Решение № 1162 от 10.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1162 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000501465 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 1099 от 27.02.2024г., постановено по гр.дело № 4722/2023г. по описа на СГС, I-во ГО, 19-ти състав, е осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на Г. Г. С. на осн. чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 20 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна злополука на 01.03.2022г., ведно със следващата се законова лихва върху тази сума от 01.03.2022г. до пълното й изплащане.

Със същото решение е осъдена СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на Г. Г.

С. на осн. чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 1666 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (сторени разходи за лечението на пострадалия) от претърпяна злополука на 01.03.2022г., ведно със следващата се законова лихва върху тази сума от 09.03.2022г. до пълното й изплащане.

Постъпила е въззивна жалба от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с която се обжалва съдебно решение № 1099 от 27.02.2024г., постановено по гр.дело № 4722/2023г. по описа на СГС, I-во ГО, 19-ти състав изцяло. Твърди се, че 1 решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се направеното с отговора на исковата молба оспорване на основателността на предявения иск, като се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е изпълнен ФС на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказани твърдените от ищеца обстоятелства, досежно механизма на злополуката, предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса и събраните доказателства. При условията на евентуалност, се твърди, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено.

Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло, при условията на евентуалност да намали присъдената сума за обезщетението за неимуществените вреди, като приеме съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира юристконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба, Г. Г. С. представя писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Г. Г. С., с която се обжалва съдебно решение № 1099 от 27.02.2024г., постановено по гр.дело № 4722/2023г. по описа на СГС, I-во ГО, 19-ти състав в отхвърлителната му част.

Твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон, като съдът неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск за неимуществени вреди до размера на 30 000 лв.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с оказаната безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба, СТОЛИЧНА ОБЩИНА представя писмен отговор. Оспорва жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК. Във въззивното производство са изслушани обясненията на жалбоподателя Г. С., досежно обстоятелства, свързани с механизма на злополуката.

2

Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно съединени искове с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищеца Г. С. неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. и претърпени имуществени вреди в размер на 1 666 лв. Искът за неимуществени вреди във въззивното производство се поддържа до размера на 30 000лв.

Ищецът твърди, че на 01.03.2022г., около 07.00 часа, в гр. София, вървейки по ул. „Княгиня Клементина“, в посока от ул. „Дечко Йорданов“ към бул. „Гоце Делчев“ /пазар „Красно село“/ по ляв тротоар, срещу бл.193 попаднал в дупка, образувана от липсваща част от настилката на тротоара, като при падането получил травматична увреда – фрактура на бедрената кост на левия крак. На 07.03.2022 ., поради силен оток и палпаторна болка в областта на лява тазобедрена става посетил УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, където му направени необходимите рентгенографии и прегледи и се констатирало счупване на бедрената кост на левия крак /пертрохантерно счупване/, което наложило хоспитализация в медицинското заведение за периода от 07.03.2022 г.до 18.03.2022 г. На 14.03.2022 г. била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в репозиция на фрактурата с интрамедуларно въведен къс бедрен пирон. Проведена била обезболяваща и антибиотична терапия, венозни вливания и антикуагулантна профилактика.

Лечението продължило в домашни условия няколко месеца, през които ищецът изпитвал затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди.

Ищецът твърди, че е задължение на СТОЛИЧНА ОБЩИНА ремонтирането на улиците и тротоарите, и обезопасяване движението на гражданите по същите и че поради бездействието на общинската администрация, която не е изпълнила тези си задължения е настъпила злополуката.

В законоустановения срок СТОЛИЧНА ОБЩИНА е подала писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище, че предявения иск е неоснователен. Оспорва изложените от ищеца в исковата молба факти, относно настъпване на злополуката, оспорва твърдения в исковата молба механизъм на злополуката и претърпените от ищеца увреди.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между получените от ищеца увреди и противоправни действия или бездействия от страна на Кмета или други служители на Общината.

