Решение № 100 от 05.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330115037 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.

Ищец Т. И. И., чрез адв. С. А. твърди, че с ответник В. Ч. Г. живеели на семейни начала и имали дете К.В.Г., родено през 2015 г., като страните се разделили, когато детето било на 6 месеца. Било сключено споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, утвърдено с Решение № 4055/29.12.2016 г. по гр. д. № 13789/2016 г. по описа на РС – Пловдив, като упражняването на родителските права било предоставено на ищцата.

Иска се постановяването на Решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 10.04.2021 г. до окончателното изплащане, което се изразява в подадени в периода от 10.04.2021 г. до 12.09.2022 г. жалби и сигнали до Дирекция Социално подпомагане – Пловдив, а именно: по заявление вх. № ДДМ/Д-РВ-СТ/22/13.04.2021 г. за което е изготвен ПОП на 15.04.2021 г. към ЦОП към КСУДС – Пловдив и по сигнал вх. № ДДМ/Д-РВ-СТ/58 от 01.09.2022 г., която жалба е препратена по компетентност до Дирекция за социално подпомагане – гр. Пловдив, като предмет на сигналите и жалбите били оплаквания от ответника срещу ищцата по повод отглеждането и възпитанието на детето.

Ищцата поддържа, че в резултат на подадените сигнали и жалби преживяла нравствени, емоционални и психически терзания, стрес, нервно напрежение, огорчение, срам, обида, уронване на авторитета й, притеснение за бъдещето, депресия, изпадане в панически разстройства, негативни последствия за здравето и самочувствието й като родител. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник В. Ч. Г. в срока за отговор по чл. 131 ГПК не подава такъв. Исковата молба е редовно връчена на ответника на 05.12.2022 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез родител – баща Ч.В.Г.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 06.03.2023 г., 1 ответникът, чрез упълномощения от него процесуален представител към датата на провеждане на съдебното заседание, взема становище по предявения иск и оспорва исковата претенция.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. За основателността на предявената искова претенция, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва по безспорен начин да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: наличие на противоправно поведение на ответника; реално претърпени вреди за ищеца; причинно-следствена връзка между поведението на ответника и причинените вреди; вина, която се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В настоящото производство ищцата претендира неимуществени вреди, изразяващи се в преживени нравствени, емоционални и психически терзания, стрес, нервно напрежение, огорчение, срам, обида, уронване на авторитета й, притеснение за бъдещето, депресия, изпадане в панически разстройства, негативни последствия за здравето и самочувствието й като родител, в резултат на подадени от ответника в периода от 10.04.2021 г. до 12.09.2022 г. жалби и сигнали до Дирекция „Социално подпомагане“. С изготвения на 16.01.2023 г. проект за доклад по делото, в тежест на ищцата е възложено да докаже твърденията си за това, че подаването на двата сигнала/жалби представлява противоправно поведение на ответника, претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях.

Съдът намира, че такова доказване по делото не бе проведено. От показанията на разпитания по делото свидетел Г.М.П. – фактически съжител на ищцата, се установява, че по време на първия сигнал, подаден от ответника през април 2021 г., ищцата е била с рискова бременност и емоционалното й състояние се е отразило на бременността. Впоследствие ищцата е загубила единия плод и другото дете се е родило преждевременно през октомври 2021 г. Съдът намира, че показанията на свидетеля П. следва да се ценят с оглед пристрастността му в настоящото производство, доколкото същият е фактически съжител на ищцата. В тази връзка следва да се отбележи, че П. излага свое мнение в частта, в която посочва, че ответникът е подавал сигнали не от грижа за детето К. и от притеснения, а за да унижи ищцата и да повлияе на психическото й състояние, както и в частта, в която посочва, че ищцата е получавала паник атаки, постоянно била под стрес и това й състояние било породено от сигнали/жалби на ответника Г.. Изложеното, в контекста на установените в хода на производството влошени отношения между ищцата и ответника (за което ще бъдат изложени съображения по-долу), обосновава извод, че показанията на св. П. не следва да бъдат ценени в посочените части.

От показанията на разпитания по делото свидетел К.С.М. – майка на ищцата, се установява, че са извършвани проверки от социалните във връзка със състоянието на детето К., което се отглежда от ищцата. В тази връзка ищцата отсъствала от работа и се чувствала унижена и засрамена, тъй като трябвало да обяснява причината, поради която се налага да отсъства от работа, а именно- по повод жалбата, подадена от ответника. Това било в продължение на месеци. Ищцата споделяла със свидетелката, че ответникът я обижда.

Поведението на последния рефлектирало върху здравословното състояние на ищцата, която имала двуплодна тежка бременност и заради това напрежение, получила фалшиви контракции, постъпила в болница, загубила единия плод, трябвало да приема лекарства.

След подадания от ответника сигнал ищцата била в плачевно състояние, получавала паник атаки, наложило се преждевременно раждане поради стреса и напрежението, а бебето било 2 един месец в кувьоз. Съдът взема предвид обстоятелството, че показанията на св. М. в частта, в която заявява: „Дъщеря ми като се прибра след известно време, плачеше и каза, че В. й се обадил по телефона и й казал: „Ще видиш какво става“, че е на реката с риск за детето и с чужд мъж“. Подава жалба и се започва ходене по мъките“; „Цялата работа е заради Т., за да й отмъсти. Т. сподели, че това са й казали и служителите от социала“ , не са преки и непосредствени, а производни, като възпроизвеждат изложеното от ищцата, а в частта, в която свидетелката заявява: „Неволно или волно малък град сме, хората ме познават. Работила съм в банка. Не знам къде са чули бившия ми зет, че е коментирал може да е вярно, може да не е „Аз ще я съсипя!“, възпроизвеждат изложеното от трети лица, поради което и показанията на М. не следва да бъдат ценени в тези части. В останалата част съдът цени показанията на св. М. при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същата се явява заинтересована от изхода на спора.

