Решение № 204 от 10.08.2021, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Ловеч , 10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20214310100350 по описа за 2021 година иск по чл.200 от КТ с цена 30,000 лева и по чл.86 ЗЗД от деликта:

Постъпила е искова молба от Г. Г. В., с ЕГН 7405093067, с постоянен адрес адрес гр.Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, ж. к. „Червен бряг", бл. 111, вх. „Е", ет. 7, ап. 13 чрез пълномощника Х.М. В., с № 1200024450 от ЕРАРБ, адвокат от ВТАК, с адвокатска кантора в гр. ВеликоТърново, *** против „ОСЪМ" АД, с ЕИК 110001541, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, обл. Ловеч-5500, Северна индустриална зона, представлявано от Милен Соколов Свилинов, представител на юридическото лице представител - „Група технология на металите - Ангел Балевски Холдинг" АД с ЕИК 121501396, по която се излага, че Г. Г. В., е брат на покойния Венцислав Гетов В., с ЕГН***, починал на 12.02.2018 год. , в резултат на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Същата е приета за такава с Разпореждане № 51041011/22.03.2018 год. на ТП на НОИ гр. Ловеч. Към датата на смъртта си Венцислав В. е бил в трудови правоотношения с ответника по делото „Осъм" АД гр. Ловеч. Твърди, че трудовата злополуката с Венцислав В. е настъпила при действия, които са били причинно следствено свързани с извършваната от него работа при участието му в действия по преместване на аспирационен филтър, когато при опит да се стабилизира дебалансирането на съоръжението, работникът попаднал между металната конструкция на филтъра и терена. В резултат на това работникът В. е получил внезапно увреждане на здравето и живота и е настъпила смъртта му, като следствие от получената открита рана на главата и съчетана механична травма на тялото. Изтъква се, че между ищеца Г.В. и починалия му брат Венцислав В. са били налице отношения, които са идентични по правни последици и емоционално съдържание с родствена връзка между 1 родители и възходящи и низходящи от първа степен, както и между съпрузи. Връзката между двамата братя била много силна и те били изключително близки. Ищецът разчитал на моралната и реална подкрепа от своя по-голям брат във всеки един момент от живота си до настъпването на неговата смърт. Чувствал го като свой родител, опора и винаги можел да разчита на него. Въпреки, че не живеели заедно, те редували грижите си и поделяли отговорностите си по отношение на своята майка, както били възпитани. Всеки от тях в моментите на необходимост предприемал нужните действия по отношение на техния родител. Това го вършели в сговор и разбирателство, съобразявайки личните си ангажименти и планове. Между двамата братя съществувало доверие. Починалия Венцислав В. винаги се отзовавал, когато брат му ползвал отпуск от работа в заведението в с. Бяла Река, откъдето изкарва и до момента прехраната на семейството си и го замествал в заведението.

Това се случвало ежегодно и многократно. Венцислав си вземал отпуск от работата при ответника и замествал брат си, докато това било необходимо. Всяка година починалия Венцислав отглеждал прасе в с. Славяново за семейството на брат си Георги. Ищецът разчитал на по-големия си брат за всякакъв вид дейност, свързана с ремонтни и заваръчни дейности. Празнували семейните и лични празници заедно. Радвали се на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Много често си гостували. След внезапната смърт на Венцислав Гетов, доверителят ми бил лишен от всичко описано по-горе. Стресът и болката, които е преживял от загубата на своя близък човек е била огромна и го съпътства ежедневно. Към момента твърди,че не е преодолял загубата на своя брат, както и последвалите проблеми, които му е създало смесеното тревожното депресивно състояние, наслоило се като следствие от злополуката. В резултат на загубата си, доверителят му търпи неимуществени вреди, за които счита, че трябва да бъде обезщетен от работодателя на Венцислав Гетов - „Осъм" АД гр. Ловеч за претърпяната неимуществена вреда - загубата на любимия му брат. Размерът на справедливото обезщетение, което той преценява, че се дължи от работодателя на починалия му брат е 30 000.00 лв. Излага ,че според Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Ищецът счита,че е от категорията лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, с който са били изградили трайна и дълбока емоционална връзка и от настъпилата смърт търпят продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, поради което молят да се постанови решение, с което да се осъди ОСЪМ АД: гр. Ловеч, обл. Ловеч-5500, Северна индустриална зона, представлявано от Милен Соколов Свилинов, представител на юридическото лице представител - „Група технология на металите — Ангел Балевски Холдинг"АД с ЕИК 121501396, да заплати на Г. Г. В., с ЕГН 2

