Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20243 от 09.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23373/2024
Вид
Решение № 20243
Подписан
09.11.2025
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20243 гр. София, 09.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110123373 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, изменена с молба от 23.09.2025г., подадена от К. К.

М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. Г. Ч. от САК, със съдебен адрес: гр. С...., срещу „С“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., с която е предявен иск за следното:

Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 34, 44 лв., включващи заплатени без основание 5, 81 лв. - възнаградителна лихва и 28, 59 лв. – неустойка по договор за потребителски К № .../02.07.2021 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2024 г., до окончателното изплащане. Иска се присъждане на сторените разноски.

Правното основание на осъдителния иск е чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 02.07.2021 г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски К № ..., по силата на който му е предоставен К в размер на 2000 лв. В чл. 17 от договора било уговорено, че заемателят се задължава, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „С[1]К“ АД всички задължения на заемателя по договора за К в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „С[1]К“ АД за заплащане на тези задължения. В договора били поставени множество изисквания, на които следвало да отговаря поръчителят. В чл. 27 от договора било предвидено, че при неизпълнение на 1 задължението по чл. 17, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на Ка за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезщетение, която се начислява пропорционално към всяка вноска по Ка и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. Твърди, че тъй като не е представил в срок едно от посочените обезпечения - поръчител или банкова гаранция, на осн. чл. 27 ответникът му начислил неустойка в размер на 622,87 лв. В погасителния план било посочено, че общо дължимата сума по Ка била в размер на 2126,51 лв., а когато не е осигурена гаранция – в размер на 2749,38 лв., която сума била платена от него изцяло. Срокът по договора бил 3 месеца, при фиксиран лихвен процент от 36,00 % и ГПР от 42,58 %. Поддържа, че сключеният между страните договор за потребителски К е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради което длъжникът дължи връщане на чистата стойност на Ка, но не и на лихва и други разходи. На първо място, твърди нищожност на договора поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК за неспазена предвидена в закона форма. Излага доводи, че се касае за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което за действителността му следва да бъде спазена процедурата, уредена в чл. 8 и сл. от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, която не била спазена, тъй като доставчикът „С- К” АД не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него, а разменените между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговаряли на изискванията на ЗЕДЕУУ. Било нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. На второ място, твърди нищожност на договора поради нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от неговото съдържание – ГПР по Ка. Излага твърдения, че ГПР бил посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото изчисляване. Излага доводи, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по Ка, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият ГПР, е в противоречие с изисквания на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Освен това, в договора единствено бил посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36,00 %, без да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Сочи, че описаните в договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения.

Излага подробни съображения, че неустойката по чл. 27 от договора представлява общ разход по Ка, поради което е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. След като това не е направено, действителният ГПР надвишавал максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на целия договор. Това представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, тъй като било налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички 2 изисквания. Излага доводи за нищожност на неустоечната клауза по чл. 27 от договора – в чл. 16 от ЗПК било уредено задължение на Кора преди сключване на договор за К да извърши оценка на Коспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, а с процесната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение едва след като Кът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала, което било в пряко противоречие с преследваната от Директивата 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски Ки цел. Твърди нищожност на договора, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, при нищожна клауза за възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави, а нищожността на последната водела до нищожност и на целия договор. Излага твърдения за нищожност на договора и поради нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 20 ЗПК и на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, поради противоречие със закона и добрите и поради неравноправност. Претендира разноски.

Ответникът чрез пълномощника си оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски К по реда на ЗПФУР с посоченото в исковата молба съдържание за сумата от 2000 лв., усвоена от ищеца изцяло.

Излага подробно процедурата по сключването му и сочи, че същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Сочи, че твърдяната от ищеца неустойка не е начислена, респ. събирана, но въпреки това развива подробни съображения в насока, че клаузата с която е уговорена е действителна. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Като доказателства по делото са приети договор за потребителски К предоставен от разстояние № .../02.07.2021г., ведно с инкорпориран в същия погасителен план, по отношение на който е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е сключен между страните и изпълнената съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на експертизата, процесния договор е сключен за сума в размер на 2000 лв., която е следвало да се върне от потребителят в 3-месечен срок, с договорна лихва в размер на 126, 52 лв. и неустойка в размер на 622, 87 лв., при годишен лихвен процент 36% и годишен процент на разходите в размер на 42, 58 %. Ищецът е получил сумата по Ка на 02.07.2021г. Не се спори между страните и вещото лице е дало заключение, че по данни на „С К“ АД, изплатената сума от Кополучателя К. К. М. по процесния договор е в размер на 2 034, 44 лв. Тя е платена на 06.07.2021г. С нея са погасени: главницата в размер на 2 000 лв.; договорна лихва в размер на 5, 81 лв. и неустойка в размер на 28, 59 лв. Вещото лице е установило, че реалният годишен процент на разходите по процесния договор е в размер на 374, 90 лв.

При установеното от фактическа страна, във връзка с доводите на страните, съдът счита предявения иск за основателен, поради следното:

Съгласно чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В разглежданият казус ищецът доказа факта на плащане на претендираната от него сума и получаването й от ответникът. Той от своя страна не доказа наличието на основание за получаване, респ. за 3 задържането й, вкл. че договорните клаузи за заплащане на неустойка са индивидуално уговорени.

По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. От изпълнената и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза се установи, че реалният ГПР по процесния договор № .../02.07.2021г. многократно надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като е 374, 90 %. Именно затова този договор е нищожен. При това положение, основателен се явява иска за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата, заплатена от последният като договорна лихва и като неустойка. Тя се явява получена от ответника без правно основание, тъй като съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски К е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на Ка, но не дължи лихва или други разходи по Ка.

По разноските:

Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК за заплащане от ответника на: държавна такса в размер на 50 лв., депозит за в.л. в размер на 300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Пълномощникът на ответното дружество е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Същото е основателно и с оглед на фактическата, правна сложност на делото и защитавания материален интерес, следва да се намали на 300 лв. Затова на ищеца на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК и Решение от 23.11.2017г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16 се дължат разноски в общ размер на 650 лв., от които: 50 лв. платена държавна такса от 50 лв.; възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иска, предявен от К. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. Г.

Ч. от САК, със съдебен адрес: гр. С...., срещу „С“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., „С“ АД да плати на К. К. М., с ЕГН **********, на осн. чл.

55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, сума в размер на 34, 44 лв., включващи заплатени без основание 5, 81 лв. - възнаградителна лихва и 28, 59 лв. – неустойка по договор за потребителски К № .../02.07.2021 г., сключен между „С“ АД като Кор и К. К. М. като Кополучател, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2024 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „С“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., да плати на К. К. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. Г. Ч. от САК, сторени по делото разноски в общ размер на 650 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски 4 съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5