Определение № 280 от 19.08.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Враца, 19.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Искра П. Касабова като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Частно наказателно дело № 20261420200675 по описа за 2026 година

Пред настоящата инстанция на 17.08.2026г. е депозирана жалба от пострадалия свидетел Р. П. Х. от *******************, с ЕГН: **********, с която същият атакува Постановление за спиране на наказателно производство от 24.07.2026г. по ДП №7547/2025г. по описа на РП - Враца /ДП№ 1161/2025г. на РУ Враца/ образувано и водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. чл.130 ал.1 от НК, против обв.*********** гр.Враца.

В жалбата се излагат подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното Постановление на ВРП, като се твърди, че извода направен от прокуратурата в насока на това, че деянието не е извършено по хулигански подбуди, а по лични мотиви, поради което е преквалифицирано в такова по чл.130, ал.1 от НК е неправилен и противоречи на събраните по делото доказателства и на трайната съдебна практика като е довел до неправилна правна квалификация на деянието, в каквато връзка се иска неговата отмяна и връщане за доразследване.

Производството се движи по реда на чл.244 ал.5 от НПК.

Жалбата е процесуално допустима и основателна, като същата е подадена в законният срок и е подадена от Л., което има право, и правен интерес да обжалва Постановлението за спиране на наказателно производство от 24.07.2026г.

Постановлението на ВРП е получено на 03.08.2026г. от св. Р. П. Х., а Жалбата е подадена във ВРП на 07.08.2026г., т.е. в 7-дневния законов срок.

Съдът анализира приложените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията наведени в жалбата и в атакуваното с нея постановление, като намира, че не е необходимо да се спира на фактическата обстановка по делото, тъй като тя е изяснена посредством допустимите от закона доказателства и доказателствени средства, наред с това не се констатира 1 сочения в жалбата порок – за липсата на анализ на събраните по производството доказателства, напротив настоящият състав констатира, че направения анализ на събраните по производството доказателства е адекватен, съответен на обективната истина и пълноценен, като доказателствената маса не е преценявана превратно и в ущърб на някоя от страните.

Досъдебното Производство №7547/2025г. по описа на РП - Враца /ДП№ 1161/2025г. на РУ Враца/ е образувано и водено против обв. *********** от гр.Враца за това, че на 24.09.2025 г. в гр.Враца, е причинена лека телесна повреда на от гр.Враца, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в ляво тилно с оток на меките тъкани; по една разкъсно-контузна рана по типа на аркада, в областта на лява вежда и долен ляв клепач, с оток и кръвонасядане на клепачите и лява скула; лекостепенна промяна на съзнанието, които увреждания са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е било извършено по хулигански подбуди престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 НК.

В хода на производството са последвали множество процесуално-следствените действия, разпитани са множество свидетели – общо 11 част от които подкрепят обвинението, а други защитната линия на обвиняемия, приложени са протокол за предупреждение, медицински документи – Експертно Решение на Обща ТЕЛК/24.10.2022г. за пострадалия, Епикриза №11149/27.09.25г., СМУ №323/29.09.25г., СМЕ №37/19.01.26г. и Допълнителна СМЕ №216/03.04.26г., Справки за актуални трудови договори на част от свидетелите, приложени са характеристични даннни и Свидетелство за съдимост на обвиняемия. Направен е пълен анализ освен на показанията на присъствалите на случилото се свидетели очевидци и на заявеното от пострадалия, а така също и на заявеното от обвиняемия и свидетелите подкрепяци неговата защитна линия. Отчетени са и изводите на изготвените експертизи - СМЕ №37/19.01.26г. и Допълнителна СМЕ №216/03.04.26г., както и на останалите приложени медицински документи въз основа на които се установява, че пострадалия е получил: „разкъсно-контузна рана в ляво тилно, с оток на меки тъкани; по една разкъсно-контузна рана по типа на аркада в областта на лява вежда и долен ляв клепач, с оток и кръвонасядане на клепачите и лява скула; лекостепенна промяна на съзнанието. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети /удари с или върху твърд тъп предмет/, и могат да бъдат получени при нанасяне на побой.“

Също така от заключението на допълнителната СМЕ по делото, се установява и че: „уврежданията в областта на Л.то - по една рана на лява вежда и на долен ляв клепач, са получени по типа аркада /същите са гладки, с добре адаптирани, неохлузени ръбове - същата се получава от удар с поширока плоскост върху такова място от човешкото тяло, под което има заострен костен ръб - в конкретния случай горния и долния ръб на орбитата/ с оток и кръвонасядане на околните меки тъкани.

Тези увреждания в областта на лява очницаса получени от еден или няколко наслагващи се удари в същата област, и не могат да бъдат получени при паданеот собствен ръст, тъй като околните издадени части на Л.то - скула, вежди, върха на носа, не се установяват охлузвания, които да означават, че Х. е падал по Л..

