Решение № 85 от 18.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. П., 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500743 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1122 от 25.10.2023г. от 24.10.2022г., постановено по 3846/2022г.по описа на Районен съд –П. са отхвърлени предявените от „К.“ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град П., ул.“В.А.“№7, вх.Б, ап.9 ,представлявано от управителя Т.Г.Т. против „М.п.“ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град С., ул.“А.П.Ч.“№45, партер, офис №4, представлявано от К.Д.М. искове за връщане на платени без основание или поради отпаднало основание суми както следва: сума в размер на 3199.52лв., от които неолихвяема сума в размер на 773.05лв., главница в размер на 1371лв., лихви в размер на 190.42лв., присъдени разноски в размер на 400лв. и разноски по изпълнително дело -199.80лв. ,както и сума, с която се е обогатил неоснователно, представляваща такса по чл.26 от ТТЗЧСИ в размер на 286.51лв., които са били събрани чрез принудително изпълнение по изпълнително дело №434/2022г на ЧСИ Х.П. с рег.№904 с район на действие Окръжен съд-П., образувано по силата на изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д.№593/2021г на РС-П., ведно със законната лихва върху подлежащата на връщане обща сума в размер на 3 199.52лв., от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Осъден е „К.“ООД с ЕИК ********** да заплати на „М.п.“ЕООД с ЕИК ********** разноски по делото в размер на 402.52лв.

В законовоустановения срок срещу постановеното решение е подадена въззивна 1 жалба от „К.“ООД с ЕИК ********** с изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт. Във връзка с довода за недопустимост се твърди, че районният съд се е произнесъл по установителни искове с правно основание чл.424 и чл.439 от ГПК, каквито обаче не са били предявени от ищцовото дружество. Твърди се, че в обстоятелствената част на исковата молба ясно било заявено, че е проведено изпълнително производство, което е приключило със събиране на пълния размер на процесните вземания в полза на ответника и разноски за ЧСИ за сметка на ищеца. Същевременно било посочено, че със събиране на процесните суми ответникът се е обогатил и спестил за сметка на ищеца при начална липса на основание или евентуално при последващо отпадане на правното основание. Въз основа на тези твърдения ищецът е формулирал осъдителен петитум, с който е поискано осъждането на ответника да заплати процесните суми. Поддържа се, че в съдебно заседание правилно районния съд е квалифицирал предявените искове като такива по чл.55 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД, но дефакто в мотивите си/ на стр.8/ е разгледал и обсъдил основателността на искове по чл.424 и чл.439 от ГПК ,каквито не са били предявени, включително и поради факта, че съгласно съдебната практика такива искове биха били недопустими поради липса на правен интерес при вече приключило изпълнително производство. Според жалбоподателя обжалваното решение е и неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснато съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно първоинстанционния съд бил приел, че след стабилизиране на заповедта за изпълнение ищецът – длъжник би могъл да оспори наличието на правно основание за събиране на признато спрямо него вземане само по реда на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК , което обективно е напълно несъответстващо на предоставените му от материалния закон възможности за защита по чл.55 и чл.59 от ЗЗД при проведено и приключило изпълнително производство.Твърди се, че изложените на стр.7 и стр. 8 от решението мотиви, според които ищецът е предявил осъдителни искове, уважаването на които според първоинстанционния съд пък зависи от наличието на основанията за предявяване и уважаване на установителни искове по чл.424 и чл.439 от ГПК квалифицират тези мотиви като вътрешно противоречиви, а основаващото се на тях решение като постановено пир съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и логическа необоснованост. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, респективно да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение по същество , с което предявените искове да бъдат уважени.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна „М.п.“ЕООД е подаден отговор,с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Претендират се сторени пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция дружеството – жалбоподател не изпраща представител.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на 2 устните състезание чрез представено по делото писмено становище Дружеството ответник по жалбата не изпраща представител.От същото е постъпила писмена молба , с която се поддържат съображенията, изложени в отговора.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК. Ето защо въззивната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от „К.“ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град П., ул.“В.А.“№7, вх.Б, ап.9 ,представлявано от управителя Т.Г.Т. против „М.п.“ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град С., ул.“А.П.Ч.“№45, партер, офис №4, представлявано от К.Д.М., в обстоятелствената част на която се твърди, че след 23.06.2022г.чрез получено уведомление от страна на „Банка ДСК“АД ищцовото дружество узнало, че банката била задължена да извърши паричен превод на сумата от 3 199.52лв. от банковата сметка на ищеца към посочената от ЧСИ Х.П. в банкова сметка в „ОББ“АД за погасяване на задължения по изпълнително дело №434/2022г по описа на ЧСИ с рег.№904 с район на действие Окръжен съд-П.. Твърди се, че след 30.06.2022г ищцовото дружество получило съобщение от ЧСИ с покана за доброволно изпълнение на следните суми по силата на изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д.№593/2021г на РС-П. обща сума в размер на 3 220.78лв., от които: неолихвяема сума в размер на 773.05лв., главница в размер на 1371 лв., лихви в размер на 190.42лв., присъдени разноски в размер на 400лв. и разноски по изпълнително дело 199.80лв., които се дължали на взискателя „М.п.“ЕООД, а такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 286.51лв.се дължи на ЧСИ.Ищецът твърди, че тъй като посочените задължения по основание и размер му били напълно неизвестни, се наложило да извърши справка в Районен съд-П., при което се установило, че действително на 21.04.2021г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№593/2021г. по описа на РС-П., въз основа на подадено от ответника „М.п.“ЕООД в качеството му на купувач на възложени му по реда на чл717з от ТЗ вземания на „Ф.е.“ЕООД с ЕИК ***********/ заявление за издаване на заповед за изпълнение на сочени от заявителя като неизпълнени задължения на „К.“ООД към „Ф.е.“ЕООД , които според заявлението са били формирани за периода месец ноември 2017г. до месец декември 2017г. Ищецът твърди, че по силата на договор за доставка на ел.енергия, сключен на 04.09.2017г. между него като купувач и потребител и „Ф.е.“ЕООД/ като продавач и доставчик/ е имал търговски взаимоотношения за доставка и потребление на ел.енергия, но всички породени от тях задължения са били изпълнени/ погасени/ от негово страна точно съгласно договорените срокове и размер и не е имало неизпълнение и подлежащи на изпълнение парични задължения към „Ф.е.“ЕООД. На това 3 основание ищецът няма и не бил могъл да имат каквито и да било задължения към ответника/ взискател по изпълнителното дело/ в качеството му на валиден правоприемник на „Ф.е.“ЕООД. В условията на евентуалност ищецът заявява,че дори и да се установи наличие на пълно или частично неизпълнение на задължението за плащане на доставената от „Ф.е.“ЕООД и потребена от „К.“ООД ел. енергия за периода месец ноември 2017г месец декември 2017г, то още към иницииране на заповедното производство това задължение е било вече напълно погасено по давност, която била тригодишна считано от падежа на задължението. Същевременно ищецът твърди, че дори и евентуално да не било погасено по давност „К.“ООД не дължало на „М.п.“ЕООД плащане на вземането, представляващо парично задължение за доставена и съответно потребена ел. енергия за периода ноември 2017г – декември 2017г., защото прехвърленото вземане не било съобщено валидно на длъжника, поради което същото обективно не би породило правни последици за извършване на плащане към евентуалния приобретател на вземането. Ето защо ищцовото дружество счита, че получената от ответника чрез осъществено принудително изпълнение по изп.д.№434/2022г на ЧСИ Х.П. с рег.№904 с район на действие Окръжен съд-П. сума в общ размер от 2 934.29лв., включваща неолихвяема сума в размер на 773.05лв., главница в размер на 1371лв., лихви в размер на 190.42лв.,присъдени разноски в размер на 400лв. и разноски по изпълнителното дело на 199.80лв., обективно представлява форма на неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД, тъй като сумата била получена от взискателя „М.п.“ЕООД при начална липса на основание или евентуално при отпаднало основание, поради което същата подлежала на плащане/връщане от получателя / взискателя/ в пълен размер, ведно със законната лихва върху нея от момента на подаване на исковата молба.