Действително от свидетелските показания се установи, че ищцата е била с рискова бременност (според св. П.) и е имала тежка бременност (според св. М.), както и че е била налице промяна в поведението й в емоционален и психологически аспект, но не може да се направи извод, че това състояние на ищцата се дължи именно на подаваните от ответника сигнали/жалби в периода 10.04.2021 г. – 12.09.2022 г. По делото не са налице данни, от които да се изведе заключение, че здравословните проблеми на ищцата са вследствие поведението на ответника. Тук следва да се акцентира върху заявеното от св. П., че ищцата е била с рискова бременност по време на първия сигнал, подаден от ответника през април 2021 г. (тоест преди подаването на първия сигнал бременността на ищцата е била рискова).

Видно е от представените по делото амбулаторни листове, че като основна диагноза на ищцата е посочено „Наблюдение върху протичането на друга нормална бременност“, а като придружаващи заболовяния и усложнения е отразено – „Заплащващ аборт“. Други доказателства, които да удостоверяват медицинското състояние на ищцата през процесния период не са ангажирани по делото. Същевременно, от представените писмени доказателства – заявления за ползване на годишен отпуск, подадени до работодателя на дати 14.04.2021 г., 22.04.2021 г. 20.05.2021, 21.06.2021 г. и 22.07.2021 г., се установява, че ищцата е осъществявала трудова дейност през посочените месеци, което налага разбирането, че здравословното й състояние е позволявало това.

Ищцата се позовава на увреждащо противоправно поведение на ответника, изразяващо се в подаване на сигнали и жалби до Дирекция „Социално подпомагане“. В тази връзка следва да се посочи, че подаването на жалби, предложения и петиции до държавните органи е право на всеки български гражданин, което е регламентирано в чл. 45 от Конституцията на Република България. Преценката дали в конкретния случай е извършено противоправно деяние зависи от това, доколко подаването на процесните жалби и сигнали представлява злоупотреба с право, което означава, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи, че с подадените жалби и сигнали ответникът е осъществил злоупотреба с право, като е изложил неверни твърдения със съзнанието, че те не отговарят на истината, както и че единствената му цел е била да навреди на ищцата.

Настоящият съдебен състав счита, че упражняването на правото на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени (тоест добросъвестно упражняване на правото на жалба), не представлява противоправно действие. Дори описаните в жалбата обстоятелства да са неверни, не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Подаването на жалба би било противоправно поведение само при злоупотреба с право. Злоупотреба с право е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това подава жалбата, за да навреди другиму, или да накърни друг обществен интерес.

Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна и противоправността се изразява 3 в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказателствената тежест е за пострадалия (в този смисъл Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. дело № 1243/2009 г., по описа на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). В конкретния случай действието на ответника по подаването на процесните жалби и сигнали до Дирекция „Социално подпомагане“ (обстоятелство, което не е спорно между страните и е несъмнено установено по делото), не е противоправно, а е в защита на права, които същият е считал за накърнени във връзка с отглеждането и развитието на неговия син и причината за подаването им е желанието на ответника да защити правата и интересите на детето. В тази връзка от показанията на разпитания по делото свидетел С.И.Ц. – майка на ответника, се изяснява, че е подадена жалба в отдел „Закрила за детето“, тъй като ответникът е бил притеснен за развитието на сина си, доколкото е забелязал промяна в поведението му.

Свидетелката посочва, че целта им е била детето да не бъде разстройвано, да бъде психически добре и затова са потърсили помощ от съответните органи. Съдът кредитира показанията на св. Ц. при условията на чл. 172 ГПК, като отчита обстоятелството, че свидетелката възпроизвежда факти, които са непосредствено възприети от нея.

Действително от представената по делото преписка, образувана по повод сигнал от 01.09.2022 г. е видно, че от извършеното социално проучване не се установява риск за малолетното дете К. Г.. Този извод се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели М. М. – *** в отдел „Закрила на детето“ гр. С., Д. Б. – *** в отдел „Закрила на детето“ гр. П. и Н. Д. – *** в Център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр. П., които се кредитират от съда като съответни на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. По делото обаче не се установи изложените от ответника факти в подадените от него сигнали да са неверни и да са целели да навредят на ищцата, като установеното от извършеното социално проучване не може да обоснове различен извод. Не се възприемат доводите на ищцовата страна, поддържани в писмената защита, а именно – че жалбите и сигналите са подавани от ответника с цел да бъде увреден ищецът, което според процесуалния представител на ищеца се установява от незаинтересованите от изхода на спора свидетели. В тази връзка следва да се изтъкне, че изложеното от св. М. досежно наличието на елемент на отмъщение не е във връзка с конкретния случай, а свидетелката излага предположение, което извежда от своята практика като социален работник. Изложеното от св. Б., че е имало случаи, при които от страна на родители са подавани сигнали с цел да наранят бившия си партньор също е изведено от практиката и касае други случаи, а не конкретния. Същевременно Б. посочва, че няма как социалните работници да констатират и да разпознаят случай, който преследва други цели, а не това, което е заявено пред тях.