Определение № 21459 от 09.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21459 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510379 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 300960/01.10.2026г от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “А. И А.”, САК. личен ********, адв. Е.В. А., ПАК, личен номер ******** определение № 32131/03.09.2026г по гр.д. № 4556/2026г по описа на СРС, 165 състав, с което е оставено без уважение молба вх.№ 259005/18.08.2026г на адвокатското дружество за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело определение № 26990/27.07.2026г., като неоснователно. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и да присъди сторените разноски пред СРС и в настоящото производство, в размер на 120 евро с ДДС адвокатско възнаграждение и 7,67 евро дьржавна такса.

Препис от частната жалба не е връчван.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирани лица с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира следното:

Производството пред районния съд е било пркратено поради оттегляне на подадената искова молба от ищцата, чрез адв. Е.В. А., като искането за присъждане на разноски е било направено още в исковата молба. Поради това до насрочване на делото в открито заседание не се е стигнало, не е имало 1 съдебно дирене, което съдът да приключи и което е и крайният момент за представяне на списък на разноски. При това положение за съда е съществувало задължението да се произнесе по искането за разноски, за което, ако съдът е считал, че е неясно е следвало да даде възможност на ищеца да го конкретизира. Съдът също е има задължението да укаже на ищеца, че счита за неоснователно твърдението за извършено плащавне от ответника в хода на делото, който факт по делото е бил въведен от ищеца, липсва оспорване от ответника и ищецът няма как да предполага, нито има подобно процесуално задължение, че съдът счита фактът на плащане за спорен.

На следващо място препис от искането по чл.248 от ГПК се връчва за становище на насрещната страна, съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.2 от ГПК, което райнният съд не е сторил и което ако беше изпълнено щеше да осигури и защита на ответника и изясняване на развилите се по делото отношения, досежно отговорността за разноски. Въпреки това съдът е постановил обжалвания акт, с който е оставил искането по чл.248 от ГПК без уважение, като препис от постъпилата частна жалба против този акт отново не е връчен на насрещната страна за отговор, в изпълнение на изричната разпоредба на 276, ал.1 от ГПК.

Предвид установеното въззивната инстнация намира, че следва да отмени обжалвания акт, като върне делото на районния съд, който да прецени дали ще даде допълнителни указания по искането по чл.248 от ГПК, да връчи препис от молбата на насрещната страна за отговор, и при постъпване на частна жалба да я администрира, вкл. като връчи препис на насрещната страна и от частната жалба.

Съдът намира за неоснователна претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски в настоящото производство, каквито не се дължат, съгласно трайната и безпротиворечива практика по приложение на чл.248 от ГПК, че в това производство страните не си дължат разноски и не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.

81 ГПК не намира приложение, в който смисъл са Определение № 393/17.09.2018 г., по ч.гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 489 от 17.10.2017 г., по ч.гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о. на ВКС; Определение № 552 от 25.11.2016 г., по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 205/19.12.2018 г., по к.ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г.о. и много други.

2

Въпреки, че намира за неоснователно искането на жалбоподателя да му присъди разноски в настоящото производство, то съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив в тази част, тъй като не се произнася по предявен иск, в който смисъл са и Определение № 233 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Определение № 50 от 6.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 355/2021 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Маргарита Соколова и цитираните в него определения, Определение № 1591 от 12.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 239/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 32131/03.09.2026г по гр.д. № 4556/2026г по описа на СРС, 165 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за предприемане на следващите се действия и произнасяне по молба вх.№ 259005/18.08.2026г на АДВОКАТСКО

ДРУЖЕСТВО “А. И А.”, САК по същото дело.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3