Решение № 101 от 19.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500163 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 192/16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 187/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ********** да заплати на А. М. Х., ЕГН ********** от гр. Габрово, ******* сумата 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 22.11.2019 г., както и обезщетение в размер на 1 300 лв., имуществени вреди, заедно със законната лихва от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432 от КЗ, като е отхвърлен иска за горницата над 40 000 лв. до 50 000 лв. С решението е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.

„Дианабад“, ********** да заплати на адв. Г.И. Н. от АК – Габрово, ЕГН ********** сумата 1 730 лв. адвокатско възнаграждение. Осъдено е „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.

„Дианабад“, ********** да заплати по сметка на Окръжен съд - Габрово държавна такса и разноски в размер на 1 733 лв. Осъдена е А. М. Х., ЕГН ********** от гр. Габрово, ******* 1 да заплати на „ЗАЗ ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ********** сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от А. М. Х., ЕГН ********** от гр.

Габрово, *******, вх. В, ет. 1, ап. 3, съд. адрес: гр. Трявна, Област Габрово, *******, чрез адв. Г.Н. от АК – Габрово против Решение № 192/16.12.2021 год., постановено по гр. д. № 187/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно. Излага се, че неправилно бил определен размерът на обезщетението за претърпените от ищцата вреди, който се явявал крайно недостатъчен и в противоречие с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Определеното обезщетение не било съразмерно и не отговаряло, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Същото следвало да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, на с различни по степен на тежестта им вреди. Неправилно било определено и акцесорното обезщетение за забава.

Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявените иск в пълния му размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Постъпила е въззивна жалба и от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, „**********, представлявано от Б. Г. И. и Ж. С. К. – изп. директори, чрез юриск. О.М. против Решение № 192/16.12.2021 год., постановено по гр. д. № 187/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд.

В същата се излага, че решението, в осъдителната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място, неправилна била преценката на първоинстанционния съд, че е налице виновно поведение на ответника. На следващо място се излага, че определеното от съда обезщетение по своя размер не кореспондирало с принципа на справедливостта, тъй като съдът не отчел критериите, посочени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и по какъв начин те се съотнасят към определяне размер на застрахователното обезщетение. Присъденият размер бил и прекомерен и с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Неправилно било решението и в частта, с която е присъдена законна лихва.

Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваните му части и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от А. М. Х., ЕГН ********** от гр. Габрово, *******, вх. В, ет. 1, ап. 3, съд. адрес: гр. Трявна, Област 2

Габрово, *******, чрез адв. Г.Н. от АК – Габрово.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 40 000 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията 3 между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 11.12.2019 г. А.Х. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв., по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби възражения. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали е налице виновно поведение на деликвента Г. Д. при реализираното ПТП, т.е. обстоятелството дали застрахованият по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач на л. а.

„Опел Астра“, с pег. № ЕВ 30****, е причинил телесните увреждания на ищцата чрез своето виновно противоправно поведение, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

По отношение възражението във въззивната жалба дали е налице виновно поведение на деликвента Г. Д. (вкл. дали е нарушена разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП), в случая е налице влязла в сила присъда, която по отношение на всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и относно механизма на процесното транспортно произшествие обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 от ГПК. От същата се установява, че Г. М. Д. е признат за виновен в това, че на 22.11.2019 г. на ул. ********* в гр. Габрово, при управление на лек автомобил „Опел", с peг. № ЕВ 30****, нарушил правилата за движение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, поради което блъснал пресичащата от дясно на ляво А.Х. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда - разместено закрито счупване на латералния кондил на тибията и разместено счупване на главата на фибулата, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок на обездвижване 45 дни, за което му е наложено съответно наказание (Присъда № 260013/17.12.2021 г., постановена по НОХД № 1100/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово).

Следователно, така изяснените факти, включени в изпълнителното деяние на престъплението, за което с влязла в сила присъда делинквентът е бил признат за виновен, не могат да се опровергават в настоящото съдебно производство, поради което настоящата инстанция не следва да обсъжда дадените пред гражданския съд показания на делинквента с приетото от обективна страна в присъдата.

Неоснователно се явява и въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, което е опровергано от заключението на съдебноавтотехническа експертиза. В тази част настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Т.е. следва да приемат за установени следните правопораждащи спорното 4 материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – Г. Д. е причинил телесни увреждания на А.Х. и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от Г. Д., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).

Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.