Твърди се също така, че събраната от ЧСИ такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 286.51лв. също трябва да му бъде възстановена , ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба от взискателя „М.п.“ЕООД, който се бил обогатил неоснователно по чл.59 от ЗЗД до размера на тази сума като бил спестил нейното плащане, прехвърляйки в тежест на ищцовото дружество в качеството му на длъжник по едно иначе материално незаконосъобразно изпълнение или пък евентуално тази сума трябвало да бъде възстановена на ищеца под формата на обезщетение по чл.45 от ЗЗД за причинена му от взискателя „М.п.“ЕООД имуществена вреда.

Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 199.52лв., от които неолихвяема сума в размер на 773.05лв., главница в размер на 1 371 лв., лихви в размер на 190.42лв., присъдени разноски в размер на 400 лв. и разноски по изпълнителното дело - 199, 80 лв., както и такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 286,51 лв., която обща сума била събрана чрез принудителното изпълнение по изп. дело № 434/2022 г. на ЧСИ Х.В.П. с рег. № 904 с район на действие Окръжен съд - П., образувано на основание изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 593/2021 г. на РС П., при начална липса на правно основание или /евентуално/ при отпаднало правно основание или /евентуално/ при условията на непозволено увреждане относно таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 286,51 лв. Да се осъди ответника да заплати на ищеца законна лихва върху главницата от 3199.52лв., считано от датата на 4 подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „М.п.“ ЕООД е постъпил писмен отговор, с който изцяло оспорва изложените в исковата молба твърдения, като се излагат съображения за недопустимост на предявените искове, както и за неоснователност, в случай, че бъдат приети за допустими. Твърди се , че длъжникът не бил предявил претенция с правно основание чл. 439 ГПК , в която можел да оспорва с иск изпълнението, но искът можел да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание, като в тази насока се цитира съдебна практика. Сочи се, че в процесния случай оспорването на вземането по изпълнението се основавало на факти, които са настъпили преди изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 416 ГПК да се стабилизира окончателно. Твърди се, че ищецът в настоящото производство бил уведомен още с посоченото съобщение за незабавно изпълнение как се обжалват разноските, че правото на обжалване отдавна било преклудирано поради приключилото изпълнително производство с разпореждане за приключване с изх. номер 24101/30.06.2022 г., както и, че още повече, че и защитата на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение се осъществявала чрез обжалване само на точно посочени в ГПК изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона съгласно чл. 435, ал.2 по реда на чл. 436 от ГПК.