3

Твърди, че претендирания размер на обезщетенията е изключително завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като твърди, че същият се е придвижвал невнимателно и без нужната обичайна житейска предпазливост, при липса на концентрация, с което е станал причина за настъпилата травма.

В първоинстанционното производство е приета СМЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира. Съгл. същото ищецът е получил пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост в областта на лява тазобедрена става, закрито, което е причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Проведено е било оперативно лечение – кръвно наместване на бедрената фрактура вляво с къс бедрен пирон, застопоряващ винт и антиротационен винт проксимално и 1 АО винт дистално. Лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия около 4-5 месеца. Болките и страданията, причинени на ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването в първите 2-3 месеца постоперативно, като пострадалият се е нуждаел от чужда помощ за самообслужване. Вещото лице е посочило, че няма представена медицинска документация за остатъчни явления, както и че извършените разходи са необходими за лечение на получената травматична увреда. СМЕ е изготвена само по документи, без преглед на ищцата, поради което съдът приема, за доказан факта че към настоящия момент здравето на ищеца е напълно възстановено, без останали негативни последици.

По делото е разпитан един свидетел относно механизма на злополуката и търпените от ищеца болки и страдания: свидетелят Т. М. В., познат на ищеца, очевидец на злополуката. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията 4 постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество насрещната въззивна жалба на Г. Г. С. е НЕОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА е ОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанционият съд са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Съгл. разп. на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгл. разп. на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат осъществени конкретни, нормативно предписани действия.

И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29. XII.1958 г.

Или, за да бъде осъществен ФС на разп. ка чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъде осъществен ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа или от бездействието на изпълнителя, когато е следвало да се осъществят определени действия.

Предвид събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, вкл. и събраните свидетелски показания, и съгл. разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП и ЗП и ППЗП, ЗУЗСО и Наредба № РД-02-205 19/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата (в редакцията им към датата на процесния деликт), съдът приема, че служителите, в чиито преки задължения се е включвало поддържането на процесния столичен тротоар, отговарящо на нормативните изисквания за безопасност при движение по него са били служителите на СТОЛИЧНА ОБЩИНА.

Изцяло кредитирайки събраните гласни доказателства, съдът приема за доказано, че процесната злополука е настъпила при движение на ищеца по столичен тротоар в района на ул. „Княгиня Клементина“, с посока от ул.

„Дечко Йорданов“ към бул. „Гоце Делчев“ /пазар „Красно село“/ по ляв тротоар, срещу бл. 193, на 01.03.2022г. , в гр.София.

Съдът, обаче, намира за недоказано твърдяното от ищеца обстоятелство, че в този участък към датата на злополуката са съществували такива неравности на повърхността на тротоара, които да са били в отклонение от изискванията на нормите по ТСУ за поддържане на тротоарното платно в състояние, годно за безопасно придвижване на пешеходци. Ищецът твърди в исковата си молба, че е имало липсваща част от настилката на тротоара, и образувана дупка, което обстоятелство, съдът намира за недоказано в процеса.

Разпитаниаят свид.Т. В., очевидец на злополуката, установява с показанията си, че на тротоара,по който е вървял ищецът е имало лисваща част, дупка и ищецът е паднал. Не се твърди от свидетеля, че тротоарът е бил разбит, не се уточнява каква част от тротоара липсва и за какъв по големина участък се отнася тази липса.

Тези показания на свидетеля не кореспондират с други, представени по делото доказателства, а и не доказват наличието на драстични неравности или дупки, които могат да бъдат квалифицирани като опасни за движението на пешеходците. Наличието на счупени и/или липсващи плочки, или на други дребни строителни елементи от тротоарната настилка (напрм.части от бордюр и пр.), съставлява обичайна повреда на тротоарната настилка, която следва да бъде поправена от СО, но не може да бъде квалифицирана като състояние, опасно за движението на пешеходците, когато повредата се ограничава само до липсваща част или счупена тротоарна настилка в ограничени участъци, което да налага ремонт в спешен порядък или ограничаване на движението на пешеходци в този участък (каквито нормативно регламентирани задължения имат служителите на СО).