при спазване на правилата по чл.446 от ГПК, като в случая са постъпили отговори от третото задължено лице, в които е посочено, че запорът на пенсията на длъжниците не може да бъде изпълнен, тъй като размерът на получаваната от тях пенсия е под размера на минималната работна заплата в страната.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20208580400895 е образувано, въз основа на изпълнителен лист от 02.06.2020г., издаден по гр.дело №12462/2013г. по описа на СРС, III Г.О., 81 състав, със страни: взискател: „Т.С.” ЕАД и длъжници: Д.А.И. и Т.И.А.. От приложени по изпълнителното дело писмени доказателства се установява следното: длъжника - Д.А.И. е получил на 28.08.2020г. ПДИ изх.№18895/21.07.2020г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 827.91 лв., от които 514.47 лв., присъдени разноски, 50 лв., разноски по изпълнителното дело, 263.44 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и е уведомен, че е наложен запор до размер на задължението във всички банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ АД, и върху размера на получаваната от него пенсия от НОИ; длъжника - Т.И.А. е получила на 28.08.2020г. ПДИ изх.№18894/21.07.2020г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 842.71 лв., от които 509.47 лв., присъдени разноски, 50 лв., разноски по изпълнителното дело, 283.24 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и е уведомена, че е наложен запор до размер на задължението във всички банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ АД и „Общинска банка“ АД, и върху размера на получаваната от нея пенсия от НОИ. На основание чл.507, ал.1 от ГПК е изпратено запорно съобщение изх.№18888/21.07.2020г. до НОИ-ТП-София-град за налагане на запор върху пенсията на Т.И.А., в което изрично е посочено, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. Постъпил е отговор на 03.08.2020г. от третото задължено лице НОИ-ТП-София-град, с което се уведомява съдебният изпълнител, че тъй като размерът на получаваната от Т.И.А. пенсия е под размера на установената в страната минимална работна заплата, поради което и на основание чл.446, ал.1 от ГПК няма да бъде предприето изпълнение на запорното съобщение. На основание чл.507, ал.1 от ГПК са изпратени запорни съобщения съответно с изх.№18892/21.07.2020г. до „Банка ДСК“ АД, както и с изх.№18893/21.07.2020г. до „Общинска банка“ АД за налагане на запори върху банкови сметки на Т.И.А. до размер на сумата от 842.71 лв., в които изрично е посочено, че запорът да не се счита за наложен върху суми по банкови сметки на длъжника, постъпващи от НОИ или имащи характер на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключения на суми, имащи горния характер, но оставени на съхранение в банката за период, предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетение при пенсиониране. На основание чл.507, ал.1 от ГПК е изпратено запорно съобщение изх.№18889/21.07.2020г. до НОИ-ТП-София-град за налагане на запор върху пенсията на Д.А.И., в което изрично е посочено, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. Постъпил е отговор на 03.08.2020г. от третото задължено лице НОИ-ТП-София-град, с което се уведомява съдебният изпълнител, че тъй като размерът на получаваната от Д.А.И. пенсия е под размера на установената в страната минимална работна заплата, поради което и на основание чл.446, ал.1 от ГПК няма да бъде предприето изпълнение на запорното съобщение. На основание чл.507, ал.1 от ГПК е изпратено запорно съобщение изх.№18891/21.07.2020г. до „Банка ДСК“ АД за налагане на запор върху банкови сметки на Д.А.И. до размер на сумата от 827.91 лв., в което изрично е посочено, че запорът да не се счита за наложен върху суми по банкови сметки на длъжника, постъпващи от НОИ или имащи характер на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключения на суми, имащи горния характер, но оставени на съхранение в банката за период, предхождащ месеца на налагане на запора и обезщетение при пенсиониране. С разпореждане за приключване №895/2020г. съдебният изпълнител е разпоредил да се вдигнат всички наложени по делото запори и да се приключи изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбите, с които съдът е сезиран, са подадени в срока по чл.436 от ГПК, от легитимирани страни и са допустими, но разгледани по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С оглед факта, че в двете въззивни жалби, подадени поотделно от всеки от длъжниците, са релевирани идентични съображения за незаконосъобразност на обжалваните изпълнителни действия, съдът излага общо аргументи за неоснователността на двете жалби.

Относно доводите в двете жалби досежно определени разноски, обективирани в получени от длъжниците ПДИ, съответно за длъжника - Д.А.И. ПДИ с изх.№18895/21.07.2020г. и за длъжника - Т.И.А. с изх.№18894/21.07.2020г., съдът намира за неоснователни поради следното:

При сегашната уредба на ГПК с разпоредбите на чл.435 и следващите е допустимо само обжалване на изричния отказ на съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителното действие, като съдът упражнява контрол за законосъобразност по отношение на постановения акт, но не може да замести съдебния изпълнител и сам да извърши някое от действията в изпълнителния процес вместо него. Следователно в хипотеза, когато длъжникът не е съгласен с посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски следва да поиска от съдебния изпълнител да се произнесе по искането му за тяхното изменение, съответно намаляване. Компетентен да разгледа и да се произнесе по въпроса за разноските, включително за намаляване на юрисконсултското възнаграждение, е само съдебния изпълнител, пред когото е образувано изпълнителното дело и именно този негов акт подлежи на съдебен контрол.

Съдът обаче не може за първи път да се произнася по искане за изменение, съответно намаляване на разноските при липса на съответния акт на съдебния изпълнител, тъй като е длъжен да зачете компетентността на органа, ръководещ процесуалните действия.

Въпросът за реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност на сторени от взискателя разноски по изпълнителното производство, съставляващи юрисконсултско възнаграждение е бил поставен по ч.гр.д.

№620/2012г. на ВКС, I Г.О., по което с определение №83 от 19.02.2013г.

Върховният касационен съд е посочил, че разрешението на този въпрос се съдържа в редица актове на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК - определение №403 от 01.12.2008г. по ч.гр.д. №1762/2008г. на V

Г.О.; определение №465 от 29.09.2010г. по ч.гр.д. №397/2010г. на III

Г.О.; определение №89 от 27.01.2012г. по ч.гр.д. №604/2011г. на ВКС,

IV Г.О.; В цитираните актове е прието, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител изменение, съответно намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. В определение от 25.03.2011г. по ч.гр.д. №297/2010г. на ВКС IV Г.О., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК също е прието, че за да бъде разгледана жалбата на длъжника трябва да има надлежен акт на частния съдебен изпълнител, с който да се отказва намаляване на адвокатския хонорар.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че едва след постановяването на изричен акт от съдебния изпълнител по искането за изменение на разноските и по възражението за прекомерност на претендирано от взискателя юрисконсултско възнаграждение, за длъжника ще възникне правото, предвидено в чл.435, ал.2 ГПК - да го обжалва пред съда. В този смисъл, съгласно ТР №3 от 12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт.