Решение № 7586 от 06.10.2025, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1226/2025
- Вид
- Решение № 7586
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 06.10.2025
- Състав
- Антоанета Митрушева, Цветомира Димитрова, Силвия Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 7586
Хасково, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - IV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Членове:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20257260701226 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А. К. С., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 95/16.04.2025 г., постановено по АНД № 181/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Според касатора, обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд неправилно установил всички правно значими факти и въз основа на това извел неправилни правни изводи. При прилагането на строго формалната процедура по ЗАНН били кредитирани доказателства, въпреки наличието на несъответствия в описанието на извършеното нарушение и в правната квалификация на деянието. Неоснователно били приети за достоверни непълни и неточни гласни доказателства. Нито актосъставителят, нито свидетелят по АУАН установили лично кой е управлявал мотопеда и дали той подлежи на регистрация. Кредитирана била формална проверка, извършена от служители на МВР, при която по съобщени имена било направено заключение, че посоченото МПС не е регистрирано. Въпреки че бил известен номерът на шасито, не била извършена проверка именно по този обективен и достоверен идентификатор. Съдът приел за безспорни единствено самопризнанията на нарушителката, че тя е управлявала посочения мотопед. При наличие на други свидетели и второ лице, което се возело на задната седалка в качеството на пасажер, представлявало съществен процесуален пропуск, че това лице не било посочено като свидетел при съставянето на АУАН. С оглед на изложеното, се иска да бъде отменено Решение № 95 от 16.04.2025 г. по АНД № 181 по описа на Районен съд – Хасково и да се постанови ново решение, с което да се отмени Наказателно постановление № 24-1253-004293 от 03.02.2025 г., издадено от Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Хасково, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. От пълномощника й – адв. Ч. под вх.№ 11150/24.09.2025 г. е постъпило писмено становище, с което ангажира становище по съществото на спора и претендира присъждане на разноски. Към становището прилага копие от съдебно решение на РС – Хасково, във връзка с което твърди, че установява, че мотопедът е можело да бъде конкретизиран по марка, модел и номер на рама.
Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание моли да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-1253-004293 от 03.02.2025 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на А. С. са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Районен съд – Хасково е приел за установено от фактическа страна, че на 21.11.2024 г. свидетелите А. Х. М. и Д. П. П., заемащи длъжността „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково били изпратени да посетят Спешно отделение в МБАЛ – Хасково във връзка със сигнал за инцидент. У. А. К. С., пълнолетно лице с валидно свидетелство за управление на МПС, която заявила, че при управление на мотопед [Марка], модел „Like 50“ по път III – 5074, км. 1 в [населено място], област Хасково загубила равновесие, след като се ударила в бордюр и паднала. Мотопедът й бил предоставен за управление от неин познат – лицето И. Т. от [населено място] и бил собственост на неговия дядо. След като същия ден била освободена за лечение в домашни условия, служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково посетили заедно с жалбоподателката мястото на инцидента, където заварили мотопеда в положение, в каквото се намирал след падането. Б. установени марката и модела, но липсвали поставени регистрационни табели на съответните места, а след преглед, първоначално не установили никъде видим номер на рама. В хода на проверката, след справка в информационната система, установили, че превозното средство, управлявано от А. К. С., което било без поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място, не било регистрирано на името на лицето, посочено като негов собственик – И. И. Т., нито на името на друго лице. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателката, на място и в нейно присъствие, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. № 3330811 за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С Постановление за отказ да образува досъдебно производство от 28.01.2025 г. прокурор в РП – Хасково отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и прекратил пр. пр. № 312/2025 г. по описа на РП – Хасково. Последвало издаване на обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, уточнявайки, че санкционният акт се издава на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с цитираното постановление на РП – Хасково, без да посочва номер на рама/шаси на мотопеда и наложил процесните санкции, вписвайки, че жалбоподателката управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушила чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
