Решение № 421 от 25.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Варна , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100503003 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от гл.комисар С.К., с адрес гр. София, бул.

„Хр.Колумб“, № 1, чрез гл.юк Агнес Николова, против решение № 3710/05.08.2020г. по гр.д.

№ 16396/2019г. на 33-ти състав на ВРС, с което дирекцията е осъдена да заплати на К. М. М.

ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.Галата, ул."Кап.1-ви ранг Георги Купов"№56, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 1815,12лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 260,00часа за периода от 14.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата от 239,20лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 14.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд мораторна лихва за периода, считано от 01.01.2017г. до 11.10.2019 г. и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400,00лв., представляваща направени по делото разноски за адв.възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 292,60лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса за производството и възнаграждение за вещо лице. Считайки обжалваното решение за неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна. Моли и за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. В случай, че бъде потвърдено обжалваното решение се моли да бъде намалено заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция до минимално определения размер по Наредба № 1/09.07.2004г.

В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от К. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.Галата, ул."Кап.1-ви ранг Георги Купов"№56, чрез адв. С.Т., въззиваемата оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

1

Производството е образувано по искова молба на К. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.Галата, ул."Кап.1-ви ранг Георги Купов"№56, чрез адв. Стоян Т. , срещу Главна Дирекция “Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от гл.комисар С.И.К. , с която е предявил иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати сумата 1567.50 лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 252.82 ч. за периода от 14.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда – 11.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 100.00лв., изчислена върху всяко неплатено задължение-допълнително възнаграждение за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи до датата на предяване на иска, т.е. до 11.10.2019г. Претендират се още и направените по делото разноски. Изложени са твърдения, че за исковия период ищцата е полагала труд на длъжност „ст.полицай“ в ГПУ-Варна към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение към ГД „ГП“ в МВР. Твърди, че за процесния период е положила общо 1768 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 2020.82 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 252.82часа, който твърди, че следва да й бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1567.50лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна Дирекция “Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, № 46 представлявана от директора С.И.К., чрез юк Агнес Николова е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция, като неоснователни. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение с ищцата в релевирания период на сочената от нея длъжност. Оспорва предявените искове с довод, че е платил всички отработени от ищцата часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и няма как да бъде обоснована претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми.

В о.с.з. на 10.07.2020г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска за главницата, посредством увеличаването му по размер от 1567.50лв. на 1815.12лв. и изменение на иска за обезщетението за забава, посредством увеличение от 100.00лв. на 239.20лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.

ГД „ГП“ и ищцата К. М. М. са били в служебни правоотношения, т.к. тя е имала статут на държавен служител.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. К. М. М. е положила общо 1824часа нощен труд.

Положеният нощен труд в размер на 1824 ч., не е бил преизчислен от въззивника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения от него нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143 е изчислен на 2084.83ч. или със закръгление 2084 часа, като се дължи допълнително от ГД „ГП“ брутно възнаграждение в общ размер на 1815.12 лева за разликата от 260 часа дневен извънреден труд.Обезщетението за забава върху главницата от 1815.12лв. за периода до 10.10.2019г. е в размер на 239.20лв.

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в спорния период, доколкото М. е държавен служител в ГД „ГП“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период М. е полагала труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР., а извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до отм. ДВ бр. 3/10.01.2020, в сила от 14.01.2020, но действала в исковия период е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са 3 идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, последната приложима към процесния период 01.10.2016г. до 30.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Взема предвид още, че в исковия период липсват погасени по давност вземания на Х..

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019г., е положила 1824 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 2084часа, като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ, явяващо се разлика с вече заплатеното е в размер на 260 часа и възлиза на сумата от 1815.12лв.Обезщетението за забава върху главницата от 1815.12лв. за периода до 10.10.2019г. е в размер на 239.20лв.