Решение № 858 от 10.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Варна , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100500477 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 287605 от 08.12.2020 г. от Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната К.К., ул. „Дякон Игнатий“ №3, гр. София, срещу решение № 261136 от 11.11.2020 по гр.д.

№ 102 по опис на Варненски районен съд за 2020 г., с което са отхвърлени предявените от Министерство на отбраната, кумулативно, обективно съединени, осъдителни искове с правно основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16639,36 лева, представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ „Васил Левски“ съобразно Наредба №Н-1/14.01.2013 г. пропорционално на срока на неизпълнение на военна служба от 7 години 8 месеца и 21дни, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 07.01.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 1867,41 лева за периода от 30.11.2018 г. до 07.01.2020 г. Решението е обжалвано и в частта за разноските за сумата от 800лева (осемстотин лева), присъдени в полза на ответника Д.П. З., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

В жалбата излага, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Отправено е искане за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение и постановяване на друго, с което съдът да уважи всички предявени искове.

В отговор насрещната страна оспорва основателността на жалбата, като излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни възражения.

С определение № 729 от 25.02.2021 г. съдът е приел жалбата за процесуално 1 допустима. По същество приема, че е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна въззивният съд констатира, че исковото производство е образувано по предявени от Министерство на отбраната кумулативно, обективно съединени, осъдителни искове с правно основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които е претендирало за осъждане на ответника да заплати 16639,36 лева, представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ „Васил Левски“ съобразно Наредба №Н-1/14.01.2013 г., която сума е определена като пропорционална на срока на неизпълнение на военна служба от 7години 8месеца и 21дни, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 07.01.2020 г. до окончателно изплащане на задължението, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 1867,41 лева за периода от 30.11.2018 г. до 07.01.2020 г.

Ответникът е оспорил претенцията като неоснователна, като твърди, че е изправна страна по договора и понастоящем продължава да работи в системата на МВР, считано от 13.08.2011 г. до настоящия момент с прекъсване от 5 месеца и 11 дни в периода от 31.10.2018 до 11.04.2019 г.

Възоснова на събраните по делото доказателства, настоящия въззивен съд приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.08.2011 г. е сключен договор за военна служба между Д.Ц. и началника на НВУ „Васил Левски“, упълномощен от МО. С договора Д.Ц. е поел задължението да изпълнява военна служба в срок от 10 години. Изпълнението е започнало на 22.07.2016 г.

Със заповед №КВ-432 от 02.10.2018 г. договорът за военна служба на ответника е прекратен на основание чл. 163 от ЗОВСРБ – с предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната, считано от 31.10.2018 г.. Със заповед № ЗЛС-77 от 30.10.2018г. ответникът е отчислен от списъчния състав на 3 Механизиран батальон – Карлово. Срокът за изпълнение към датата на прекратяване е 2 години 3 месеца и 9 дни. Размерът на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ „Васил Левски“, изчислена пропорционално, след прихващане на прослуженото време, възлиза на 16639,36 лв. Със Заповед №КВ-432 от 02.10.2018 г. договорът на ответника Ц. за военна служба е прекратен и същият е зачислен в запаса, считано от 30.10.2018 г.

На 18.04.2018 г. Д иректорът на РС „Военна полиция – Варна е напровил предложение до директора на служба „Военна полиция“ – София, на осн. чл. 64, ал. 1 от ППЗВП да бъде разгледано служебното дело по изучаване на Д.Ц. и да започне процедура по назначаването му на длъжност „инспектор“ в първи сектор в отдел „контрол и охрана“.

Изразено е становище за притежаване на всички необходими качества и изисквания за заемане на длъжността.

На 16.10.2018 г. Д.Ц. е дал съгласие за извършване на прихващане с полагащите му се обезщетения за погасяване на задължения към Министерство на отбраната. От представеното заявление по чл. 63, ал. 1 от ППЗВП се установява, че на 28.11.2018 г. Д.Ц. е отправил искане разглеждане на кандидатурата му за приемане на военна служба на длъжност „инспектор“ в първи сектор в отдел „контрол и охрана“ в РС „Военна полиция“ Варна.

С писмо № ВП-4007/30.07.2018г. е поискано съгласието на командира на сухопътните войски от МО, служба Военна полиция, лейт. Д.Ц. да бъде назначен в служба Военна полиция. Съгласие не е дадено с изрично становище изразено в рег. № 3СВ5736/02.08.2018г.

Със № ВП-2183/11.04.2019 г. на Директора на служба „Военна полиция“ се установява, че Д.Ц. е приет на военна служба, назначен на длъжност „лейтенант“ в Регионална служба „Военна полиция“ – Варна. С договор за военна служба №42 42/11.04.2019 г., сключен между Министерство на отбраната и Д.Ц. са уредени отношенията между страните свързани със заемане на военната служба. Съгласно Заповед от 12.04.2019 г. на Директора на РС – Военна полиция Д.Ц. е зачислен на парично и всякакъв вид доволствие във военното поделение, считано от 12.04.2019г.

