Определение № 819 от 13.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Пазарджик, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Цветелина Н. Т.а като разгледа докладваното от Цветелина Н. Т.а Въззивно частно гражданско дело № 20265200500742 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Г. Т. Х., ЕГН **********, чрез упълномощеният от него адвокат Т. М. от АК Пазарджик, срещу Определение № 637/04.08.2026 г. постановено по гр.д. №985/2025 г. на РС - Велинград, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на жалбоподателя и производството е прекратено.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят посочва, че с исковата молба е предявил срещу Д. А. М. иск за защита на правото му на собственост върху реална част от жилищна сграда, придобита по силата на Протокол за съдебна делба от 27.02.1975 г., вписан в Службата по вписванията - Велинград с акт № 140/08.08.2014 г., том I, per. № 1357. С предявеният иск е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът Г. Т. Х. е собственик на реална част от жилищната сграда с площ 60 кв.м., съгласно Протокола за съдебна делба от 27.02.1975 г. и на основание чл. 108 ЗС ответницата да бъде осъдена да предаде владението върху неправомерно заетата от нея част от собствеността на ищеца с приблизителна площ 20 кв.м.

В изпълнение на указания дадени с Разпореждане № 49/13.01.2026 г. бил уточнил, че спорната част се намира на първия етаж; разположена е в южната част на етажа; има приблизителна площ 20 кв.м.; намира се при границата между самостоятелните обекти в сграда с идентификатори *** и ***; намира се при мястото на първоначално съществувала врата между ползваните от страните части, която впоследствие е била зазидана.

Ответницата се легитимирала като собственик с нотариален акт № 113, 1 том VI, peг. № 163 7, дело № 904/28.08.2019 г., но силата на който П. А. Т. й е продал: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 542 кв.м., с адрес: гр. *****; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение „жилище, апартамент“, с площ 63 кв.м.; 1/2 идеална част от изба с площ 57 кв.м. и 1/2 идеална част от таван с площ 57 кв.м. Като съседен самостоятелен обект на същия етаж в нотариалния акт изрично бил посочен самостоятелният обект с идентификатор ***.

Спорът по настоящото дело не се отнасял до притежаваните от ответницата идеални части от поземления имот, тавана или избата. Спорът се отнасял до конкретна реална част от жилищния етаж, намираща се при границата между самостоятелните обекти с идентификатори *** и ***.

Излага, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че формулираният петитум не съответства на изложените в исковата и уточнителните молби обстоятелства като в мотивите е посочил, че ищецът е поискал „да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 60 кв.м. ИДЕАЛНА ЧАСТ от жилищна сграда и да се осъди да му предаде владението върху 20 кв.м. от СГРАДАТА“. Съдът е счел, че е налице противоречие, тъй като се претендира признаване на собственост върху 60 кв.м. от сградата, а като спорна е посочена реална част с приблизителна площ 20 кв.м., намираща се на първото ниво на самостоятелен обект с идентификатор ***.

Твърди, че тези изводи на съда са неправилни, тъй като съдът е възпроизвел неправилно заявения петитум. Действително в заявения петитум било поискано признаване на правото на собственост върху реална част от жилищната сграда с площ 60 кв.м., а не върху „60 кв.м. идеална част“.

Понятията „реална част“ и „идеална част“ имали различно правно съдържание. Реалната част представлява конкретно пространствено обособена част от недвижим имот. Идеалната част представлява математически определен дял от правото на собственост върху целия имот и се изразявала чрез дроб или процент, а не чрез самостоятелно обособена квадратура. Като възпроизвел петитума с понятието „идеална част“, първоинстанционният съд е променил смисъла на действително заявеното искане и въз основа на това неправилно възпроизвеждане е извел несъответствие, което не следва от исковата молба.

Твърди, че ако в отделна уточнителна молба е била употребена неточна правна терминология, това представлявало отстранима нередовност и съдът е бил длъжен да даде конкретно указание да се уточни дали се претендира реална или идеална част, преди да приложи последиците по чл. 129, ал. 3 и ал.

4 ГПК.

Твърди, че неправилен бил и изводът, че искането за признаване на собственост върху реална част с площ 60 кв.м. противоречи на искането за предаване на владението върху около 20 кв.м. Площта от 60 кв.м. се отнасяла до целия реален дял от първия жилищен етаж, който ищецът твърди, че е 2 придобил по силата на съдебната делба от 27.02.1975 г., а площта от около 20 кв.м. се отнася единствено до частта от този дял, върху която ответницата упражнява фактическа власт без правно основание. Спорните приблизително 20 кв.м. били част от притежаваните от ищеца 60 кв.м., а не друг имот или различен предмет на претенцията. При ревандикационен иск по чл. 108 ЗС било напълно допустимо ищецът да иска установяване на собствеността си върху целия притежаван имот, но предаване на владението само върху частта от него, която се владее или държи от ответника без основание.

Установителната и осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС не било задължително да имат еднакъв пространствен обхват, когато ответникът упражнява фактическа власт само върху част от притежавания от ищеца имот, поради което разликата между площта от 60 кв.м. и приблизителната площ от 20 кв.м. не представлява противоречие между обстоятелствената част и петитума.

С Разпореждане № 49/13.01.2026 г. съдът е указал на ищеца да индивидуализира спорната реална част, като посочи точно кое място от имота тя заема чрез описване на площта и границите й.