7405093067, с постоянен адрес гр. Ловеч,община Ловеч, област Ловеч, ж. к. „Червен бряг", бл. 111, вх. „Е", ет. 7, ап. 13, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди настъпили като резултат от смъртта на неговия брат Венцислав Гетов В. на 12.02.2018 година в резултат на трудова злополука, настъпила пред производствено помещение на „Осъм" АД гр.Ловеч, в размер на 50 000.00 (петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на загубата от смъртта на неговия брат, ведно с обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата на 50 000.00 (петдесет хиляди) лева за времето от датата на деликта 12.02.2018 год. до окончателното погасяване на вземането, както и сторените в производството разноски. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на ищцеца се оказва безплатна адвокатска помощ. Това мотивира искането на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случай че насрещната страна бъде осъдена да заплати разноски по делото, съдът да определи и присъди възнаграждение на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, респ. да се осъди „ОСЪМ" АД, с ЕИК 110001541, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, обл. Ловеч-5500, Северна индустриална зона, представлявано от Милен Соколов Свилинов, представител на юридическото лице представител - „Група технология на металите - Ангел Балевски Холдинг" АД с ЕИК121501396, да заплати на адвокат Х.М. В., от АК гр. Велико Търново, с личен № в ЕРАРБ1200024450, с адвокатска кантора в гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, ***, ет. 1, aп. 1, адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с ал. 1 от същия текст, във вр. с чл. 37 от ЗА и във вр. с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с фактическата и правна сложност на иска и проведения брой съдебни заседания.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от "ОСЪМ"АД, ЕИК110001541, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, кв."Северна индустриална зона", представлявано от Анатолий Георгиев Иванов,ЕГН:***, в качеството си на представител на Изпълнителния директор „Ангел Балевски Холдинг"АД, ЕИК 121501396 в СД на „Осъм"АД, действащ чрез пълномощника си адв.Ф. Ф. от АК-Ловеч, СЪДЕБЕН АДРЕС: гр.Ловеч, ***, ет.З, тел.0888296708, електронна поща: [email protected], адв.Ф.Ф., в който счита иска за неоснователен и прекомерен по заявения размер и сочи доводи за това Съгласно трайната практика на ВКС, обобщена в решение № 115 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 4455/2017 г. на III ГО, обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия, респ. определя лицата, имащи право на такова обезщетение. Съгласно т. 2 ППВС № 4/1961 г., при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С ППВС № 5/1969г. и т.1 от ППВС № 4/1961 г. на ВС е допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие 3 непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С TP № 1/2016 г. на на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тази връзка претенцията по чл.200 от КТ не се основава на наследствени права, съгласно правилата за наследяване по ЗН, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, а както вече бе посочено в т.2 от ППВС № 4/1961 г., при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото безспорно е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед наследствените им права. В конкретния случай ищецът е брат на починалия при процесната трудова злополука, т.е. за да е налице приетото по-горе с тълкувателното решение изключение, че същият има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът следва да установи по безспорен начин, че между починалия и ищеца е съществувала дълбока емоционална и фактическа връзка. В този смисъл искът е вероятно допустим. Счита искът е неоснователен и прекомерен по заявения размер, при следните възражения: От материалноправна гледна точка за да се уважи предявен иск с правно основание чл.200 от КТ е необходимо да се установи наличие на трудово правоотношение между пострадалия и ответника, прекратено със смъртта на работника при изпълнение на трудовите му функции и наличие на трудова злополука, като между злополуката и смъртта като юридически факт следва да има причинно - следствена връзка. В алтернатива, при положение, че не се приеме направеното възражение по отношение неговата неоснователност в цялост, счита , че е налице основание по чл.201, ал.2 от КТ за намаляване в значителна степен на отговорността на работодателя поради допринасяне от страна на пострадалия за трудовата злополука, тъй като е допуснал груба небрежност.