Видно от удостоверение с изх. № 030059 на РС „Военна полиция“ – Варна, Д.Ц. е назначен като офицер, считано от 12.04.2019 г. Съгласно заповед от 21.06.2019 г. на Директора на РС – Военна полиция Д.Ц., последният е повишен във военно звание „старши лейтенант“. Със заповед №КМ-2515/27.09.2019г. ответникът Ц. е изпратен на обучение във Форт Ленърд Ууд Мисури за срок от 189 дни за периода от 14.10.2019г. до 19.04.2020г. От представеното допълнително споразумение №4-82/11.10.2019 г. към договор за военна служба №4-42/11.04.2019г., сключен между Министерство на отбраната и лейт. Д.Ц. се установява, че военно служещият се задължава да изпълнява военна служба в срок от 2 години след датата на завършването си, като в случай че сроковете по чл.142, ал.5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал.3 от ЗОБСРБ не са изтекли те се удължават с две години до датата на пределната възраст за съответното звание.

От събраните по делото гласни доказателства, се установява, процедура по назначаване служба „Военна полиция“ Варна е желана от ответника, по съображения от семеен и социален характер, а причината да не се осъществи преназначението е несъгласието на командващия на сухопътни войски. След конкурс, ответникът е заел желаната длъжност, която също е част от въоръжените на сили на Р България.

От правна страна, въззивният съд приема, че фактическия състав на разпоредбата на чл.260 ал.1 от ЗОВСРБ определя отговорността за възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, в случаите на освобождаване от военна служба на основание чл.163 и чл.165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл.142 ал.5, чл.143 ал.1 и чл.144 ал.3 и на удължения срок по чл.145 ал.1 о с.з. Съгласно ал.4 от същата разпоредба министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация /Наредба №Н-1/14.01.2013г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия/.

Правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест и е указал на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване сключен договор, едностранното му прекратяване от страна на военнослужещия, размера на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението определени съобразно Наредба №Н-1/14.01.2013 г.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че в тежест на ответника е да докаже правоизключващите възражения, в случая, че изпълнява военна служба.

Спорният въпрос в първоинстнационното и във въззивнато производство се свежда до това, изпълнил ли е ответникът задължението си по т. 12 от договора с Министерството на отбраната в уговорения между страните срок от 10 години, считано от 13.08.2011 г.

Договорът за военна служба, не е фиксирал определена длъжност, в точно определено населено място и това да е непрекъснато в рамките на уговорения срок. Следователно, изпълнение на задължението е налице и след като е било прекъсвано. Действията по прекъсване на договора са следствие от несъгласието за преназначение, което е станало причина ответникът да се яви на конкурс, независимо, че е отговарял на изискванията за преназначение. Само няколко месеца след прекратяване на военната служба Ц. е започнал работа във „Военна полиция“-Варна по обявената конкурсна процедура. Следователно, с назначаването на Ц. като инспектор във „Военна полиция“ – Варна, същият е продължил да изпълнява задължението по договора.

3

Неоснователно е възражението на ищеца, че „Военна полиция“ е самостоятелно юридическо лице работата в него, не е изпълнение на поетото задължение с договора от 13.08.2011 г. Съобразно чл. 50, ал. 1 от ЗОВСРБ въоръжените сили на Р. България включват Българската армия и Военна полиция, като по аргумент от чл. 78, ал. 1 от цитирания закон Военна полиция е на пряко подчинение на министъра на отбраната. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗВП служба „Военна полиция“ е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната - юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София към министъра на отбраната.

Договорът от 11.04.2019 г. е сключен с Министерство на отбраната, представлявано от директора на служба „Военна полиция“, от което следва, „Военна полиция“ е структурно образование в това министерство и на подчинение на министъра на отбраната. Към датата на предявяване на иска, на приключване на устните състезания пред първоинстанционния и пред въззивния съд ответникът изпълнява задължението поето в т. 12 от договора, сключен с МО на 13.08.2011 г. , т.е. упражнява професия - военната служба в структура на Министерството на отбраната.

Поради пълно съвпадане в правните изводи на първоинстнационния и въззивния съд, за липсата на осъществен фактически състав на нормата на чл. 260 от ЗОСВРБ, обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Предвид изхода от спора пред въззивния съд, в тежест на въззивния жалбоподател ищец в исковото производство, следва да бъдат присъдени разноските направени от ответника. Техният размер е установен , което съобразно представен списък са в размер на С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски.

Претендирани са разноски в размер на 2000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Представен е списък на разноските и договор за правна помощ, в който е вписано плащане в брой на договорената сума, но няма изрично изявление от договарящите, че договорът представлява разписка за платено възнаграждение. Доказателство за плащане не е представено. Въпреки това, поради липсата на изрично възражение от ищеца и при наличие на осъществено пр. представителство за ответника пред въззивния съд, съдът приема, че следва да присъди разноски в размер на минимално предвидените 1029.18 лева, определени по правилата на чл.7, ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.; отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.