Определение № 18069 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18069 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20241100514874 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК, вр. чл. 248 ГПК .

Образувано е по частна жалба на Столична община срещу определение №46 401 от 14.11.2024г., постановено по гр.д. № 16 940/2023г., по описа на СРС, ГО, 27 състав, с което е изменено определение №41962/16.10.2024г. постановено по гр. д. №16 940/2023г. по описа на СРС, 27 състав в частта за разноските, като е осъдена на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Столична община да заплати на С.О.Г. и В.О.Г. разноски по делото в общ размер от 720 лв.

Жалбоподателят – Столична община твърди, че съдебното производство не е приключило пред СРС, тъй като с молба от 31.10.2024г. са направили искане да бъде възобновено производството и с молба от 08.11.2024г. са възразили срещу искането на насрещната страна за прекратяване на същото. Моли да бъде отменен обжалвания акт. Претендира направените в настоящото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците – С.О.Г. и В.О.Г. в законоустановения срок по чл. 276, ал.

1 от ГПК са депозирали отговор на частната жалба. В него е посочено, че посочената от жалбоподателя молба за възобновяване на производството е подадена след изтичане на шест месеца от спиране на производството по делото. Моли да се остави частната жалба без уважение.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и 1 обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Столична община срещу С.О.Г. и В.О.Г. субективно съединени по един срещу всеки ответник с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, съгласно молба – уточнение от 05.05.2023г.

В определения от закона срок ответниците са депозирали писмен отговор – 17.07.2023г. Към него е представен договор за правна защита и съдействие №966774 от 20.06.2023г., в който е вписано относно договорено възнаграждение – „без“ – л. 45 от делото на СРС.

С протоколно определение от 14.03.2024г. съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК е спрял производството по делото. Този съдебен акт е влязъл в сила на 22.03.2024г.

С определение №41962 от 16.10.2024г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК.

На 25.10.2024г. е връчен препис от това определение на пълномощника на ответниците.

На 25.10.2024г. е подадена молба от пълномощника на ответниците, в която е направено искане за прекратяване на производството и за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК – 720 лв. – възнаграждение за процесуално представителство. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 25.10.2023г. в чл. 3 от който е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., което е заплатено в брой, преди подписване на договора.

С молба вх. №349756 от 01.11.2023г. ответниците на основание чл. 248 от ГПК са направили искане за изменение на така постановеното определение от 16.10.2024г. в частта за разноските, като им се присъдят разноски в размер на 720 лв. адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят е получил препис от определението от 16.10.2024г. на 22.10.2024г. и на 31.10.2024г. е подал молба с вх. №352300 с искане за възобновяване на производството по делото.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил 2 молбата на ответниците по реда на чл. 248 ГПК, като в мотивите на съдебният акт е приел, че тази страна има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, а същите са доказали, че са сторили такива в размер на 720 лв.

При така установеното, настоящият съдебен състав, прави следните изводи:

Настоящият съдебен състав констатира, че искане за присъждане на разноски не е направено в депозирания от ответиците отговор по делото, нито в проведените две съдебни заседания на 31.10.2023г. и на 14.03.2024г.

/на които са присъствали процесуални представители на ответниците/, както и не са представени доказателства за извършени такива.

За първи път ответниците са направили искане за присъждане на разноски, след постановяване на определението, с което производството по делото е прекратено, в същия ден, в който са получили и препис от този съдебен акт.

Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските, най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В хипотезата, в която производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, срокът, за да бъде направено искане за присъждане на разноски и представяне на списък съгласно чл. 80 от ГПК, е преди постановяване на определението на съда на посоченото основание.

Това е така, тъй като в случай, че никоя от страните не направи искане делото да бъде възобновено, съдът ще го прекрати след изтичане на шест месеца от влизане в сила на определението за спиране, без да е необходимо да насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предвид така посочената правна уредба и установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав счита, че искането на ответниците за присъждане на разноски за настоящото производство е направено несвоевременно, още повече, че представеният договор за правна защита и съдействие, на който ответниците обосновават своето искане е с дата – 25.10.2023г. и не е имало пречка същият да бъде представен преди производството да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК с определение, прочетено в открито съдебно заседание, на което е присъствал процесуален представител на тази страна. Предвид така приетото, искането 3 за изменение на определението, с което производството е прекратено, като се присъдят на ответниците разноски за същото в размер на 720 лв. за процесуално представителство, следва да бъде оставено без уважение.

С оглед несъвпадане на изводите на настоящият съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваният акт следва да бъде отменен.

С тези мотиви настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №46 401 от 14.11.2024г., постановено по гр.д. № 16 940/2023г., по описа на СРС, ГО, 27 състав, с което е изменено определение №41962/16.10.2024г. постановено по гр. д. №16 940/2023г. по описа на СРС, 27 състав в частта за разноските, като е осъдена на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Столична община да заплати на С.О.Г. и В.О.Г. разноски по делото в общ размер от 720 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №340984 от 25.10.2024г. и молба с вх. №349756 от 01.11.2024г., подадени С.О.Г. и В.О.Г., в които е направено едно и също искане - по реда на чл. 248 от ГПК да бъде допълнено определение №41962/16.10.2024г. постановено по гр. д. №16 940/2023г. по описа на СРС, 27 състав в частта за разноските, като се осъди Столична община да и м заплати разноски по делото в размер на 720 лв. – възнаграждение за процесуален представител.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4