От правна страна съдът е приел, че деянието, описано в наказателното постановление, попада в приложното поле на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред и е без регистрационни табели. Посочената норма била в сила към релевантния момент и била правилно приложена. Съдът е констатирал, не са допуснати нарушения на чл. 40 ЗАНН при съставяне и връчване на АУАН. Жалбоподателката имала възможност да се запознае с акта и да изложи възражения. Актът отговарял на изискванията на чл. 42 ЗАНН. Наказателното постановление било издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не била нарушена забраната за двойно наказване (non bis in idem), тъй като административнонаказателното производство било прекратено поради образувано досъдебно производство, а впоследствие – възобновено въз основа на постановление на прокурора за отказ да се образува наказателно производство. Съдът възприел като установена фактическата обстановка, отразена в АУАН и в наказателното постановление и по-конкретно, че управляваният мотопед нямал регистрационни табели, че изобщо не бил регистриран по надлежния ред, както и че жалбоподателката съзнавала липсата на регистрационна табела, а оттам – и че моторното превозно средство не е регистрирано. Управлението било осъществено при наличие на вина, тъй като било изключено незнание на факта, че табелите липсват поради липса на регистрация. Видимата липса на регистрационен номер потвърждавала знанието и вината. Съдът приел, че наказващият орган правилно е приложил правната квалификация по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, а не по втората алтернатива на нормата (регистрирано МПС без поставени табели), тъй като в случая моторното превозно средство въобще не било регистрирано. Изложени са и съображения, че макар да липсвала пълна индивидуализация на МПС (номер на рама), били посочени марка и модел. Това не представлявало съществено нарушение по смисъла на чл. 57 ЗАНН, тъй като не било засегнато правото на защита и възможността за ефективен съдебен контрол. Относно довода за по-ниска степен на обществена опасност, съдът е посочил, че не следва да се приеме, че деянието е маловажно или с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като не били наведени убедителни доводи, нито били налице факти, които да оправдават подобно заключение. Подчертал и обстоятелството, че с въпросното МПС е настъпил инцидент, което изключвало тезата за незначителност на нарушението.
Настоящият съдебен състав намира наведените от жалбоподателката касационни възражения за неоснователни, а изводите и решението на районния съд - за правилни и законосъобразни. Касационният състав напълно възприема тези изводи и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото пред наказващия орган административнонаказателно производство, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства. Решаващият състав е обсъдил възраженията на жалбоподателката и се е мотивирал защо не ги приема за основателни, изложил е подробни и задълбочени мотиви за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които се споделят напълно от касационната инстанция.
По същество и при преценка на законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд - Хасково за постановено при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗДвП. Извършеното от касаторката деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на вменененото административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Това деяние осъществява фактическия състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл правилно районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е съобразил както материалния, така и процесуалния закон.
Настоящата инстанция не споделя възраженията на касационната жалбоподателка, че районният съд е достигнал до неправилни фактически изводи въз основа на неточни и непълни доказателства, включително, че не било безспорно установено кой е управлявал процесния мотопед и дали той подлежи на регистрация. В случая факта на управление от страна на жалбоподателката е надлежно установен. В административнонаказателното производство същата е посочила, че именно тя е управлявала въпросния мотопед. Касае се за допустимо доказателствено средство в административнонаказателния процес – обясненията на нарушителя могат да бъдат кредитирани, когато липсват противоречиви данни или съмнения в тяхната достоверност. Жалбоподателката не е оспорила този факт в производството пред районния съд, нито е поискала разпит на лицето, което се е возело с нея, въпреки че е имала възможност да го направи. Това процесуално бездействие от нейна страна потвърждава достоверността на първоначално дадените от нея обяснения и липсата на основания за тяхното оспорване.
Относно регистрацията на МПС, районният съд правилно е приел, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред. Жалбоподателката не е представила доказателства за регистрация, нито е направила опит да опровергае твърдението, че мотопедът не е регистриран. Освен това, съдът е отчел, че в административния акт са били посочени индивидуализиращи белези (марка и модел) на превозното средство, което е било достатъчно при конкретните обстоятелства, за да се идентифицира процесното МПС. При тези данни административнонаказващият орган е имал основание да приеме, че управляваното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. Фактът, че в съдебно решение, постановено в друго административнонаказателно производство, същият мотопед е индивидуализиран и чрез номер на рама не променя направените правни изводи. В случая липсата на проверка по номер на рама не е довела до неправилни фактически констатации. Както вече бе посочено, касаторката не твърди противното и не представя доказателства за регистрация, независимо от формата на идентификация на превозното средство.
Разпечатката съдържа 27 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69a81320-dd74-40e7-9a80-78f99a770969