Решение № 2646 от 23.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2646

Велико Търново, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Д.К. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА канд № 20267060600587 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по касационна жалба на АПИ гр. София чрез юк И. против Решение № 160/22.04.2026г. постановено по НАХД 187/26г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш ЕФ № **********, издаден от касатора, с който на БРАТЧЕДА ООД за извършено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а,ал. 2,т. 3 от ЗДвП. е наложено административно наказание –„Имуществена санкция „ в размер на 2500 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Касаторът твирди, че ЕФ е законосъборазен като издаден от орган в кръга на неговата материална компетентност, при спазена процедура за дирене на административно- наказателна отговорност и при правилно приложение на материалния закон. От самото дружество не се оспорва извършването на нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП , за което на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а,ал. 2,т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание Неправилен се явява изводът на съда, че към момента на извършване на нарушението 1.12.2023г. действащото законодателство не е допускало издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП . Съгласно чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и нарушител за налагане на административно наказание в размер, определен за съответното нарушение. В чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП изрично е посочено, че чл. 189,ал.10 от ЗДвП се прилага и за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП. Другата разпоредба , която съдържа имплицитно възможност на АПИ да издава ЕФ е тази по чл. 167а, ал.2, т. 8 от ЗДвП, според която при изпълнението на функциите си по този закон, определението от Председател на УС на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и ЕФ за нарушения по чл. 179,ал.3-3в от ЗДвП. От това следва, че законодателят е предвидил при така описаното в ЕФ нарушение такъв да може да бъде издаван. Допълнителен аргумент е и разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП – която гласи: Вписаният собственик, съответно ползвател на МПС се освобождава от административно- наказателна отговорност по ал.1 и ал. 2 във вр. с административни нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в от ЗДвП , ако в срок от 7 дни от връчването на АУАН или ЕФ подаде декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, придружена от копие на СУМПС. В този смисъл е и нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към която препраща чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП , която предвижда електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП , която създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179 , ал. 3- 3в, от ЗДвП , сред които е и конкретното нарушение на дружеството по чл. 179, ал.3а. от ЗДвП. С оглед на така изложеното, намира, че е налице изрична правна уредба относно връчването и анулирането на ЕФ за нарушение по чл. 179,ал.3б от ЗДвП и , че има такава и по отношение влизането в сила на ЕФ за такова нарушение. С оглед на това намира, че е допустимо издаване на ЕФ, не само в хипотезата на чл. 179, ал.3 от ЗДвП, както стеснително е тълкувал нормата РС, но и за такива по чл. 179, ал.3а от ЗДвП и на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В подкрепа на това свое оплакване сочи ЗНА,т.е. уредбата за тълкуването от чл. 46 до чл. 51. Тълкуването на правните разпоредби, както изрично в чл. 46, ал.1 от ЗНА е посочено, става според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най- много отговаря на други разпоредби, на целта на закона и основаните начала на правото на РБългария. Допълнителен аргумент за законосъобразност на ЕФ е, че към датата на неговото издаване е налице промяна в нормативната уредба, при която е изрично посочено, че за нарушения от вида на процесното е допустимо издаване на ЕФ.

Доводите на касатора досежно самото нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, който урежда задължение на собственика респ. ползвател на МПС да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС, в конкретния случай тол такса. Не е спорно, че към датата на извършване на нарушението, дължимата тол такса не е заплатена към момента на използване на платената пътна мрежа в пълния размер, тъй като е подадена тол- декларация за по- малка маса до 12т. . Следователно не е налице алтернативност на изпълнителното деяние, описано в ЕФ, а се касае за два алтернативни способа за заплащане на тол такса, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Предвидената санкция е в абсолютен размер от 2500 лева , когато се касае за собственик на МПС – ЮЛ, каквато е и наложена с процесния ЕФ. Управляваното ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, по платена пътна мрежа, каквато е посочения път I 5 км. 68+946 посока нарастващ километър, без да има валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Към докладите по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, които се създават от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП , при горепосоченото нарушение на чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/ или динамични такива – видеозаписи. ЕФ е издаден на собственика на МПС, доколкото същият не е подал декларация, че същото на посочената дата е управлявано от друго лице, ведно с приложено към декларацията СУМПС. В обобщение с така изложеното намира, че от касатора законосъобразно е издаден ЕФ за нарушението, а не както твърди ВТРС е следвало да се състави АУАН и издаде НП.

От съда се иска да отмени Решението на ВТРС, като се постанови ново по съществото на спора, с което се потвърди като законосъобразен обжалваният ЕФ.

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява, депозирал е подробно писмено становище.