Раната тилно със съпровождащия я оток добре отговарят да бъдат получени при падане от собствен 2 ръст - назад. Уврежданията биха могли да бъдат получени от поне един удар в областта на Л.то, или няколко наслагващи се в една и съща област, в конкретния случай - в областта на Л.то в ляво /лява очница/, и от един удар върху твърд тъп предмет тилно. Не е възможно всички увреждания на Х. да бъдат получени при падане от собствен ръст, без нанасяне на удар.“ В резултат е изведен извод, че деяние съставлява престъпление по чл.130 ал.1 НК - лека телесна повреда. Относно начина на нейното причиняване, събраните гласни и писмени доказателства, въпреки съществените противоречия в детайлите на свидетелските показания, които са анализирани в необходимата пълнота е възприето че събраната доказателствена маса напълно изключват изложената от обв. Иванов версия, която може да се цени единствено като защитна позиция. Въз основа на събраната доказателствена съвкупност, прокурора е приел, че от събраните в хода на разследването доказателства не може да се направи извод, че са наЛ. основания за квалификация на деянието на обв.Иванов, като причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Този извод е обусловен от доказателствения материал, от който се установява, че е имало конкретна причина от личен характер, а именно – възникнало непосредствено преди това скарване между тях, поради която обвиняемия е нянесъл на пострадалия жалбоподател констатираната телесна увреда са влезли във Ф. съприкосновение.Именно поради това прокурорът приема, че с оглед събраните доказателства не може да се направи извод, че обв.Иванов е причинил телесните увреждания на пострадалия Р. П. Х. по хулигански подбуди, без да има каквато и да била конкретна причина за това и само с цел да прояви явно незачитане на правилата за поведение в обществото. Изложил е подробни съображения.

Правилно прокурора в изготвения прокурорски акт е посочил, че когато обвинението съдържа квалифициращия признак по чл.131 ал.1 т . 1 2 НК, е задължително изясняване на мотива за деянието, а в конкретния случай е безспорно установено, че мотива е личен – несъобразяването на пострадалия с отправените му многократно забележки, да кара с по ниска скорост на посочената отсечка, тъй като има малки деца, с което последният категорично не се е съгласил и дори е реагирал, че „ще кара с каквато скорост си иска“, при това въпреки лошият пътен участък и висок диопътр очила, които носи.

За това и няма спор, че именно мотивацията на извършителя, е основният критерий за разграничаване между основния текст по чл.130 ал.1 НК, и квалифицирания такъв по чл.131 ал.1 т.12 НК, визиращ хулиганските подбуди. В каквато насока е и съдебната практиката. Това е така защото при деянията извършени по хулигански подбуди, деецът цели да покаже явното си неуважение към обществото, а умисъла може да бъде както пряк, така и косвен. В случая поведението на обв.

Иванов е било насочено единствено към засягане телесния интегритет на пострадалия 3

Х., а не срещу установения в страната ред и спокойствие. Наред с това и за да се направи извод за наличие на хулигански подбуди, като част от субективното отношение на дееца към извършеното, е необходимо да се установи, че съответните действия са извършени без конкретен повод, и че с тях деецът е целял да покаже явно пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.

Този квалифициран състав на престъплението се прилага, когато се установи умисъл от страна на дееца, насочен към извършване на деянието с цел да демонстрира явно неуважение към обществото, грубо и демонстративно нарушение на обществения ред, пренебрежение и неглижиране на правните норми. Наличието на такъв умисъл при причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения, обусловени от неразбирателство, вражда, завист и други, липса на личен повод и личен мотив за извършване на деянието, както и липсата на някакви видими поводи, създадени от пострадалия, защото те предполагат демонстративно неуважение към обществения ред без личен мотив. Освен това хулиганските подбуди са особен субективен признак на престъплението по чл.131, ал.1, НК водещ до повишаване на обществената опасност на престъплението, поради което то е престъпление от общ характер и не се преследва по тъжба на пострадалия.

В случая обв. *********** е реализирал телесната повреда, като е действал не, за да направи демонстрация на присъстващите на инцидента, или за да прояви "явно неуважение към обществото", а по- скоро действията му са реакция на личностна основа и в израз на личните си емоции и отношения с поведението на пострадалия.

Поведението му не цели шокиране на обществеността чрез демонстриране на брутално незачитане на обществения ред и неприкосновеността на личността, а е мотивирано от съществуващия вече конфликт между него и пострадалото Л. от предходните дни и многократно направената от него забележка. Предвид изложеното, съдът намира за правилен и обоснован изводът на прокурора, че не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер. С деянието е осъществен престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК. Съгласно чл.161, ал.1 от НК за лека телесна повреда по чл.130 от НК, наказателното преследване се преследва по тъжба на пострадалия до съответния първоинстанционен съд.

Съгласно чл.50 от НПК, когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство се спира, като прокурорът уведомява пострадалия за правото му да подаде тъжба по реда на чл.81 от НПК, ако не са наЛ. основанията по чл.49 от НПК. А в случая няма доказателства за това пострадалият да е в невъзможност да подаде тъжба, поради безпомощно състояние. По тези съображения съдът намира, че обжалваното постановление за спиране на наказателното производство следва да бъде потвърдено.

4

В този смисъл жалбата на пострадалият св.Р. П. Х. от гр.Враца се явява напълно неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.244, ал.5 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от жалбоподателя Р. П. Х. от гр.

Враца.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за спиране на наказателно производство от 24.07.2026г. по ДП №7547/2025г. по описа на РП - Враца /ДП№ 1161/2025г. на РУ Враца/ образувано и водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. чл.130 ал.1 от НК, против обв.*********** гр.Враца.

Препис от определението да се връчи на Районна прокуратура- Враца и жалбоподателя Р. П. Х. от гр. Враца.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД№675/2026г. по описа на РС- Враца.