Основателността на иска предполага да се изследват конкретните фактически обстоятелства довели до смъртта на пострадалия, което представлява правно и фактическо основание на предявения осъдителен иск по чл.200 от КТ. Действително травматичните увреждания са настъпили на територията на дружеството, но следва да се имат предвид всички последващи и съпътстващи обстоятелства. Така също на преценка подлежат изложените в исковата молба фактически обстоятелства, които установяват, че между починалия и ищеца е съществувала дълбока емоционална и фактическа връзка. Доказателствената тежест на ищеца включва ангажиране на доказателства, които да установят, че са налице конкретни житейски обстоятелства, в резултата на които привързаността с пострадалия е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Само тогава е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени 4 вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение се присъжда само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Изложените в исковата молба фактически твърдения обосноваващи съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия не сочат последният да е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, „ респективно да е налице изключителен случай по смисъла на цитираното по-горе тълкувателно решение. Сочат се отношения, които изцяло са свързани с моралното и законово задължение на децата да полагат грижи за своите родители. В този смисъл, полагането на съвместни грижи за оказване на материална и морална помощ на своята майка не попадат в приложното поле на установените лични индивидуални отношения между двамата братя. Подобно е становището ни и във връзка с твърдението, че пострадалият ежегодно е отглеждал прасе за брат си и се събирали на семейни празници, още по-малко, че пострадалият оказвал съдействие при ремонти и заваръчни услуги, както и замествал брат си като работел в неговото заведение. Подобна помощ и взаимодействие е характерно за българската традиционно семейство и не е изключението, което законът е предвидил.Като доказателства са представени медицински документи - Амбулаторен лист № 001218/21.12.2018г., Амбулаторен лист №000363/18.04.2019г. и Медицинско удостоверение и Рецептурна бланка от 18.04.2019г. - и трите документа са издадени от д-р Александър Лалчев - ЕТ"ИПСМП"-Психиатър. Твърди, че тези документи, с които ищецът се домогва да докаже, че следствие смъртта на брат си е изпаднал в стресово депресивно разстройство са изготвени с цел използване в настоящето производство. Поставената основна диагноза на Г.В. е: смесено тревожно депресивно състояние, а според анамнеза проявената симптоматика е пряко свързана със стресиращи фактори, а начало на заболяването е след внезапната смърт на брат му. Визираните медицински документи са изготвени когато майката на ищеца и пострадалия е предприела да търси по съдебен път от „Осъм"АД обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили следствие смъртта на сина й, който е брат на ищеца. Делото на майката е заведено с искова молба с вх. № 13383/27.12.2018г /видно от приложеното съобщение на РС-Ловеч от 27.12.2018г./, по която е образувано гр.д.№ 2518/2018г. по описа на Ловешкия районен съд. По това дело процесуален представител на майката /ищец в производството/ е същия адв. Х.В., която в настоящето производство е пълномощник и на ищеца Г.В.. Именно той се яви като посочен от своята майка свидетел за установяване на нейните неимуществени вреди. Т.е. първият представен от ищеца Амбулаторен лист, с дата на издаване /21.12.2018г./, предхождаща само с няколко дни датата /27.12.2018г./, на която майката е завела против „Осъм"АД исковата си молба в съда. Налице е следващо, но за тях отново не случайно съвпадение - по образуваното от Ганка Нешкова против „Осъм"АД гр.д.№ 2518/2018г. по описа на Ловешкия районен съд адв.Х.В. е депозирала молба датирана с 22.04.2019г., с която е 5 представила Амбулаторен лист № 000364/18.04.2019г. и рецептурна бланка издадени от същия д-р Александър Лалчев с практика в гр. Павликени, който е издал и медицинските документи на нейния син Г.Г.. Още по-фрапираща е констатацията, че издадения на Гетов втори Амбулаторен лист №000363 е с дата на издаване 18.04.2019г., която е същата дата на издадения на неговата майка амбулаторен лист, т.е. и двата амбулаторни листа са издадени на една и съща дата от един и същ лекар. Съвпаденията продължават с факта, че и в двата издадени на една е съща дата документа и на двамата „пациенти" са снети абсолютно едни и същи основна диагноза, анамнеза, а и предписаната медикаментозна терапия е препокриваща се и за двамата. Изложените обективни възражения сочат, че тези документи са създадени целенасочено със специална цел и следва да бъде отказано тяхното приобщаване към доказателствата по делото.