Решение № 46 от 21.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Варна, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело № 20213001000703 по описа за 2021 година

"ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - гр.София обжалва решение №326/29.09.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №242/2021 г. в осъдителната му част за разликата на сумата от 50000 лева до 80000 лева присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата М К Ж. от гр.Белослав в резултат от ПТП на 18.11.2020 г., ведно с лихви и разноски, с молба да бъде отменено и искът - отхвърлен в същата част, като претендира и за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. В с.з. защитата на възивника представя доказателства за доброволно заплащане на ищцата на сумата от 50000 лева - главница, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. до датата на плащането - 02.11.2021 г. в необжалваната част от решението, като моли за уважанае на жалбата му изцяло, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

Ответницата по жалбата - М К Ж. от гр.Белослав моли с писмен отговор и с писмена молба моли за отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на съдебни разноски - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА, ведно с ДДС, като прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

1

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съдебният състав по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Единственото оплакване в жалбата е за неправилно определен /завишен/ размер на обезщетението от съда съобразно правилото за определянето му по справедливост. Не се поддържа възражението за съпричиняване на вредите от пострадалата. Последното се установява и от доказателствата по делото, доколкото ищцата е преминавала по пешеходна пътека в гр.Белослав по улица "Христо Ботев" и не е била възприета от деликвента при пресичане на същата, втора за него, пешеходна пътека по тази улица в посока на движение към с.

Разделна, като ищцата е била с абсолютно предимство, което водачът на л.а.

"Опел Корса", с рег.№В9151 СР, й е отнел, като не е намалил и не е спрял автомобила, за да я пропусне.

Съдът намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лева е прекалено завишено съобразно характера, силата и интензитета на претърпените болки и страдания от ищцата, вида, тежестта на уврежданията й, степента на възстановяването й от тях и прогнозата за отшумяването им, следствие на удара от автомобила при станалото ПТП на пешеходната пътека. Установено от заключението на СМЕ, счупената дясна раменна кост и счупванията на второ, трето и четвърто десни ребра са основните увреждания на ищцата при ПТП, като сега ребрата са зараснали след лекуване с покой и обезболяващи средства, но в началото до към 25-тия ден са били много силни при всяко движение на снагата. Счупената раменна кост е била лекувана оперативно, като костните краища са съединени с метал.

Болките са били много силни до момента на обездвижване на ставата.

Понастоящем металът не е изваден, като движенията на ставата са значително ограничени. От показанията на св. Стойчо Желязков - съпруг се установява, че в началото болките в ударените при ПТП гърди, рамо, крак, глава и в цялото тяло са били много силни. Ищцата е лежала в болница около 15 дни, през което време са оперирали дясното й рамо и са сложили импланта. Не е могла да движи изобщо ръката си и да се самообслужва, като свидетелят й помагал да се облече и да иде до тоалетна. След изписването й от болницата месеци наред той се грижил за нея, защото тя не могла да върши нищо с тази си ръка, а я ползвала само като помощна. И досега тя е в болнични, не може 2 да се върне на работа и не може да шофира поради невъзможност да ползва пълноценно ръката си, която се вдига само донякъде. От стреса косата й почнала да пада, но след месец се е възстановила. На мястото на операцията е останал грозен, загрозяващ белег и ищцата не може да носи по-свободни и разголени дрехи през топлите сезони. При съответна рехабилитация чрез физиотерапия, каквато ищцата вече е започнала, може да се очаква подобряване разгъването на ръката, но това ще бъде един бавен и продължителен процес. Предвид горните обстоятелства и прогнозата за възстановяване на ищцата, която не е неблагоприятна, макар че то ще изисква значителни усилия и постоянство от нея, съдът намира, че поисканият с исковата молба размер обезщетение е бил поначало прекалено завишен, като е завишен и размерът на присъденото от съда такова. Адекватно на претърпените болки и страдания, както и на тези, които ищцата тепърва ще търпи, с оглед и на съдебната практика при аналогични случаи, е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лева, до който следва да се намали присъденият с решението такъв, ведно с лихви и разноски. Решението на ОС Варна е влязло в сила до размера на 50000 лева, до който същото не е било обжалвано, като за същата сума то е и изпълнено доброволно от застрахователя след подаване на жалбата. Ето защо, решението следва да се отмени в осъдителната му част по иска за главницата за разликата от 60000 лева до 80000 лева и искът в тази му част се отхвърли, ведно с лихви и разноски, като неоснователен, а в останалата му обжалвана част - за разликата от 50000 лева до 60000 лева се потвърди. В потвърдената част въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 - ГПК. Съобразно изхода на спора решението се отменя и в частта над сумата 2796 лева - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по чл.38, ал.2 - ЗА на адв. В.О. и над сумата 2400 лева - дължима от ответника държавна такса, а ищцата се осъжда да заплати на ответника още сумата 792 лева допълнителни съдебни разноски за първата инстанция. Съобразно уважената част от жалбата въззиваемата страна - ищца се осъжда да заплати на въззивника - ответник и сумата 1620 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция. Съобразно отхвърлената част от жалбата въззивникът се осъжда да заплати на адв. В. В. ОРТ. от САК сумата 996 лева, с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА.

Предвид изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съдебният състав на 3

АС Варна - ТО.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №326/29.09.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.

№242/2021 г. в осъдителната му част за разликата на сумата от 60000 лева до 80000 лева - присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата М К Ж. от гр.Белослав в резултат от ПТП на 18.11.2020 г., ведно с лихви и разноски, както и в частта над сумата 2796 лева - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА на адв. В.О. и над сумата 2400 лева дължима от ответника държавна такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на М К Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.Белослав, ул."Пейо Яворов" №2, срещу "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - гр.София, ЕИК 121718407, за сумата от 20000 лева, представляваща разлика от 60000 лева до 80000 лева - присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата М К Ж. от гр.Белослав в резултат от ПТП на 18.11.2020 г., ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. и разноски, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част - за разликата от 50000 лева до 60000 лева - главница, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. и разноски.

Решението е влязло в сила до размера на 50000 лева - главница, ведно със законната лихва от 15.04.2021 г. и разноски.

ОСЪЖДА М К Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.Белослав, ул."Пейо Яворов" №2, да заплати на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - гр.София - ЕИК 121718407, сумата 792 лева - допълнителни съдебни разноски за първата инстанция и сумата 1620 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - гр.София - ЕИК 121718407, да заплати на адв. В. В. ОРТ., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул."Цар Самуил" №38, партер ап.2, сумата 996 лева - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 - ЗА.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 - ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5