Решение № 455 от 06.10.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 455

***, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20214430201235 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-001075 от 05.04.2021г. на ***, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 пр2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на М. ЮЛ.

М. от *** ЕГН********** за нарушение на чл. 23,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б. „в“ от ЗДвП.

Жалбоподателят М.М. редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, явява се упълномощен представител адв. С.Н. АК-Плевен. Поддържа искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за неналичие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и за незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на нарушенията посочени в него.

Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище по жалбата .

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя М.М. за това, че на 26.03.2021г. в 19:25ч. в ***, на кръстовище на *** и ул „ 1

*** с посока на движение към *** , като водач на лек автомобил „*** “ с рег.

№ *** извършва следното:

Не спазва необходимата дистанция от намаляващият скоростта пред него л.а ***,като го удря в задната част в резултат на което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.

2. Като участник в горе посоченото ПТП, водачът на горепосоченото МПС, не остава на мястото на произшествието , при наличие на разногласие относно обстоятелствата за ПТП го напуска ,не уведомява службата за контрол на МВР, като не изпълнява указанията им.

1.

С което виновно е нарушил чл. 23,ал.1 и чл.123, ал.1,т.3,б. „в“ от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер 250840 от 26.03.2021г. съставен от свидетел ЦВ. Н. ХР. – на длъжност *** при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ и в присъствието на свидетеля СП. Г.

К. - ***, в който по идентичен начин е описано нарушението посочено в издаденото АУАН. В съставения АУАН не е посочено какви имуществените вреди са причинени по автомобилите .Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от него и другите посочени в акта лица. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.

Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 15.06.2021г. Поради несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред РС Плевен било обжалвано издаденото НП с жалба от 18.06.2021г.

В съдебно заседание разпитан като свидетел *** , който сочи, че заедно с неговия колега С.К. са посетили въпросното ПТП след подаден сигнал от дежурния при ОД на МВР-Плевен. Твърди, че с колегата си не са очевидци на реализираното ПТП и на мястото са пристигнали по късно, дали са им данните на двата автомобила ,като на място е бил единият автомобил и са им обяснили какво се е случило.Извикали на място и другият участник в ПТП ,жалбоподателят които бил докаран с друг автомобил ,не си спомнят защо е бил с друг автомобил. Както и служителите на ПП предполага че между двамата водачи явно е имало разногласие,но не са чули такова да има в тяхно присъствие

В тази насока са и показанията на св. С.К..В тази насока напълно идентични са показанията и на другият *** св. С.К. ,които също не е очевидец на ПТП.

Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана от тях в АУАН и НП фактическа обстановка.

По искане на процесуалният представител на жалбоподателят жалбоподатят са разпитани св. ***, *** ,същите с нищо не допринасят за изясняване на обективната истина,на въпросите отговарят че не са видели инцидент,не си спомнят нищо,имало силна музика в колата,не разбрали защо е слязъл 2 жалбоподателят.

Поради това съдът не кредитира техните показания.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената административно наказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите Х. и К. не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от 3 жалбоподателя нарушения.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Х. и св.

К. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписания като свидетел по акта К. е полицейски служител и също не е очевидец,въпреки че на място е имало други свидетели които са очевидци.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

Посочения в акта свидетел е *** Плевен ,който не е очевидец,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна, жалбодателят да е извършил нарушението по чл.23 ал.1 от ЗДвП. Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на обективната действителност. АУАН е съставен от лица ,които не са очевидци на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на актосъставителя Х., който заявява,че на място са установили само единия автомобил, а другият водач на МПС е извикан по телефона да се върне на място. Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, че единият водач е участвал в него, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито механизмът на сблъсъка, нито че жалбоподателят е извършител нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП.

Следва да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл. 179, ал.

2пр2 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/. В случая са налице множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5 следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.

4

В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Тук отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.

С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Следва да се отбележи, че последното вменява задължение на участник в ПТП при причинени имуществени вреди, но в б. „В” на чл.123, ал.1,т.3 от ЗДвП и то в хипотезата на разногласие между участниците в същото, каквото в случая не се установява от събраните по делото доказателства. Като в АУАН е посочено като нарушение чл123 ал1 т3 б.“В“.Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата въз основа, на които е извършено, както и правилното посочване на законовите разпоредби, които се твърди, че са били нарушени.

Поради горните мотиви наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази му част.

За да е налице нарушението, за което на жалбоподателят е ангажирана отговорността, освен фактите, изпълващи обективните елементи на състава на нарушението – наличие на ПТП с материални щети, липса на съгласие на участниците относно обстоятелствата свързани с произшествието и напускане на един от участниците без да уведоми контролните органи на МВР, е необходимо да бъде доказан субективния елемент на състава, а именно вината на извършителя на деянието. В случая именно този елемент се явява недоказан, защото по делото липсват категорични доказателства, от които еднозначно да се направи извод, че нарушителят не се е намирал на мястото на произшествието именно защото е пожелал да го напусне, без да уведоми органите на МВР след като между него и другия участник липсва съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП.

Не на последно място следва да бъде посочено още, че в АУАН и НП липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателят нарушение, които представляват и част от предвидените от закона задължителни реквизити. Доколкото М. е санкционирана за това, че поради неспазване на правилата е предизвикал ПТП с материални щети, в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.