Решение № 3423 от 21.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3423 гр. София, 21.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Г. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Административно наказателно дело № 20241110206236 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 759475-F750743/28.02.2024 г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в ГД „Фискален контрол“ към НАП, на „***“ ЕАД е наложена „имуществена санкция” в размер на 17 813 лева за извършено административно нарушение по чл. 127и, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, изразяващо се в това, че на 05.01.2024 г. не е декларирало пред НАП преди започване на натоварване на транспортното средство на превоза на стока с висок фискален риск – декстроза с нето тегло 23 000 кг., превозвана от Република България до Република Австрия.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице „***“ ЕАД, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложено е, че в АУАН и НП не е посочена заповедта на министъра на финансите, въз основа на която е утвърден списъкът на стоки с 1 висок фискален риск, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. На следващо място се твърди, че Заповед № ЗМФ1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите е нищожен административен акт, доколкото не е обнародвана в Държавен вестник, не са провеждани консултации при издаването и няма автор. Твърди се, че в действащото законодателство няма легална дефиниция за понятието „стока с висок фискален риск“, поради което е нарушен принципът за законоустановеност на нарушението. Релевирани са доводи, че в АУАН и НП не е посочено какъв е конкретният вид на превозваната стока, като не е установен по безспорен начин и нейният химичен състав. Твърди се, че АУАН и НП съдържат множество текстове на чужд език, което води до незаконосъобразност на последните. Изложено е, че в АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението. Релевирани са съображения за наличието на маловажен случай, поради което административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба в хода на съдебното производство по делото, като се повтарят изложените в същата съображения. От съда се иска да отмени атакуваното НП, като в полза на жалбоподателя се присъдят направените по делото разноски съобразно представения списък за разноски.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата законосъобразност. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Депозираната жалба срещу атакуваното НП е процесуално допустима, доколкото е депозирана в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

2

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 04.01.2024 г. в 15.45 часа в Северна индустриална зона в гр. *** била натоварена на товарен автомобил марка „***“ с рег. № *** и ремарке с рег. № *** стока с висок фискален риск, а именно „***” с общо нето тегло 23 000 кг.

Изпращач на стоката било дружество „***“ ЕАД, получател „***“ с адрес на доставка в гр. ***, а превозвач - „***“ ЕООД с подизпълнител „***“ ЕООД.

На 05.01.2024 г. в 04.42 часа на пункт за фискален контрол ГКПП РусеДунав мост била извършена проверка на горепосочения товарен автомобил, при която било установено, че същият превозва описаната стока с висок фискален риск за Република Австрия. Стоката не била предварително декларирана преди натоварването й от изпращача „***“ ЕАД.

На 05.01.2024 г. в 11.50 часа била извършена документална проверка на място в офис на фирма „***“ ЕАД в гр. Разград, Северна индустриална зона.

При проверката било констатирано, че дружеството не е подало данни до НАП относно превоза на посочената стока преди натоварването й, като дружеството не притежавало и не представило уникален номер на превозвача (УНП), издаден от НАП чрез електронната услуга за деклариране на данни за превоза на СВФР.

Във връзка с недекларирането на стоката с висок фискален риск преди натоварване на МПС на територията на страната, св. К. С. М. съставил АУАН № F750743/05.01.2024 г. срещу „***“ ЕАД за извършено от дружеството административно нарушение по чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, който бил връчен и подписан от представител на дружеството.

Въз основа на съставения АУАН, началникът на Отдел „Оперативни дейности“-София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП издал наказателно постановление № 759475F750743/28.02.2024 г., с което за описаното в АУАН административно нарушение на „***“ ЕАД била наложена „имуществена санкция” в размер на 17 813 лева.

НП било връчено на представител на „***“ ЕАД на 27.03.2024 г., като в законоустановения 14-дневен срок (на 10.04.2024 г.) представител на дружеството подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото 3 производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля К. С. М.; Протокол за извършена проверка № 180602901914_1/05.01.2024 г.; Протокол за извършена проверка по документи от 05.01.2024 г.; транспортен документ, фактура и сертификат за анализ в оригинал и превод на български език (л. 83-91 от делото); справка от НАП (л.

