Решение № 4401 от 21.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13834/2018
- Вид
- Решение № 4401
- Подписан
- 21.07.2020
- В сила
- 31.05.2021
- Състав
- ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 430, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 432, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13834/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т. 3 вр. с ал.3 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Р./Б./” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника Н.Д.В., по което е образувано ч.гр.д. № 40093/2018 г., като с разпореждане от 02.08.2018 г. заявлението е частично отхвърлено за следните суми: сумата от 40787,26 лева – предсрочно изискуема главница по договор за кредит от 21.01.2013 г. и анекс № 1/20.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 15.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 815,44 лева – наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода 03.05.2018 г. – 14.06.2018 г. С разпореждане от 10.09.2018 г. на заявителя са дадени указания за предявяване на осъдителни искове за вземанията, за които заявлението е отхвърлено, като в срок такива са предявени в настоящия процес.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за банков кредит от 21.01.2013 г. предоставил на ответника кредит в размер на 50 000,00 лева, който последният се задължил да върне на 240 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 2-ро число но съответния месец, с краен падеж 02.01.2033 г. Ищецът сочи, че в договора между страните е уговорено при просрочие на погасителни вноски банката да има право да обяви договора за предсрочно изискуем. Твърди ответникът да не е заплатил вноските с падеж 05.04.2017 г. – 05.04.2018 г., поради което с уведомление, връчено по реда на чл. 47 ГПК на 03.05.2018 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Евентуално иска да бъде прието, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на препис от исковата молба за отговор на ответника. Твърди, че в договора за кредит е предвидена неустойка за забава в размер на 10 пункта годишно над възнаграждителната лихва върху забавената сума за времето на забавата и претендира такава неустойка за периода 03.05.2018 г. – 14.06.2018 г. върху предсрочно изискуемата главница в размер на 815,44 лева. Претендира разноски.
Ответникът Н.Д.В. оспорва исковете. Оспорва да е получил сумата по кредита, както и настъпването на предсрочната му изискуемост. Твърди клаузата в договора, предвиждаща възможността на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем да е нищожна като неравноправна. Искат от съда исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че на 21.01.2013 г. между „Р./Б./” ЕАД, от една страна и Н.Д.В., в качеството й на кредитополучател е сключен договор за кредит за рефинансиране и потребителски нужди в размер на 50 000,00 лева, обезпечен, видно от чл. 8 от договора с ипотека върху собствен на ответника недвижим имот, със срок на погасяване на кредита до 02.01.2033 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 6-месечния SOFIBOR + 2,40 пункта, като към датата на сключване на договора лихвата е в размер на 5,089%. Според чл. 5.2 от договора кредитът ще бъде погасен на 240 анюитетни месечни вноски в размер на 332,44 лева, включващи главница и дължима лихва, платими на 2-ро число на съответния месец. Според чл.
9.1 от договор банката счита просрочването на плащането на която и да е вноска или част от нея с повече от 31 дни от датата на падежа, а според чл. 10.1 от договора в случай на неизпълнение на договора свързан с просрочие банката начислява наказателна надбавка върху забавената вноски. Съгласно чл. 10.2 от договора в случай на неизпълнение на договора банката има право едностранно с писмено уведомление да кредитополучателя да обяви всички усвоени, но не погасени по договора за кредит суми за предсрочно изискуеми.
На 20.06.2016 г. между страните е подписан анекс, според който страните са се съгласили, че размерът на остатъчната главница по договора е 43 917,78 лева, както и са променили падежната дата от 2-ро на 15-то число на съответния месец. В чл. 4.1 и чл. 4.2 е уговорени и промяна на първоначалния размер на възнаградителната лихва, като за първите 12 месеца от подписване на анекса тя е фиксирана в размер на 5,4%, а след това – формирана от 6-месечния SOFIBOR плюс надбавка от 4,95 пункта. Според чл. 4.4 от анекса при забава в плащането на дължимите суми по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. В чл. 5.1 от договора е предвидено, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми е 15.01.2033 г., като предвидено погасяване на 199 месечни анюитетни вноски. Според чл. 8.1 от анекса неизпълнение на анекса е налице когато кредитополучателят не плати която и да е вноска на главницата и/или лихвата на датата на падежа, а според чл. 9.3 – при неизпълнение банката има право да обяви всички усвоени и непогасени суми за предсрочно и незабавно изискуеми.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза, на 25.01.2013 г. по разплащателна сметка с титуляр Н.Д.В. е постъпила сумата в размер на 50 000,00 лева с основание процесният договор за заем. Според експертизата към дата 03.05.2018 г. непогасена е била сума за падежирала главница в размер на 1662,84 лева по 13 вноски с падеж в периода 05.04.2017 г. – 05.04.2018 г., а остатъчната непогасена главница е в размер на 40 787,26 лева. Вещото лице сочи, че процесната сума в размер на 815,44 лева представлява начислена неустойка върху главницата от 40 787,26 лева за периода 03.05.2018 г. – 14.06.2018 г. в размер на 16,738%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответника с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на което за ответника е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По въпроса за предсрочната изискуемост и възражението на ответника за неравноправност на клаузата на чл.
