Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1124 от 23.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46092/2024
Вид
Решение № 1124
Подписан
23.01.2025
В сила
23.01.2025
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110146092 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕМЗ“ ЕАД, ЕИК:

**************, със седалище и адрес на управление: **************** срещу В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ***********9, с която се иска съдът да осъди ответника, да опразни и предаде, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, на ищеца фактическата власт върху помещение, представляващо обособена част от ****************** с диспечерски № ******, находящ се в ****************, с площ на помещението от 6,25 кв.м.

Ищецът твърди, че е бил наемодател по договор за наем на недвижим имот, представляващ обособена част от ****************** с диспечерски № *******, находящ се в ****************, представляващ сграда за **************** с идентификатор ********************** по КККР с обща площ по геодезични данни от 72 кв.м., а по ********************* кв.м. Договорът бил едностранно прекратен на 01.10.2023 г., но ответникът въпреки поканата страна на ищцовото дружество не изпълнявал задължението си да върне вещта, но и извършвал действия, с които ясно демонстрирал намерение да продължи да я ползва, въпреки противопоставянето на ищеца.

Сочи се, че всички недвижимости, имащи функционалната характеристика на ****************, са собственост на дружеството, притежаващо лицензия за дейността разпределение на ************, като е изложена фактическа обстановка как се е*******************. Поддържа се, че ***********“ ЕАД е собственик на недвижим имот, намиращ се в **************** представляващ сграда за ************с идентификатор ********************** по КККР и с диспечерски № ******, с обща площ по геодезични данни от 72 кв.м., а по ********************* кв.м.. Същият се намира в поземлен имот с идентификатор ***************** по КККР, с площ от 802 кв.м., урбанизирана територия, предназначена за друг вид застрояване. За собствения на Дружеството недвижим имот притежаваме удостоверителни документи за собственост, а именно ************ На 01.10.2020 г. между „ЕМЗ" ЕАД /с предишно наименование „********************/ и ответника В. Г. М. е сключен Договор за наем на недвижим имот № ***************. Съгласно същия „ЕМЗ“ ЕАД предоставя за временно и възмездно ползване собствените си недвижими имоти, а именно: помещение, представляващо 1 обособена част от ****************** с диспечерски № *******, находящ се в ****************, с площ на помещението от 6,25 кв.м. Видно от приемателнопредавателен протокол от 01.10.2020 г. наемодателят предава владението на помещение, представляващо обособена част от ****************** с диспечерски № *******, с площ на помещението от 6,25 кв.м. на наемателя В. Г. М..

Поддържа се, че Договор № *************** е сключен за срок от една година, а на 26.10.2021 г. е подписан Анекс № 1 към същия, с което страните се съгласяват, че срокът по раздел IV, чл. 4, ал. 3 се продължава с още 2 години, считано от ****** г. Съгласно чл. 6 от Договор № *************** от 01.10.2020 г., страните се съгласяват, че в 7 дневен срок след изтичане на същия, ако действието му не е продължено чрез сключване на нов, или след прекратяването му по друг начин наемателят е длъжен да върне наетия имот на наемодателя.

С уведомително писмо с изх. № ************** г., ищецът уведомил ответника, че сключеният Договор № ****************************., ведно с Анекс № 1 от 26.10.2021 г. няма да бъде подновен с подписване на нов такъв или допълнително споразумение.

Писмото е получено от ответника В. М. на 30.10.2023 г. Въпреки отправеното указание за опразване на имота и предаване на държането, наемателят отново е продължил да ползва същия, като ползването продължава и до момента без правно основание и без да заплаща наемна цена.

Представени са писмени доказателства.

Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез съпругата му, поела задължение да предаде книжата и в срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован на основание чл. 41, ал.2 ГПК, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответниците по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответника не е представил отговор на исковата молба, не се е явил представител в първото съдебно заседание по делото, като не е направено искане за разглеждането на делото в тяхно отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за съдебно заседание (редовно връчени чрез лице, поело задължение да предаде и по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК) на ответника са му указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства , неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са вероятно основателни. В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения осъдителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.

78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН **********, с адрес: ************, да опразни и предаде, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, на „ЕМЗ“ ЕАД, ЕИК: **************, със седалище и адрес 2 на управление: **************** помещение, представляващо обособена част от ****************** с диспечерски № *******, находящ се в ****************, с площ на помещението от 6,25 кв.м.

ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на „„ЕМЗ“ ЕАД, ЕИК: **************, съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3