В изпълнение на тези указания ищецът е уточнил, че спорът се отнася до южната част на първия етаж с приблизителна площ 20 кв.м., при границата между самостоятелните обекти с идентификатори *** и

***, на мястото на първоначално съществувалата и впоследствие зазидана врата.

В изпълнение на дадените от съда указания били посочени конкретни белези на спорната част: първият етаж на сградата; южната част на етажа; границата между обектите с идентификатори *** и

***; приблизителната площ от 20 кв.м.; мястото на първоначално съществувалата и впоследствие зазидана врата; титулът за собственост на ищеца - Протоколът за съдебна делба от 27.02.1975 г. Точната площ, конфигурация и граници на застъпването не можело да бъдат установени единствено чрез словесно описание. Необходими били оглед, измерване, архитектурно заснемане и съпоставка между съдебната делба от 1975 г., действащата кадастрална карта, кадастралните схеми, наличните строителни книжа и фактическото положение на място.Това били въпроси, чието изясняване изисквали специални технически знания по смисъла на чл. 195 ТПК.

Твърди се също та в жалбата, че ищецът бил длъжен да посочи коя реална част защитава, но не бил длъжен да притежава технически знания, за да определи предварително с архитектурна точност площта и конфигурацията на фактическото навлизане между два съседни самостоятелни обекта. За техническото изясняване и графичното индивидуализиране на спорната част е поискано назначаване на съдебно-техническа експертиза. В случая спорната част не била неопределена, а определяема чрез посочените индивидуализиращи белези и поисканата съдебно-техническа експертиза.

В последствие съдът бил прекратил производството поради друго възприето от него противоречие - между площта от 60 кв.м. и площта от 20 3 кв.м., както и между понятията „реална част“ и „идеална част“.

Според жалбоподателя, ако първоинстанционният съд е счел, че след направеното уточнение продължава да съществува противоречие между обстоятелствената част и петитума, той е бил длъжен отново да остави исковата молба без движение и да даде конкретни и изчерпателни указания: да се уточни дали площта от 60 кв.м. представлява реална или идеална част; да се уточни дали спорните 20 кв.м. са част от тези 60 кв.м.; да се посочи в кой кадастрален обект попада реалният дял на ищеца; да се уточни точно коя част от този дял се ползва от ответницата; при необходимост да се представи скица или архитектурно заснемане; да се определи срок за изпълнение и да се посочат последиците при неизпълнение. Едва ако ищецът не изпълни такива ясни и конкретни указания в предоставения срок, следвало да се приложи последицата по чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Прекратяването на производството поради нередовност, за която не са дадени конкретни предварителни указания и възможност за отстраняване, представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно трайната практика на ВКС при неяснота или противоречие между обстоятелствената част и петитума съдът следва да предприеме действия за отстраняване на нередовността.

Поправената искова молба се смята за редовна от деня на първоначалното й подаване съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК. В този смисъл жалбоподателя е посочил разрешенията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които за редовността на исковата молба се следи служебно, включително от въззивната инстанция, като на страната трябва да се предостави възможност да отстрани констатираните нередовности.

Твърди, че от страна на ищеца не се претендирала собственост върху идеалните части от тавана и избата, описани в нотариалния акт на ответницата. Той твърдял собственост върху реален дял от първия жилищен етаж, поставен му по силата на съдебната делба от 1975 г., част от който с приблизителна площ 20 кв.м. се ползва от ответницата.

Твърди също така, че дори да се приеме, че след направените уточнения спорната реална част все още не е индивидуализирана с необходимата за окончателното решение точност, това не правело иска недопустим по същество и не оправдавало непосредственото прекратяване.

Процесуалният закон не допускал делото да бъде прекратено за недостатък, който съдът не е посочил ясно в дадените указания и за чието отстраняване не е предоставил възможност на ищеца.

Заявява, че петитумът на исковата молба следвало да се разбира и счита уточнен по следния начин:

1. Да бъде признато за установено по отношение на Д. А. М., ЕГН **********, че Г. Т. Х., ЕГН **********, е собственик, на основание извършената с Протокол за съдебна делба от 27.02.1975 г., вписан в Службата по вписванията — Велинград с акт № 140/08.08.2014 г.,том I, per. № 1357, съдебна делба, на поставената му в дял реална част от първия жилищен етаж с площ 60 кв.м., попадаща в самостоятелен обект в 4 сграда с идентификатор ***.

2. На основание чл. 108 ЗС Д. А. М. да бъде осъдена да предаде на Г. Т. Х. владението върху неправомерно ползваната от нея реална част от описания дял на ищеца с приблизителна площ 20 кв.м., намираща се в южната част на първия жилищен етаж, при границата между самостоятелните обекти с идентификатори *** и

***, на мястото на първоначално съществувалата и впоследствие зазидана врата, като точната площ, конфигурация и граници бъдат установени чрез съдебно-техническа експертиза и обозначени върху скица, представляваща неразделна част от заключението и съдебното решение.

Иска се Окръжен съд – Пазарджик да отмени изцяло Определение № 637/04.08.2026 г., постановено но гр. дело № 985 от 2025г. г. по описа на Районен съд - Велинград, с което е прекратено производството по делото и да върне делото на Районен съд - Велинград за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск, при съобразяване с направеното уточнение на петитума. Иска се също така след връщане на делото първоинстанционният съд да се произнесе по направеното доказателствено искане за назначаване на съдебно- техническа експертиза за установяване и графично индивидуализиране на спорната реална част.