9.3 вр. с чл. 8.1 от анекса към договора за кредит, предвиждащи условията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Ответникът, кредитополучател по процесния договор за кредит е физическо лице, на което е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и същият има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно ответникът, като кредитополучател в отношенията, възникнали между него и ищеца по силата на процесния договор за банков кредит се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Доколкото в чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално. Ето защо първият въпрос, на който следва да се отговори е дали процесните клаузи са индивидуално уговорени с потребителя или не. Посочените уговорки не са част от общите условия, при които банката- сключва договорите за кредит с физически лица, а са част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за кредит. Това, обаче, не е достатъчно същите да бъде квалифицирани като индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл. 146, ал.
2 ЗЗП. Установяването в процеса на обстоятелството, че определено условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на „Р./Б./”
ЕАД на основание специалната норма на чл.
146, ал. 4 ЗЗП. В хода на производството ищецът не е представил доказателства, че включването на оспорените клаузи в договора за кредит и анекса към него е в резултат на изричното им обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание.
След като по делото не е установено от „Р./Б./” ЕАД, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени, то за ищеца са неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства и съдът следва да приеме, че разпоредбите на чл. 8.1 и чл. 9.3 от анекса към договора за кредит са били изготвени от банката предварително и кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието им при сключването му. Ето защо и те могат да бъдат нищожни на основание чл. 146 ЗЗП, в случай, че се установи, че са неравноправни.
Съгласно чл.
143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно.
В настоящия случай оспорената клауза на попада в някой от примерно посочените случаи на т.
1 до т. 19 на чл. 143, ал.2 ЗЗП, поради което следва да се обсъдят общите критерии, дадени в чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Според тази разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В случая, при тълкуване волята на страните, изразена в текста на клаузите на чл. 9.3 вр. с чл.
8.1 от анекс № 1 към договора за кредит, сключен между страните, се установява, че в тях е предвидена възможност за банката едностранно, с писмено уведомление, да обяви за предсрочно изискуеми всички непогасени по анекса суми, в случай че кредитополучателят не плати на падежа цяла анюитента вноска или само част от нея – било то главница или лихва.
По отношение на договора за банков кредит възможността на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от ТЗ и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, като същите са специални по отношение на разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД.
Затова предвидените в последната разпоредба основания за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не намират приложение, а такова имат само предвидените в специалните разпоредби основания. Разпоредбата на чл. 432, ал.
1 от ТЗ не сочи обстоятелства за обявяване на предсрочна изискуемост свързани със забавеното изпълнение на вземанията по договора за банков кредит. Тази възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, според която когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. В тази разпоредба на специалния закон се урежда обективният критерий, при който банков кредит може да бъде обявен за предсрочно изискуем - неплащане в срок на една или повече вноски по кредит.
По въпроса за действителността на подобна клауза, но по отношение на клауза от небанков кредит е постановено решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдия Б.Й.. В мотивите на решението е посочено, че клауза в потребителски договор предвиждаща предсрочна изискуемост, за да не е неравноправна следва да съдържа достатъчно ясни, недвусмислени, обективни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което договорът за кредит ще бъде прекратен, като същевременно следва да се държи сметка за размера на неизпълнената част и срока на договора, с оглед правилото на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 40 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/69a4fdcc-f596-40a9-8a53-fdb4fefa4f67