92 от делото); Заповед № ЗМФ-1295/28.12.2023 г., издадена от министъра на финансите, ведно със Списък на стоките с висок фискален риск с кодове по Комбинирана номенклатура и Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл съдът кредитира показанията на св. К. М., служител на НАП, който е извършил процесната документална проверка на 05.01.2024 г. в 11.50 часа в складова база на дружеството-жалбоподател в гр. Разград, където е констатирал, че процесната стока с висок фискален риск - „***” с общо нето тегло 23 000 кг. е била изпратена от „***“ ЕАД до получателя „***“ с адрес на доставка в гр. ***, а превозвач на същата се явява „***“ ЕООД с подизпълнител „***“ ЕООД. В този смисъл е и приложения Протокол за извършена проверка № 180602901914_1/05.01.2024 г., от който се установява напускане на стоката на територията на страната в 04.42 часа на 05.01.2024 г. през ГКПП Русе-Дунав мост. Същевременно, от справката от НАП, приложена на л. 92 от делото, се установява, че „***“ ЕАД не е декларирало предварително, преди натоварването й, пред органите на НАП процесната стока с висок фискален риск, като не е бил предоставен и УНП за превоза на същата стока.

Показанията на св. К. М. не следва да се кредитират единствено в частта им, в която последният заявява в съдебно заседание, че стоката е била натоварена на 05.01.2024 г. съгласно представена от дружеството товарителница (CMR). Видно от приложените на л. 83-91 от делото в оригинал и в превод на български език фактура, международна пратка № *** и сертификат за анализ, процесната стока е била натоварена в 15.45 часа на 04.01.2024 г. в гр. Разград, а не както твърди св. М. – на 05.01.2024 г.

4

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При извършената проверка за правилното приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че „***“ ЕАД е осъществило състава на административно нарушение по чл. 127и, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

Съгласно посочените разпоредби от ДОПК и Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г., при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз преди започване на натоварването на транспортното средство. В процесния случай се касае за превоз на стока с висок фискален риск от територията на Република България към територията на Република Австрия, която е държавачленка на ЕС. Безспорно е установено и че доставчикът на стоката с висок фискален риск („****” с общо нето тегло 23 000 кг.) - „***“ ЕАД, не е декларирал предварително пред НАП превоза на процесната стока преди натоварването й на транспортното средство в 15.45 часа на 04.01.2024 г.

Безспорно в случая се касае и за стока с висок фискален риск, доколкото същата е включена в Списъка на стоки с висок фискален риск, утвърдени със Заповед № ЗМФ-1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите, с код № 17023050 от Комбинираната номенклатура. С оглед на това, съдът счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо 5 лице, което съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна на извършеното административно нарушение.

При извършената проверка за правилното приложение на процесуалния закон, съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно т. 1.8 и т. 2.1 от приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на процесното НП. В случая обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не са описани съществени факти и обстоятелства, свързани с осъщественото административно нарушение. В този смисъл в АУАН, в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, не са посочени дата и място на извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 2 ДОПК нарушението е извършено в момента преди започване на натоварване на стоката на транспортното средство, до който момент данъчно задълженото лице е следвало да декларира превоза на стоката пред НАП. В настоящия случай, в АУАН е посочено единствено, че на 05.01.2024 г. при проверка на ГКПП Русе-Дунав мост е констатирано превозването на стоката за Република Австрия. Това обаче е датата на извършване на проверката и на констатиране на нарушението, а не на извършването му. В АУАН не е посочено на коя дата е натоварена стоката, до който момент дружеството-жалбоподател е имало задължение да декларира превоза й, респ. не е посочено и мястото на извършване на нарушението. Липсата на посочване в АУАН на време и място на извършване на нарушението съществено ограничава правото на защита на санкционираното лице, доколкото го поставя в невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му „административно обвинение“, поради което и представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на образуваното административнонаказателно производство.