Ответникът по жалбата – БРАТЧЕДА ООД, редовно призован не изпраща представител. .Депозиран е писмен отговор на подадената касационна

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на материалния закон. Правилно РС е приел, че към момента на извършване на нарушението е следвало отговорността на нарушителя да се осъществи по общия ред чрез издаване на АУАН и НП,а не чрез издаване на ЕФ. Като е съставил ЕФ АПИ е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна та му. Намира решението за правилно и предлага, същото да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 160/22.04.2026г. постановено по НАХД 187/26г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш ЕФ № **********, издаден от касатора, с който на БРАТЧЕДА ООД за извършено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а,ал. 2,т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание –„Имуществена санкция „ в размер на 2500 лева.

За да постанови този правен резултат, РС е приел за установено от фактическа страна следното: На 1.12.2023г. в 1,38 челектронната система за тол такси е съставила доклад с приложено към него статично изображение- снимка на движещо се ППС, представляващо ППС специален автомобил Волво Ф12 с ДК№ [рег. номер] с технически допустима маса от 38 т. с три броя оси екологична категория Евро 0, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима максимална маса на състава 0 в О. П. Т., по път I 5 км. 68+946 посока нарастващ километър, включена в обхвата на платената пътна мрежа като за посоченото ППС не е заплатена частично дължимата пътна такса по чл. 10, ал 1, т.2 от ЗП , тъй като има подадена тол декларация за преминаването , но е заплатена за по- малка категория до 12т. След като от системата на „Пътна полиция“ се установява собственика на МПС, и това е ЮЛ БРАТЧЕДА ООД на същото е издаден процесния пред РС ЕФ. От страна на собственика няма подадена Декларация ведно със СУМПС за лицето, което на посочената дата и място е управлявало ППС. Реално от дружеството, посоченото нарушение не се оспорва, в хода на съдебното следствие пред РС не се ангажират доказателства, които да установяват заплащането на дължимата пътна такса към момента на извършване на деянието, така и в последствие.

След като е установил горната фактическа обстановка, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ поради следните съображения: Към момента на нарушението 1.12.2023г. е действала нормата на чл. 189ж, ал.1, изр. Първо от ЗДвП, в редакция, при която е предвидено, че при нарушение на чл. 179, ал.3 от ЗДвП , установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на административно наказание „Глоба“ или „Имуществена санкция“, предвидени за съответното нарушение. Доколкото се касае за възникване на административно- наказателна отговорност, нормите следва да се тълкуват стриктно, като съдът е посочил, че към датата на извършване на нарушението, не е предвидена възможност в чл. 189ж, ал.1, изр. Първо от ЗДвП да се издаде ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, поради което е следвало да бъде съставен АУАН и издадено НП. С други думи, доколкото издавеното на ЕФ е специална процедура, различна от общата такава, предвидена в ЗАНН, то същата може да се прилага само при изрично посочените в закона случаи. РС е посочил, че едва с изменението на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП обн. ДВ бр. 13/13.2.2024г. в сила от 13.2.2024г. законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на ВТРС , към които съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН препраща.

По направените от касатора възражения, съдът намира следното : Изложените мотиви в касационната жалба досежно доказанност на нарушението на чл.102, ал.2 от ЗДвП, чрез формиране на доклад от електронната система и съпътстващо статично изображение за движение на ППС над 3,5 т. на посочения път ,част от платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП пътна такса, тъй като за него е подадена тол- декларация за по- ниска категория до 12 т. не могат да обосноват незаконосъобразност на процесното Решение. РС е намерил, че тези факти са доказани чрез представените по делото доказателства, не се оспорват от самото дружество, собственик на ППС. Освен това съдът е намерил, че правилно е посочена и съответната санкционна норма на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, както и че липсва Декларация от собственика ведно със СУМПС на трето лице, за което да се твърди , че на посочената дата и място е управлявало МПС. Няма спор и че, в този случай следва да се ангажира отговорността на собственика, в случая ЮЛ, като в този случай правилно е определен вида и размера на посочената санкция“Имуществена такава“ в абсолютен размер от 2500 лева. Доколкото се касае за отговорност на ЮЛ, то това е обективна отговорност, поради което не е необходимо доказването на вина. Въпросът за това дали има алтернативност на деянието или се касае за алтернативност за способа на заплащане на тол таксата, също липсват каквито и да било мотиви от страна на РС, послужили като основание за отмяна на ЕФ. Няма спор, че деянието е допускане до движение по платената пътна мрежа на МПС над 3,5 т. без заплатена изцяло пътна такса по чл. 10, ал. 1,т.2 от ЗП, и че законодателят допуска алтернативност на самото заплащане било с маршрутна карта, било с тол декларация. Нито съдът, нито дружеството оспорват установения от АНО факт, че такава такса изцяло не е заплатена за посоченото МПС по нито един от двата начина. С оглед на това настоящата инстанция намира, че не следва да се излагат мотиви досежно тези възражения в касационната жалба, доколкото СвРС се е съгласил с тях и същите не са послужили като основание за отмяна на ЕФ.