Решение № 221 от 11.03.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№………/ .03.2020 г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА

ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ при секретар Христина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Петров въззивно търговско дело № 113 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 95840/20.12.2019г. на ВРС, подадена от С.П.Й., ЕГН **********, от гр.Варна, чрез назначения й особен представител адв. И.Г.К. от ВАК, срещу решение № 5489/06.12.2019 г. по гр. дело № 3289/2019г. по описа на ВРС, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът С.П.Й., ЕГН **********, с адрес *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 следните суми: сумата от 40.59 лева (четиридесет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща главница – стойност на ползвани и неплатени ВиК услуги, отчитани по партида с абонатен номер 1272283, по фактури, както следва: фактура № **********/ 18.11.2015г. при показание от 2484 до 2490 на стойност 14.33 лева; фактура № **********/ 16.12.2015г. при показание от 2490 до 2493 на стойност 7.16 лева; фактура № **********/ 20.01.2016г. при показание от 2493 до 2498 на стойност 11.94 лева; фактура № **********/ 15.02.2016г. при показание от 2498 до 2501 на стойност 7.16 лева; сумата от 10.30 лева (десет лева и тридесет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 40.59 лева, дължима за периода от 18.12.2015г. до 28.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.07.2018г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед № 5904 от 02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 11737/2018г. по описа на ВРС.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

Твърди се, че направените от ВРС изводи не кореспондират на представените доказателства. Не са обсъдени в цялост и поотделно всички събрани доказателства. По делото не е установено служител на ВиК да е посетил апартамента на ответницата и да е замерил като ползвани от домакинството твърдяните количества вода по партида с абонатен номер 1272283. Видно от карнета е, че подписът на ответницата не фигурира на всички вписани замервания, за да може да се направи извод, че замерването действително е извършено. След като липсват подписи на ответницата и не е установено тя да е направила отказ от подписване на данните, логичният извод е, че инкасаторът не е влизал в апартамента и не е видял показанията на водомера. Неправилно ВРС е приложил чл.23, ал.4 от Общите условия на ВиК, в резултат на което отчетените количества са вписани в карнетите в несъответствие с реалните потребления. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, чрез ю.к. П.В., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на ю.к. възнаграждение.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява назначения особен представител адв. И.К. от ВАК, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* се представлява от юрисконсулт П.В., която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора по същата.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от управителя В.Д.В. за приемане на установено, че С.П.Й., ЕГН **********, от гр.Варна, дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 11737/2018г. по описа на ВРС. Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като впоследствие е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск. Сочи се, че „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е предоставил В и К услуги на ответника за имот на адрес гр.Варна, ж.к. “Владислав Варненчик“, бл.305, вх.2, ап.39. Твърди се, че ползваните В и К услуги на този адрес са се отчитали по партиди с номер 1272283

(включващ и задъллженията по партида с абонатен номер 1272284). Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е направил.

Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника С.Й.

– адв. И.Г.К., е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се представената от ищеца справка – недобор за периода 18.11.2015г.-28.07.2018г., като се твърди, че сумите са недължими. Излага се, че към исковата молба не са приложени фактурите, с които „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД е начислило съответните задължения, както и липсват първичните документи, на базата на които ищцовото дружество твърди, че съществуват процесните вземания.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената на л.42 от делото на ВРС справка за недобора на частен абонат с № 1272283, с титуляр С.П.Й., за обект, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, бл.305, вх.2, ап.39, че общото задължение за консумирана вода по партида № 1272283 за периода 19.10.2015г. до 26.05.2017г. възлиза в размер на 68.56 лева.

Представено е извлечение от карнет по партидата на абонат с № 1272283 (л.92, 93 – дело ВРС), за обект – имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.305, вх.2, ап.39. Като абонат е вписана С.П.Й.. В този карнет са отчетени показанията на водомера от 17.03.2014г. до 16.05.2017г. Последният подпис на абонат в карнета е срещу показанието от 17.08.2015г. – 2472, консумирана вода 6 куб.м.

На 18.04.2016 г. до ответницата е изпратено уведомително писмо за изтекла валидност на метрологична проверка на индивидуален водомер по партидата № 1272283. В писмото е вписано показание на водомера 2501, без да е посочено на коя дата е отчетено.

Писмото е получено лично от ответницата.

От заключението по изслушаната пред ВРС съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че за абонат 1272283 общият размер на главницата е 68.56 лева за периода 19.10.2015г. – 26.05.2017г., по фактури и показания, както следва: фактура № **********/ 18.11.2015г. при показание от 2484 до 2490 на стойност 14.33лв.; фактура № **********/ 16.12.2015г. при показание от 2490 до 2493 на стойност 7.16лв.; фактура № **********/ 20.01.2016г. при показание от 2493 до 2498 на стойност 11.94лв.; фактура № **********/ 15.02.2016г. при показание от 2498 до 2501 на стойност 7.16лв.; фактура № **********/18.03.2016г. при показание от 2501 до 2505 на стойност 9.55лв.; фактура № **********/ 18.11.2016г. при показание от 2505 до 2508 на стойност 7.42лв.; фактура № **********/ 29.05.2017г. при показание 0 на стойност 11лв. Размерът на обезщетението за забава върху тези суми за периода 18.12.2015г. до 28.07.2018г. е 14.93 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма. В разглеждания случай оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за наличие на ползвани ВиК услуги през процесния период.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, в конкретния случай по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцовото дружество – въззиваема страна в настоящото производство, е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност. При безспорната установеност на тези факти за ответника – въззивник в настоящото производство, възниква тежест да докаже фактите, които погасяват вземането.

Ответницата е вписана като абонат в карнета, като последният положен от нея подпис е на 17.08.2015г. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от договорните отношения между страните „ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Общите условия са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо въззивника. С оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.71, ал.2 от ОУ, общите условия са станали част от договорните им отношения.

Съгласно чл.23, ал.4 от Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В случая последното отчитане на водомера в присъствие на потребителя е извършено на 17.08.2015г. При липсата на конкретни твърдения на ищеца за начислена служебна консумация, то претенцията на ищеца следва да се съобрази с реално консумираните от ответника – сега въззивник количества вода. Доколкото последния подпис в карнета е на 17.08.2015г., то с него се потвърждават реално начислените количества вода до тази дата. Предмет на въззивното производство са В и К услуги за периода 19.10.2015г. – 18.04.2016г., за който период ответницата не е положила подписи в карнета. Обстоятелството, че ответницата е подписала уведомително писмо №********** не потвърждава вписаната в писмото консумация на ВиК услуги – показания 2501. Видно от съдържанието на уведомително писмо №********** е, че със същото ответницата е уведомена за изтекла валидност на метрологична проверка на индивидуален водомер, отчитащ консумацията по партида 1272283. Това писмо е изпратено от ищеца в изпълнение на задълженията на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД по чл.16 и сл. от ОУ, като с подписването му от ответницата не се потвърждава вписаната в него консумация на вода.