Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1587 от 28.11.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3516/2022
Вид
Решение № 1587
Подписан
28.11.2022
В сила
11.04.2023
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. Варна, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110203516 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „TИEM ВАРНА ГРУП“ ООД, ЕИК: 205096316, с адрес на управление: гр.Варна. бул.

„Владислав Варненчик“ 108, вх.Б, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Т.М.К., депозирана чрез адвокат А. Х. от ВАК против Наказателно постановление № 032200629 от 20.07.2022 година, издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл.

62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на наказания субект. Твърди се, че нарушението не е доказано. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв.Х., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде 1 отменено. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, за които ангажира писмени доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата. По съществото на делото се явява ю.к.Н., който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.06.2022 год. /събота/, около 12:00ч., служители на Д „ИТ“- Варнасвидетелите М. М. и Б. Д. извършили проверка на бар „Палмеро“, находящ се на плаж „Кабакум“, к.к. „Чайка“, общ. Варна, стопанисван от „Тием Варна Груп“ ООД .

Поводът за проверката бил получен в Д“ИТ“-Варна устен сигнал, че в заведението полагат труд лица без сключен писмен трудов договор. В заведението проверяващите установили няколко лица, изпълняващи трудови функции. Едно от тях била св.Б. Д., която към 18.06.22г. нямала навършено пълнолетие и била ученичка. При влизане в обекта проверяващите възприели как св.Д. занесла менюта на една от масите, където били настанени клиенти, взела им поръчката, маркирала същата на бара и след това сервирала поръчката на клиентите. Проверяващите се легитимирали и поискали от заварените в обекта лица да попълнят декларация по чл.399 от КТ. Св.Б. Д. попълнила собственоръчно в декларацията, че работи в заведението от 18.06.22г., с работно време от 09:00ч. до 17:00ч., 5 работни дни и 2 почивни, с дневна почивка два пъти по 30 минути, на длъжност „сервитьорка“, че има сключен трудов договор и че е договорила трудово възнаграждение в размер на 800 лв.. Във връзка с попълване на данните в декларацията, св.Д. се допитвала до бармана в заведението.

След попълване на декларацията, на представляващия възз. дружество била представена призовка за явяване в Д“ИТ“ и представяне на документи касателно установените в обекта лица. Впоследствие от възз. дружество не бил представен трудов договор за Б. Д..

Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си в констативен протокол №ПР2220242/27.06.2022г.

С оглед горните констатации, на 27.06.2022г. един от проверяващите –св.М. на длъжност гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като приела, че възз. дружество като работодател е допуснал до работа лицето Б. Р. Д. да полага труд в полза на „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД, изпълнявайки трудови функции на длъжност 2

„сервитьор“ в бар „Палмеро“, находящ се на плаж „Кабакум“, к.к. „Чайка“, общ. Варна, стопанисван от „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД, при определено работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 800.00 лева, преди да е сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудово правоотношение. Приела, че нарушението е извършено на 18.06.2022 г. в 12:10 часа в бар „Палмеро“, находящ се на плаж „Кабакум“, к.к. „Чайка“, общ. Варна, стопанисван от „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД, в който ден лицето Б. Р. Д. е установено да полага труд в полза на „ТИЕМ ВАРНА ГРУП" ООД, без да е сключен трудов договор в писмена форма между лицето и „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД . АУАН бил съставен в присъствието на управляващия ООД, бил му предявен и връчен, като той го подписал без възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д“ИТ“ постъпили писмени възражения, в които управителят на дружеството посочил, че Д. е присъствала в обекта на проверката, но не е работила, а единствено се запознавала с условията на работа.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „ТИЕМ ВАРНА ГРУП“ ООД административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания дадоха М. М.

/актосъставител/ и Б. Д. /свидетел по акта/, които възпроизведоха пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде и Б. Д.. Същата потвърждава, че към момента на проверката е била в заведението обект на проверка, но сочи, че не е работела, а била на интервю за работа, което се провеждало от управителя на заведението. Твърди, че когато проверяващите са влезли в обекта, тя взимала поръчка от клиенти, за да покаже уменията си. След предявяване на приложената към АНП декларация потвърждава, че е попълнена от нея, но твърди, че била насочвана от бармана в заведението какво да пише в декларацията. Твърди, че в деня на проверката, освен обслужване на една маса, не била извършвала друга дейност.

Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта в която заявява, че към момента на проверката не е работила, а била на интервю за работа, като показвала уменията си, тъй като в тази им част показанията са в пълно противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал, противоречиви и нелогични са, а и тази свидетелка впоследствие е била в трудови правоотношения с въззивника и очевидно е заинтересована дава показания в негова полза. На първо място показанията на св. Д. са в противоречие с показанията на свидетелите М. и Д., от които се установява, че в 3 момента на проверката Д. е занесла менюта на една от масите, взела е поръчката, впоследствие е маркирала поръчката на бара и е сервирала същата. Нещо повече св.М. е категорична, че друго лице /освен бармана/ и другите сервитьори е нямало в обекта, като е нямало лице, което да и показва на Д. какво да прави или да наблюдава действията й. Нещо повече, ако управителят на заведението е бил в обекта по време на проверката, както твърди Д., то безспорно това щеше да бъде отбелязано в книжата съставени на място, а и призовката връчена в обекта за дружеството щеше да бъде връчена на него, а не на бармана в заведението . На следващо място видно от приложената към АНП декларация по чл. 399 от КТ изходяща от Д. в нея тя сама е вписала, че има подписан трудов договор с въззивника. Показанията на тази свидетелка са в противоречие дари с писмените доказателства- декларацията, изготвена от самата нея . Именно в попълнената от св.Д. писмена декларация същата декларира, че е на работа в заведението като „сервитьор“. В писмената декларация същата е декларирала и работно време, почивка, както и това, че е договорила заплащане в размер на 800лв.. И най-накрая определено няма как да бъде възприето за достоверно твърдението на лице, което е ученик, очевидно грамотно, че няколко дни преди навършване на пълнолетие не може да се ориентира какво да напише в бланка на декларация и да вписва там факти, които са и били казани от друго лице /барман/, и то при положение, че в заведението е бил управителя на заведението, за да я интервюира, както се твърди от самата нея. Ето защо съдът не кредитира показанията на тази свидетелка в тези им части, като ги намира за житейски нелогични и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства. В останалата им част показанията се кредитират от съда.

Съдът изцяло кредитира останалите писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите М. и Д., частично от показанията на Д. / в кредитираните от съда части/, дадени в с.з., АУАН, идентификационна карта, декларация, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна и следва 4 да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.

В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото Заповед №3-0157 на ИД на „ГИТ“ издадена на 16.02.2022год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ИТ“.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.М., която към момента на съставянето му е работил на длъжността гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на представляващия ООД и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.